Прочетох текста на Огнян Исаев под заглавие: "Циганин съм и не искам да се интегрирам" с уважение към интелигентния слог на автора, недоумение пред някои от тезите му и с потрес от опита му да ме обвинява в намерения, каквито нямам и възгледи, които не са мои.
Отговарям му без надежда да завържем професионален спор под някаква полезна форма, освен ако г-н Исаев не се откаже от позата на настръхнал и безпричинно агресивен политически мистификатор. Тази поза не му отива, той е наистина ерудиран и при определени условия, навярно, би допринесъл за общото ни българско бъдеще.
Не бих могъл да коментирам, обаче, всяко негово твърдение - той пъргаво скача по темите. В един момент поднася приятен коктейл от хаотично-прогресивни размисли, в следващия - блудкаво менте от неорентиран критицизъм, типичен за новото символно-събирателно българско гето.
Не за първи път се натъквам на превъзбуденост или болезнена чувствителност при опит да се навлезе в етническите, разнокултурните и верските въпроси
След сблъсъците ни с македонистите (поводът беше филмът "Трето полувреме", посветен уж изцяло на жертвите на Холокоста) някои ме изкараха антисемит. Преди това други твърдяха, че в Европейския парламент често заемам произраелски позиции и дори, че съм... евреин.
Когато пък от студиото на БНТ в Брюксел критикувах Саркози за репресивното отношение към българските и румънските роми, никаква реакция не последва от най-разпалените защитници на малцинствата. Вярно е, че основният ми аргумент тогава беше нарочно завоалиран. Призовавах френския президент да уважава българския паспорт без да се вглежда в етническия типаж на притежателя му. Няма как да размекнеш французите акцентирайки върху романтиката на крайградските катуни.
Преди няколко месеца обсъждах проект за "Национална ромска академия" с Ливия Ярока, именно с Ливия, не с Димитър Стоянов или Цветан Цветанов, до които сте ме наредили като следващия, изригнал в анти-ромска реторика. Ливия изрази известни резерви към този проект, зад който в България стои сериозен ромски бизнесмен с внушителен екип около себе си.
Аз не смятам проекта за обречен на провал, но се замислям от какво човек като Ливия Ярока може да се притеснява. Дали не предполага, че може да попадне в центъра на някакъв ажиотаж. Нейсе, казва българският народ в такива случаи и припомня великата ни поговорка "да би мирно седяло...".
Признавам, че не седя мирно, а наблюдавам, обсъждам, изказвам се, питам и предлагам. Тези мои състояния не се определят от това дали съм в Брюксел или София, в ромски квартал или далече от него. Реалностите са динамични и ако се опитваме да разберем тяхната природа, да не пропускаме небрежно детайли, които подсказват тенденции, това не означава, че сме лицемерни.
Искате ли да обвиним Ангела Меркел в лицемерие? Ще бъде дори по-лесно, отколкото в моя случай. Фрау Меркел не беше ли работила по германски здраво за интегрирането на турските имигранти, както впрочем и предшествениците й? В един момент, не отдавна, тя не възкликна ли тягостно, че интеграционният модел в Германия се проваля?
Е, аз изтъкнах, че докладът на ЕК поднася общо взето позната картина и апелирах някои от елементите на досегашния подход да се преосмислят и евентуално променят. Не обявих досегашния подход за порочен, а за неефективен. Не говорих за пари. За пари говори Огнян Исаев.
По някаква календарна ирония, само ден след публикуването на Огнянисаевото есе, на съвместно изслушване пред две комисии на ЕП, посветено на Европейската законова рамка за национални стратегии за интеграция на ромите, унгарската евродепутатка К. Гьонц изтъква, че в Унгария тежката ситуация става трайна, пада възрастта, на която ромските деца спират да посещават училище.
А в България не е ли така? Ще ни отведе ли този процес до още по-проблемни ситуации в бъдеще? Не, че отговорът не е един единствен, но се налага да го произнесем на висок глас, защото г-н Исаев ме приканва да споделя "за течащите процеси" и иронизира, че не съм "потопен в ромската среда". Увеличават се и ранните бракове в ромските общности, и небрежното отношение към възможностите на началното и средното образование.
Бих се съгласил, че "от близо 15 години в ромската среда текат идентични процеси". Допустимо ли е, обаче, да се абстрахираме от тяхната опасна повторяемост и тревожни мащаби. Логично ли е да отклоним поглед от един набъбващ проблем и с деликатно премълчаване да го изчакаме да стигне до точката на експлозията?
Но Огнян Исаев тактически хитро скача от темата за течащите процеси в темата за търговията с гласове по време на избори. Аз няма да го последвам тутакси към ромските махали по време на избори. Искам да припомня нещо от собственото ми изказване, което май е отключило невероятната екзалтация на г-н Исаев.
"В България тенденцията е към превръщане на ромите в доминираща група... готови ли сме да обсъждаме вероятността една от държавите в Съюза да бъде с предимно ромско население."
Когато казах това и сега, като го пиша, пулсът ми е в границите на нормалното и зениците ми имат същите размери. Нищо не ме "страхува", според игривия въпрос на Исаев.
Нито тържествувам, нито съм потресен ако такава хипотеза се осъществи след 20 години. Не ми стана ясно какви асоциации поражда в представите на г-н Исаев екстраполирането на актуални етно-демографски съотношения върху средно отдалечен футуристичен фон. Той приятно или неприятно е заинтригуван от такава прогноза?
Смята, че тя носи предимства или недостатъци или би била естествен атрибут на 21 век и неговия невероятен обществен инженеринг? А чии данни да ползвам, как да ги осмислям и коментирам, е все пак мой избор, нали! Иначе теоретичните закачки на тема "етническа или политическа нация" на мен са ми приятни, дискутирам темата много често с изненадваща за г-н Исаев лекота, но тази тема в момента е изкуствено привнесена.
Разбира се, че кучето е заровено на друго място - доминираща или недоминираща, една група в рамките на модерното общество трябва да е в състояние да носи споделена отговорност за развитието и стабилността му, да издига от своята среда образовано ядро, интелигенция, квалифицирано съсловие, да излъчва доброжелателност и готовност за вписване в общоприетите норми и стилове. Дори ако има исторически и манталитетни разминавания с тези норми и стилове.
На въпросното изслушване в Брюксел д-р Мартон Рьовид каза: "Като учен от ромски произход питам защо законът не се прилага както трябва - например санкции на родителите непращащи детето на училище." Нямам, както се казва, коментар. Мартон Рьовид е очевидно носител на анти-ромска нагласа.
Но аз не спирам до тук в собственото ми политическо грехопадение. Освен за особеностите и отговорностите на ромската общност в българското общество отварям дума, представете си, и за отговорностите на нейните лидери. Остатъчното ми великодушие не ми позволява да отхвърля идеята за подпомагане на ромските общности в добре известните досегашни форми, но с лъжелиберално коварство предлагам идеята за подпомагане да се равнопостави с идеята за отговорността и на ромските лидери.
(Говори се периодически как някои от тях скоростно са се замогнали, как други артистично трият с невидима гумичка границата между политика, бизнес и колоритни медийни лакардии. Говори се просто, аз не вярвам, че е точно така. Аз мисля, че тези лидери страдат и ликуват заедно със събратята си, издигат ги до себе си мъчително, но неотклонно. Живеят един живот, изграждат мостове и разсейват илюзии. Наивен ли съм?)
О. Исаев твърди, че много роми биха искали да изкрещят: "Циганин съм и не искам да се интегрирам". Вече стана ясно, че той самият се идентифицира с авторите на този вопъл. Причината? Не било ясно какво се крие зад фразата "ромска интеграция". Не е възможно винаги всичко да е ясно, така е, но нали говорим за онова, което все пак е доста ясно. А именно без "да се отказват от езика си, културата си, роднините си, от кафявата си кожа" (цитат по О. Исаев), ромите да се издигнат масово до всички останали в България с допълнителни собствени усилия, известна самокритичност и по-голяма взискателност към лидерството сред тях.
Формите на интеграция са разнообразни
Повечето от тях се допълват, по-рядко се конфронтират. Позната е управляема (вертикална), но и естествена (хоризонтална) интеграция. Интегрирането може да бъде повсеместно, но и селективно. Интеграцията също така може да се оценява като реална (с обективно измерими резултати), но и като сурогатна, декоративна, конюнктурна. Въпрос на желание, воля и развиващо се знание. Огнян Исаев обявява за невъзможно един български евродепутат да притежава и милиграм от тези качества.
Апропо, защо да не знам "какъв ад е по време на избори в ромските махали, а и не само тогава?" Да не би Коперник да е живял на слънцето, създавайки хелиоцентричната теория? Впрочем и самият г-н Исаев би се изненадал ако реши по-спокойно да тества опита, обективността на наблюденията ми и скромните ми знания по ромския въпрос.
Мимоходом ще отбележа, че първата една трета от живота ми премина в смесено село - българи, роми, турци, помаци и каракачани. Наскоро спорихме с колеги от Западните Балкани за прелюбопитните прилики и различия между ашкали, гупти и класически роми, както и за новата синтетика между бошняци, санджаклии, горани, торбеши и помаци.
Сега очаквам реакция и от тези места и тя би могла да бъде като ракетен залп в сравнение с доста разсеяните автоматични откоси от страна на Огнян Исаев. Отклоних се умишлено. Искам да спестя на перспективния младеж Огнян Исаев въпроси, чиито отговори са дължими от по-старите политици и в това число от по-старите ромски лидери. Търговията с ромски гласове - готови ли сме да навлезем в това тресавище? Имаме ли смелост да направим дисекция върху най-гангренясалата част на обществения организъм?
Готов съм да отделим достатъчно време за обсъждане на този мега-проблем на съвременна България. Може би ще се окаже, че наистина няма невинни. Но сигурно вината има първоизточници, преки носители и степени на причинена обществена вреда. Аз и моята партия НДСВ много отдавна повдигнахме за обществено обсъждане въпроса за задължителното гласуване. Това може да се проследи исторически.
А, сетих се за нещо. На последните избори не бяхме ли заедно в Белово в рамките на вашата кампания, г-н Исаев? Имам невероятен спомен от случка с група роми, ваши привърженици, след събранието. Тези мили хора ме търсиха два дни по-късно и по телефона, за да пием кафе при тях и да обсъдим още нещо (?!). Как ли би разказал Молиер продължението на тази покана в контекста на българския изборен феномен...
Изобщо придържането към фактите и силната политическа памет са много важни. В противен случай всеки може да изпадне в неловко положение. Пита ме, г-н Исаев, например, знам ли колко пари се пилеят за подслушване. Г-н Исаев, нека нескромно ви припомня, че аз официализирах този проблем в ЕП още през февруари 2011г. Но не е нужно да опонирам на всички ваши твърдения.
Успявам да потисна нормалния гняв, който предизвикват някои ваши несъстоятелни квалификации. След като ме обвинихте в лицемерие в началото на вашия памфлет, в края ме обявявате за фалшив либерал. Ваша работа. Отвъд етикетите, промалцинствените клишета и болезнения напън да преодолеете някакъв комплекс, който не разбирам, истината е проста - аз съм българин, нося отговорност за бъдещето на България, угрижен съм от "течащите процеси", разбирам, че сте пропуснали много от досегашните ми действия, и че ме подозирате в лошо отношение към вас и вам подобните.
Да, аз съм от мнозинството, което доминира, но не другите етнически групи според елементарните спекулации, а доминира пътя на България днес и за напред. Налага ми се да бъда търпелив, да изслушвам всякакви екзотични разсъждения и непремерени упреци и дълго да размишлявам дали декларацията "Циганин съм и не искам да се интегрирам" е интелектуален шедьовър или акт на младежко позьорство.
