Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Иде ли краят на доминацията на Запада

Около 1490 г. - и противно на всички очаквания, няколко бедни и разпокъсани кралства в западния край на Евразия изведнъж стават господари на света, докато големите империи на Ориента западат
Около 1490 г. - и противно на всички очаквания, няколко бедни и разпокъсани кралства в западния край на Евразия изведнъж стават господари на света, докато големите империи на Ориента западат

Един от големите въпроси на Новото време е защо около 1490 г. - и противно на всички очаквания, няколко бедни и разпокъсани кралства в западния край на Евразия изведнъж стават господари на света, докато големите империи на Ориента, на първо място Китай, стагнират и изгубват значение.

Дали днес, половин хилядолетие по-късно, не преживяваме края на доминацията на Запада? 

Невиждан стопански растеж

Моята работна хипотеза гласи: финансовата криза, която започна през лятото на 2007, форсира фундаменталното разместване в структурата на икономическата мощ. Кризата засегна САЩ несъмнено по-силно, отколкото Китай, чиято конюнктурна програма се оказа по-ефикасна.

Западният свят може само да гледа и да се възхищава как Пекин реагира на причинения от американската кредитна криза срив на износа - срив, от който би могло да се очаква, че ще се отрази пагубно върху Азия.

Но докато развитият свят се олюляваше на ръба на една втора Голяма депресия, Китай изживя просто известно забавяне в икономическия си растеж - благодарение на възприетата от правителството силно ефективна програма за насърчаване на икономиката и на масираната кредитна експанзия.

Естествено, наивно би било да се мисли, че идните десетилетия не крият проблеми за възхода на Китай. Но остава фактът, че в хода на финансовата криза последната и най-голяма промишлена революция в Азия поспря, само за да си поеме дъх.

Демокрацията под въпрос

Затова моята първа теза гласи: трудно е да се повярва, че при тези условия обратът - изместването от Запад на Изток - не бе ускорен от кризата. Като гигантски източник на капитали, като финансист на дефицита в американския платежен баланс Китай притежава 10 процента - една десета! - от американските държавни облигации. Това е една важна форма на власт и влияние.

На второ място: разбира се, че мощта не е въпрос само на брутния обществен продукт. Мощта включва и hard power, тоест военния потенциал. Някои във Вашингтон все още намират утеха в това, че американците имат повече самолетоносачи от китайците.

Само че една от ужасно важните последици от финансовата криза е, че занапред - тъй като борбата срещу гражданската задлъжнялост се води чрез гигантско обременяване на държавните бюджети - неизбежно ще разполагаме с по-малко средства за националната сигурност. Затова се опасявам, че финансовата криза ще се отрази не само върху икономиката. В действителност тя ще засегне мощта на Америка в най-първичния смисъл на думата.

Трета и предпоследна теза: кризата постави под въпрос по един фундаментален начин легитимността на American Way - онова, което Франсис Фукуяма и други нарекоха през 1989 г. либералния капитализъм или капиталистическата демокрация. Аз се завръщам току-що от Китай, където най-често чувах следното: "Вече не можете да ни разправяте, че вашата система била най-добрата. А това пък с демокрацията, го забравете съвсем. Виждате докъде ви докара тя."

В хода на сегашната криза ние изгубихме един важен властови компонент: властта да поучаваме и да ни слушат.

Лъч на надежда

Все пак мисля, че съществува един изход за САЩ, и не вярвам, че Америка си е изпяла песента. Всичко зависи от това дали истинските двигатели на американската мощ ще бъдат заредени с нова енергия. А тези двигатели са технологичното обновление и предприемаческият дух. Те именно превърнаха САЩ в най-могъщата страна на света, така че въпросът е: ще ни се удаде ли това отново?

На какво се дължеше предимството на Запада в най-общ смисъл и по-конкретно на САЩ пред останалия свят през последните 500 години? На следните шест параметъра: капиталистически предприемачески дух, научен метод, правова и политическа система на базата на лична собственост и индивидуална свобода, потребителско общество, натрупване на капитал. И онова, което Макс Вебер може би погрешно назова "протестантската" трудова етика като самоцел.

Едно и две бяха прекопирани от китайците. Други (четири, пет и шест) те биха могли да усвоят с известни "конфуциански" модификации. Само към номер три - западната форма на право и политика - китайската еднопартийна държава не проявява особен интерес. Китай не е доказал истински и способността си за технологично обновление. Ако успеем да активираме тази обновителна сила, ние все още имаме шанс.

*Авторът е английски историк, преподавател в Харвард.

*"Mayflower" е името на известния кораб, използван от пилигримите през 1620 г. за плаването им от Саутхемптън, Англия, до английската колония в Северна Америка - Плимут, Масачузетс, която става по-късно част от Съединените щати. Пътувалите на кораба семейства са протестанти. 

Задоволи любопитството си по най-удобния начин - абонирай се за седмичния ни бюлетин с най-интересените статии.
 

Най-четените