Пътешествието на Разума в страната на безумците - 1

Разумът вървеше по пътя, когато видя човек, който седеше неподвижно и гледаше телевизор.

- Добър ден - поздрави Разумът.

- Шшшт - отвърна човекът, повдигайки ръка в знак, че желае тишина.

Разумът зачака, но погледът на човека не се отместваше от екрана, затова той дръпна щепсела.

- Какво направи?! - викна гневно човекът.

- Какво направих? - учуди се Разумът.

- Нима не разбираш? - изкрещя човекът - Сега не знам какво става.

- Къде? - попита Разумът.

- Как къде, по света - нервно простена човекът. - Може да съобщят нещо.

- Какво? - попита Разумът. - Да не чакате вест?

- Не, нищо не чакам, гледам новините, там казват всичко.

- Кое? - попита Разумът.

- Как кое, което се случва.

- Къде? - продължаваше Разумът.

- По света, не ме ли чуваш?

- А нима тук нищо не се случва? - попита Разумът.

- Къде? -отвърна човекът.

- Тука с теб.

- О, случват се много неща.

- Какви? - попита го Разумът.

- Непонятни - отвърна човекът. - И може би тъкмо сега обясняват по телевизията какво става.

- А какво става?

- Не знам, не разбираш ли? Затова гледам телевизия, за да разбера.

- Не знаеш какво ти се случва?!

- Разбира се, че знам! - ядосано отвърна човекът

- Тогава защо продължаваш да гледаш? - учуди се Разумът.

- Защото може да кажат какво да направя.

- С кое? - погледна го Разумът.

- С това, което се случва.

- А досега какво си правил? - не преставаше Разумът.

- Как какво, следях новините и чаках да съобщят какво се прави, докато не се появи ти.

- И сега какво смяташ да правиш? - не отстъпваше Разумът.

- С кое?

- С това, което се случва?

- Но защо аз трябва да правя нещо? - изръмжа човекът.

- А кой? - попита Разумът.

- Има кой да мисли за това какво да се прави.

- А ти за какво мислиш? - учуди се отново Разумът.

- Но защо трябва да мисля, когато там казват всичко? - попита човекът, сочейки телевизора.

- Защото нещата се случват на теб - отвърна Разумът.

- И какво от това, нещата не зависят от мен.

- А от кого?!

- От тях, не разбираш ли? Те са виновни за всичко, което се случва и те трябва да кажат какво да се прави.

- Но щом те са виновни, защо очакваш те да ти кажат какво да се прави? - недоумяваше Разумът.

- Престани! Включи телевизора, заболя ме главата от твоите въпроси - простена човекът.

Разумът се пресегна и пъхна щепсела обратно в контакта, а по лицето на човека се изписа блаженство.

След малко пред погледа на Разума се изпречи човек с бели дрехи, седнал под едно дърво в поза лотос.

- Хей, човече - подвикна радостно Разумът, забелязвайки липсата на телевизор.

- Шшшт - чу се отново познатият звук, приканващ към запазване на тишината.

- Но защо? - попита Разумът. - Не виждам при вас телевизор.

- Опитвам се да изчистя ума си - раздразнено отвърна човекът.

- От какво? - учуди се Разумът.

- От мислите, те ми пречат да се съсредоточа.

- Върху какво? - заинтригува се Разумът.

- Върху нищото, искам да получа просветление.

- Но как ще получиш просветление без да мислиш? - недоумяваше Разумът.

- Не знам, но това е пътят - отвърна човекът.

- Кой път? - обърка се Разумът.

- Към знанието за същноста на живота - дълбокомислено изрече човекът.

- Но нима може да се постигне знание без мислене? - настояваше Разумът.

- Разбира се, мислите единствено ни объркват и ни правят слаби и несигурни. Аз искам да постигна върховното спокойствие, което ще ми донесе просветление и ще ме избави от проблемите ми.

- Как ще те избави от проблемите? - заинтригува се Разумът.

- Просто е, когато спреш да мислиш, проблемите ти изчезват заедно с мислите.

- Значи твоята цел е да спреш да мислиш? - невярващо попита Разумът.

- Точно така - гордо отвърна човекът. - А сега би ли ме оставил на мира?

И Разумът си тръгна.