Паметникът на прочутия герой на Алеко Константинов ще краси гордо с. Скобелево, община Павел Баня, и според създателите си носи събирателния образ и нравите на казанлъшките розопроизводители. Но дали само на тях? Не. Припомнянето за Бай Ганьо идва в перфектния момент за тази държава...
Легендата гласи, че когато бил на изложение в Чикаго, Алеко Константинов срещнал мъж на име Ганьо - казанлъшки търговец, който стоял на щанд за гюлово масло. Хората са склонни да вярват, че именно този човек инспирира автора за прочутата творба, която и до ден-днешен се смята за събирателен образ на типичния балканец.
Според част от жителите на Казанлък обаче, образът на Бай Ганьо е инспириран от техен съгражданин - Ганьо Сомов от с. Енина, който е бил търговец на рози в началото на XX век.
Паметникът в чест на най-известния персонаж в родната литература ще бъде вдигнат гордо само след няколко дни. Макар „вдигнат" е доста неточно казано. Паметникът, направен от бронз, изобразява Ганьо седнал, с калпак, потури и вечните си мускалчета с розово масло. И макар от създаването на образа да са минали точно 119 години, той е точно толкова многозначен за българския народ днес, така както е бил и тогава.
И това ако не е перфектен тайминг! Във време, в което Ганьовците са повече от всеки друг човек у нас, по-силни са - финансово, социално и политически от всеки друг човек, по-тъпи са от всеки друг човек, по-нагли са от другите и прочие, и прочие... Във време, в което тези неща са толкова явни, толкова искрящо ясни и толкова силни, паметникът на Бай Ганьо е най-логичното нещо, което може да ни се случи.
Даже смятам, че дори леко сме закъснели. Можехме да направим паметник още миналата зима, когато държавата се тресеше от протести, а типичният Бай Ганьо се беше барикадирал първо в Народното събрание, после в Банкя, и си пазеше мускалчетата, като очите. Вярно е, взеха му ги за малко, но ето че, той, Ганьо, отново е на ход с единствената цел да си ги върне.
Най-лошото обаче е, че типичният български Бай Ганьо е навсякъде около нас. Той не е един човек, той дори вече не е и просто събирателен образ. Той е един многопластов човек (в буквален и преносен смисъл), когото срещате всеки ден в трамвая, в метрото, на улицата, вкъщи и най-често по телевизията. Българският Бай Ганьо много обича публиката. Той варди мускалчетата си само публично, защитава ги пламенно и никога не пада по гръб. Той обича да се изказва, да се показва и да се доказва.
В този ред на мисли, смятам, че е редно паметник на Бай Ганьо да има във всеки град в България, а образът му да грее гордо в центъра на София. Може дори да замени официалния паметник на столицата. И тези, които сега се обиждат, моля ви, недейте. Сигурна съм, Бай Ганьо живее във всеки един от нас.
Така сме отгледани, така и сме възпитани. Когато някой ни говори на въпреки, нашата първа реакция е да се заядем. Ако ни пита нещо, то сигурни сме, той се съмнява в нашите способности. Ако е рязък, значи непременно ни мрази и ние, за да се защитим, го нападаме първи, най-често с обиди със сбъркани ударения. Ако някой е любезен с нас, то той или тайно ни крои шапка, или най-често иска да ни обере... И най-важното, българският Ганьо винаги е прав, пръв, корав...
Според създателите му, направата на този паметник е вдъхновена от други емблематични герои получили своите признания от бронз. Швейк от години краси Прага, малката русалка (не, нейното име не е Ариел) го прави в Копенхаген, а Шерлок Холмс раздава умни погледи в Москва. Но каква е връзката с нашия Бай Ганьо!?
Защото, макар не по-малко известен от своите събратя по бронз, нашият паметник е доста по-значим. Не може да ми кажете, че Холмс, Швейк или Малката русалка по някакъв начин отразяват действителността, дори и в малка част, от Западна Европа. Защото това е вярно толкова, колкото и че клоунът на Макдоналдс е прототип на Америка... Ми, не е. А Бай Ганьо е.
Неговият паметник е тук, или по-точно ще бъде, тъй като е предвиден за показване на 25 май.
Ден след Деня на Народните будители. Защото всичко в Ганьо буди... предполагам у всеки то е различно. Защото за разлика от Швейк, Холмс и Малката русалка, Бай Ганьо отдавна не живее само на страниците на Алековата творба. А може би никога не е живял? Но ако през 1895 година Алеко се е вдъхновил от един търговец - било в Чикаго, било в Казанлък, то днес вдъхновенията са много.
Защото днешният Ганьо обитава най-висшите позиции навсякъде. Той е в парламента, в новините, по телевизията, във вестниците...
За да го разпознаете по-лесно, макар да се съмнявам, че ще ви е трудно, ето кратко обобщение на типичните Ганьовци и техните черти...
- Ганьо винаги е прав, независимо дали това негово право е взето със сила, псувня или друга проява на агресия
- Модерният Ганьо пристъпва тежко. Той не носи потури и калпак, а техните модерни еквиваленти - блуза с камъни и гръмкото изписано Armani, изтъркани дънки, кожено елече или костюм в две части с номер по-малък
- Той има мускалчета. Те може да са чисто финансови, може да са символични, може да са под формата на притежание на човек, вещ, състояние, може и да са истински мускалчета. Но най-важното - Ганьо гордо ги показва, и ако му е възможно ги носи на кръста си в малка кожена чантичка. Там стои и GSM-а му, който той понякога нарича „мобифон"
- И последно, но не на последно място: Ганьо буди страх в обикновения, нормален човек. Той е агресивен, тъпо упорит и страшен. Ако ти си един от тези хора, чийто коси настръхват щом видиш Ганьо, то пази се и знай - не си сам.
Авееее ееееееййййй Ние сме си Бай-Ганьовци за Век И Веков хахахахахахахах
Бай Ганьо е символ не на балканеца, а на това колко тежко и непоправимо комплексирано племе сме ние българите!
Съгласен съм напълно с Иван. Олицетворението Бай Ганьо е на човек търговец, а не на политик-андрешко. За мен Бай Ганьо е един изключително предприемчив за времето си човек, който има нещастието да бъде натурален по природа. Той не е лицемер, нито мразещ човек. Бай Ганьо е архи варианта на модерния капиталист. Ако целта е да покажем типичния нашенски простак, то сигурен съм, че ще намерим по-удачни варианти. Спомнете си началните думи на Бай Ганьо -" повече манджа, по-малко хляб. Хлябът е ортак на кесията" т.е той е спестовен. Спомнете си и "Криворазбрана Цивилизация".....направете разликите. Да поясня....за мен Бай Ганьо е герой на времето си! Днес няма хора като него а само рубладжии-андрешковци.
Донякъде са верни изказаните дотук мнения - асоциацията с Ганя и съвремието ни не е на 100% ок. От бае Ганя може и да посмръдква, но липсва тази зловеща еманация на меркантилност на всяка цена и мизантропия срещана на всеки пласт от т. нар. ни общество. Дали е кифлата с мобифоня, групичката нацепени бацета на лов за очилатко в студенцки, нахъсано юпи в младжкия герп или неговия прото-идеал, мутра, митничар и так дале... На Ганя можеш му прости, че е подозрителен, пестелив и не в крак с традициите и практиките, към които е отправил взор, но на тъпоумния дебил с резаното якенце, студент у селуту и дипломка от нейде из Ямболско, да речем, никак точно. И точно затова много ни липсва един такъв паметник, един педестал, от който простака в цялата си същност да огледа ехидно живия, настоящия простак, па сакън на последния му светне нещо у вакуумната помпа...
Поклон и вечна слава на великият Бай Ганьо Балканския лъв!
"предвиден за показване на 25 май. Ден след Деня на Народните будители." Денят на народните будители е на 1.11. "блуза с камъни и гръмкото изписано Armani, " Във висшата мода на Джорджо Армани се отпечатва традиционният му минималистичен принцип, доминира максимално изчистеният силует. Той се прекланя пред класиката и сдържаността. Да не би да сте имали предвид Роберто Кавали? "И това ако не е перфектен тайминг! " да назначите редактор или коректор, щото не е много уважително отношението към все още четящите тук.
Не се познаваме в огледалото като се видим, а то горкото показва само истината...
>А Бай Ганьо е [прототип] Не, не е. Бай Ганьо отдавна не е представителен образ на българите. Цялата статия е едно гротескно преувеличение и звучи инфантилно.