Телевизионните и радио новините са претъпкани с репортажи за сбивания между ученици, за убийства, за измами, за препили ученици и студенти, за безотговорни родители и отвлечените им, пияни, дрогирани, експлатирани, тероризирани или малтретирани деца.
От всичко това можем да си направим извода, че България е в постоянна криза, защото и по-възрастните поколения не се занимават с кой знае колко полезни неща. Пак убийства, насилие, далавери, престъпно нехайство или пък престъпно highство.
Добре, как тази наша държава я има, въпреки всички лоши, брутални, груби, мързеливи, агресивно немислещи и развратни деца и родители?
Защото все още има истински човеци, най-вече сред моето поколение, родени 1991-1994. Не правете подигравателна физиономия, моля. Преди да вляза в университета не бях в най-задружния клас. Или може би на мен и няколкото ми приятели ни се е струвало така - заради бесния чалгаризъм, обхванал съучениците ми.
На своя бал се чувствах неописуемо добре, защото знаех, че оттук нататък избирам сам своя път и отговарям за неуспехите си. Година по-късно си давам сметка, че под похлупака на една от многото най-елитни гимназии в Пловдив, съм пропуснал страшно много.
Открих хора, с които можем да обсъждаме религиите и боговете с часове. Става въпрос за християнство, ислям, Кали, Шива, Один и прочее. Говорим за доброто, злото, спорим за силните и слабите им страни. Обръщаме се и към протестантския морал. Или по-модерно казано "Не бъди хейтър, човече. Излез, направи нещо и тогава съди хората".
Да, признавам си, че и аз виждам потресаващо облечените ми набори, слушам безкрайно кухи разговори, срещам отвратително студени фамилиарничещи жестове, но вече знам, че има и истински, живи хора на около двадесет години, които се интересуват, четат, дискутират и мислят за въпроси свързани с морала, етиката, религията, личния пример, политиката.
И понеже по-възрастните си позволяват единствено да нападат младата генерация, аз също ще си позволя атака срещу част от тях. Вие попадали ли сте в среда от хората между 32 и 40 години? Аз лично съм потресен от сметкаджийството, меркантилното досадно и тъпоумно мрънкане за несправедливия живот, за пропиления гений. Не знам какъв ви е проблема хора.
Прочели сте някакви неща и от една, две книжки по темата, изградили сте си мнение за икономиката, пазарите, банките, ценностите, успеха, парите, любовта. Изключително досадни са разговорите на политически теми с вас, единствено поради инатливата ви едностранчивост и липсата на задълбочен и информиран поглед върху политическите посоки, белези, задачи, плюсове и минуси. А може би проблемът е в мен, че познавам най-нелицеприятните екземпляри от вашата възраст.
Някои от приятелите ми ме подкачат на тема моята ерудиция в областта на религията. Истина е, че поради една или друга причина съм изчел гигантско количество книги, свързани с най-главните религии и сигурно бих се справил със задачата да преподавам нещо във висшето духовническо училище, но имам едно притеснение. Ще вземат да ми дадат расо, а в него ще има "Ролекс" и ключ за BMV. А аз бих предпочел една безлимитна кредитна карта на "Креди Сюис". Предлага много повече размах в материален план, а и по-дълбоки пластове на лъскава диалогичност с противоположния пол.
Мислех си, че аз съм единственият, който не харесва секса в правенето на смях. Съгласен съм, че щипка полова некоректност е забавна, но хуморът и шегата не е само там. Успях да открия и такива хора, които споделят гледната ми точка.
Без съмнение естетическите примери, с които израстваш, оформят вкуса, но защо аз съм отраснал покрай рока от 70-те, 80-те и 90-те, а в момента слушам метъл, кънтри, блуграс, реге, блус, джънгъл, дръм енд бейс, дъбстеп и хаус. Откъде развих джазомания към парчета от тридесетте и четиридесетте, в които има пукания, провлачвания от стотици презаписи? Ограничеността не ни е чужда. Далеч съм от мисълта, че съм представител на поколение от най-идеалните хора.
Всъщност си давам сметка, че личности като Бойко Борисов ме дразнят, защото занимават всички със себе си, а същото искам да правя и аз. Бойко Борисов е като мен, аз съм като него, той ми е конкуренция... Аз, хм, май ще е по-добре да се самоубия.
Е, ето ви още малко информация за мен. Преди си мислех, че съм прекалено странен за другите. Това е и защитна реакция, защото не бях много уверен в себе си, а хората някак парадоксално се отказват да спорят с личности, радикално различни от тях. Ето ви и пример. Ако вие сте от "ЦСКА", ще сте склонен да се заядете с човек, носещ тениска на "Левски", но ако другият е облякъл потник на "Ню Йорк Никс" може дори и да не го забележите.
Но сега, когато минавам в по-ъндърграунд среди, откривам хора, с които споря, защото знам повече отпреди и съм сигурен, че и те могат да ме научат на нещо, защото си приличаме. Приятно е да намериш съмишленици, но пък така ставаш по-кофти човек.
Преди просто не бях съгласен да ходя на църква и се свирах в ъгъла, а сега ми носи удоволствие да обяснявам от какъв езически празник или поверие идва някакъв си християнски обред. Вярващият насреща ми се гърчи от мисълта, че чистото християнство всъщност е парфюмирана с тамян смеска от мръсни, еретически и езически религии.
Склонен съм и на политически некоректни изявления. Задавам подвеждащи политически въпроси.
И това ли ти е доброто на поколението? Сигурно ще попита някой. Това са моите хора, защото без съмнение не всички набори са устакяри, склонни да не спират да дрънкат по политически, религиозни и музикални проблеми.
Обрисувам себе си и приятелите ми като отворени и демократични младежи, но всъщност изобщо не сме такива. Не приемаме да ходим по чалгарски свърталища, изпитваме ненавист към кухите хора и правим всичко тогава, когато ни се иска, а не когато хората няма да се възмутят или когато може. Общо взето сме кисели и агресивни келешчета, които си мислят, че са на десетото небе, защото са на двайсет. Ами всъщност е точно така.
