Някъде в средата на лятото британската актриса Кийра Найтли позира топлес за списание „Интервю". Снимките се позавъртяха в мрежата, после изпаднаха в периферията на обществения интерес. Женската плът около нас е в изобилие, зрителското око бързо се насища на този поп-културен кетъринг, а и г-ца Найтли няма чак какво толкова да предложи на взискателните воайори.
Отдавна да сме забравили за случката, ако не се оказа, че актът имал по-дълбок смисъл.
Той бил форма на протест срещу изкуствените манипулации. Тялото на Кийра неведнъж е било обект на такива и разкривайки истинските си форми, младата дама се противопоставя на фотошопа на илюзията.
Чудесно послание, стига да не криеше един сериозен проблем
За нас женските гърди са твърде разсейващи, за да позволят наличието на допълнителни смисли. Ето как коментарите, които протестът на актрисата предизвика, бяха преди всичко иронично-сексистки за размера на бюста й. Съкрушителният удар по фалша остана за някой друг път, всяко интимно разкриване като бунт у нас е обречено на неразбиране. То може да породи сласт или подигравка, но конотациите са единствено естетически, не етически.
В средата на по-миналото лято актрисата и модел Таня Илиева също стана част от протестен пърформанс
Тя пресъздаде на живо централния образ от картината на Дьолакроа „Свободата води народа" и предизвика напълно физиологичен интерес. Хората се впечатлиха от голотата, не от символиката. Дебатът беше изцяло мамоцентричен; отново се завъртя около естетиката на бюста и степента на разголване.
Дори някаква контрапротестираща държеше да покаже, че е природно по-надарена, с което превърна акта във фарс. Появи ли се цица, обществената реакция обикновено е пубертетска: зяпане, измерване и хилене в шепа. Възможността това да е част от по-сериозно послание, включващо категории като подмяна и лъжа, изобщо не достига до мисловния апарат.
В известен смисъл всеки наш протест, независимо дали става дума за мъглявото назначение на конкретна личност на отговорен пост или за фалша на системата по принцип, досущ напомня този на Кийра Найтли.
Обектът на недоволство е фотошопът. Разбира се, фотографският е по-дребното зло.
Всички ние имаме проблем с политическия фотошоп, който манипулира средата, променя формата, скрива детайли и ги подменя с други
Ние сме негови постоянни жертви, отдавна сме подложени на злоупотреба в това отношение и единственото, което можем да направим, е да пожелаем изрично измамата да спре, да видим истинските очертания на нещата. Протестирайки, ние образно разкриваме нашите, които не са никак пищни, но са реални и са единствените, с които разполагаме.
Точно както направи и г-ца Найтли. Това обаче очевидно не води до обща етическа промяна, води само до цинична естетическа оценка или присмех. Така и нашият удар по фалша се отлага за друг път.
Ако постпродукционният фотошоп превръща единствено женските тела във фалшификати, то политическият прави целия ни живот една гигантска манипулация, при това винаги за наше добро. Затова и измамата е единственият познат механизъм на действие в обществото, просто инструментите се ъпгрейдват.
Дори президентът тези дни сам се изряза от стара фантазия и се пейстна върху някакъв митинг, подобно на тапета, който твърди че носил. Направи го без нужда, само защото миналото е прекрасна канава за колажи. От нея редовно нещо се пренася, само детайлите по ръбовете му се замъгляват, за да не си личи грубата изрезка.
Намалиш ли осветлението и контраста, от всяка лъжа става история.
Можеш да й противостоиш, само като откажеш да си й подвластен. Но тогава най-вероятно си обречен да ти се смеят колко си кльощав.
