Тези дни не се спирам. Само мрънкам колко е гаден животът. Като някакъв забил софтуер съм, който издава писклив звук и изкарва неразбираеми системни съобщения. Жалко, че с рестарт не се оправям.
Оплаквайки се на поредната си жертва, най-позитивната ми колежка, а май и най-позитивният човек, който изобщо познавам, тя ме контрира с широка усмивка. „Ел, това е положението. Животът е гаден, но само този имаш!". Фак(т)!
И точно в този момент ме осени ИДЕЯТА! Гениалната идея, от която ще изкарам много пари и ще стана новия Далай Лама, Майка Тереза, Мадона и Пауло Куелио в едно. Освен това ще натрия носа на оня къдравелко Марк Зукърбърг, за който всички казват, че е променил света, а според мен просто даде шанс на бездействието в офисите да се трансформира в постоянен интернет трафик към социалната му мрежа. Но това е друг филм, чиято премиера е малко по-късно.
Та, ИДЕЯТА! Тя е толкова голяма, че си заслужава да се изписва с големи букви. А и защото ми идва да я изкрещя.
ИДЕЯТА е бизнес с животи под наем! Нещо като видеотеките едно време. Отиваш, избираш си тематичен живот, взимаш го под наем за 24 часа, след което го връщаш. Концепцията е проста, но гениална, а?
Пример. Сутринта се събуждам и решавам, че днес искам да съм принцеса! Отивам в бюрото на Животи под наем и там ме посреща любезен служител. Пита ме какво ще искам и аз казвам - живот на принцеса.
Добре, имали, само че трябвало да уточним детайлите. В кой век съм искала да живея, в коя част на света, на каква възраст. Избирам си.
А дали съм искала принц? Замислям се искам ли. Искам ли? Не, няма да имам време. Не ми се занимава да чакам някакъв си принц, все пак взимам този живот само за един ден. Но е готино, че има и такава опция.
Уговаряме и останалите детайли - колко ще тежи короната ми, дали ще мога да свиря на арфа и да яздя кон, колко придворни дами ще имам и кой да ми бъде шут. И бам - ставам принцеса за 24 часа. Вълшебно!
Друг ден. Събуждам се и не ми се ходи на работа. А после и на още една... Решавам да прескоча пак до бюрото на Животи под наем.
Днес искам от любезния служител да съм безработен. Гледа ме малко странно, натиска нещо по копчетата, после вдига замислен поглед и ми съобщава, че нямало проблем. Имали и няколко живота на безработни. И пак започва да ме разпитва - на социални помощи ли искам да съм, уволнена ли съм била или съкратена, търся ли си работа или просто ми харесва някой друг да ме издържа?
Как да му обясня, че искам просто един ден, в който да знам, че над мен няма да има някой некомпетентен човечец, който случайно е попаднал на някакъв пост, за който му трябва малко повече потенциал от този на хлебарка, който той има, но който му е достатъчен, за да го играе велик и да си вярва. Така че вместо да се обяснявам, отговарям послушно на въпросите и си чакам безработните 24 часа!
Нов ден. Хареса ми да ходя до бюрото на Животи под наем. Мисля си да отида и днес. Само че се чудя какво ми се иска да съм. Преди си мечтаех да съм президент на България. Може и да опитам, сега ми е паднало.
Казвам си намеренията на любезния служител в бюрото, той въздиша и не ме пита нищо повече. Аз обаче този път имам претенции. Искам моите 24 часа като президент да са на 31 декември. Е как защо? Може ли да ми задава такъв глупав въпрос. Много ясно, че заради речта на президента по телевизията точно в полунощ!
Леле какво шоу ще направя. Най-доброто в историята. Ще пуснат видео във Vbox, което ще се гледа няколко милиона пъти. А ако му сложа субтитри на английски може и в YouTube да стана звезда. Президент и звезда...това са си направо 2 живота в 1. Е, крайно време беше като на редовен клиент да ми предложат някакъв бонус от бюрото.
След като бях принцеса, безработен и президент решавам да опитам нещо по-екстремно. Искам под наем за един ден живота на един мъж, който ми е разбил сърцето.
Любезният служител вече е притеснен. Гледа си монитора, гледа мен, после пак монитора. Нямали такъв в момента. Но можел да ми предложи живота на някой мъж, на който аз съм разбила сърцето. Това звучи гадничко. Не се съгласявам. Настоявам си за първото желание.
Казвам, че мога да почакам. Но за какво? Аз и сега чакам. Чакам, а нищо не се случва.
Разбитите сърца са с развален часовников механизъм. Не усещат, че времето се изплъзва, а животът е само един...
И докато не измисля как да стане този бизнес с животите под наем е по-добре да си живея живота. Единственият, който имам!
Мило гневниче: Искам преди всичко здраве, най-вече психическо