Разкритията за похотливото поведение на Харви Уайнстийн хвърлиха светлина не само върху него, но и върху други хора, засегнати от скандала: мъже на високи постове, които имат подобно положение и се възползват като хищници от хората в по-слаба позиция.
Разкри съюзниците им, които мълчаливо приемат нередното поведение като нещо, което "старите динозаври правят", по думите на бившия адвокат на Уайнстийн.
Продуцентът зрелищно изпадна в немилост и загуби властовите си позиции, което демонстрира фундаментална промяна в нагласите към сексуалния тормоз. Това може би ще е последният пирон в ковчега на "клуба на старите момчета".
В момента NBC полагат големи усилия да защитят решението си да не разгласяват информацията за Уайнстийн, първоначално предложена от вече бившия кореспондент на телевизионната мрежа Ронан Фароу. Фароу в крайна сметка публикува материалите си в New Yorker.
Миналата седмица по време на среща със служителите президентът на NBC News Ноа Опенхайм аргументира решението на мрежата като каза, че материалът на Фароу е бил лишен от необходими елементи за публикуването му. Медията обаче не иска "да пречи" на Фароу и съответно му позволява да предостави разкритията си на New Yorker.
Статия в HuffPost, която следи процеса на вземане на решение в NBC, разказва малко по-различна история.
Според нея Фароу е имал няколко години за публикуването на информацията за Уайнстийн, освен това е бил готов да излезе в ефир и онлайн, но му е казано, че материалът трябва да мине одобрение от председателя на борда на NBC News Анди Лак.
После материалът трябвало да бъде прегледан и от Стив Бърк - изпълнителен вицепрезидент на Comcast и президент и изпълнителен директор на NBCUniversal. Това е изключително необичайна строгост на проверка, коментират трима служители на NBC News. Те никога не са чували Бърк да преглежда и одобрява материали.
В крайна сметка NBC отказват да публикуват материала и Фароу, с помощта на журналиста Кен Аулета и редактора Дейвид Ремник в New Yorker, го публикува. Статията се превръща в "убиец на титани" за Уайнстийн.
За външни хора решението на NBC изглежда най-малкото неуместно и грешно, а в най-лошия - и престъпно, особено на фона на избора им от миналата година да отложат публикуването на записите от Access Hollywood с тогава кандидат-президента Доналд Тръмп, който се хвали пред тв звездата Били Буш със случаи на безнаказан сексуален тормоз.
Не особено добре говори и фактът, че основните фигури в процеса на вземане на решение от страна на NBC дали да бъде отказан важен материал за сексуален тормоз над млади жени са без изключение само мъже. Сред възраженията е и аргументът, че Фароу може да е компрометиран сътрудник като се имат предвид отношенията на неговия баща Уди Алън с Уайнстийн.
Но това е точно каквото повечето външни хора си представят, когато чуят фразата "клуб на старите момчета" - група мъже, които защитават взаимно собствените си интереси без да се вълнуват от другите.
До много голяма и граничеща с престъпление степен беше така и при обвиненията в сексуален тормоз, в които бяха замесени водещият от Fox News Бил О'Райли и председателят на борда на Fox News и изпълнителен директор Роджър Ейлс. Tехните прегрешения очевидно са били известни на мнозина във фирмата, но всички са си затваряли очите, докато пресата не съобщи за тях. Някои стари динозаври очевидно все още продължават да бродят по Земята.
Обаче колко време още им остава? Медийният шум около прегрешенията на Уайнстийн, О'Райли и Ейлс може да е знак за смъртна присъда за този тип култура, поне в света на медиите.
Мениджърската инфраструктура на Fox News донякъде беше изградена наново, а NBC зае отбранителна позиция и според Опенхайм ще "продължава да рови" и да "разработва такива материали".
Реалността е, че светът на медиите няма да търпи още дълго поведение като от юрската епоха.
От една страна американската аудитория е крайно нетолерантна, когато става дума за сексуален тормоз, от друга - самите медии еволюираха.
Редакционната структура все по-често е хоризонтална, а не вертикална - резултат както от по-свитите бюджети, така и от новинарите, които предпочитат сензациите и бързината пред строгите институционални процедури. Дните на всемогъщи редактори и изпълнителни продуценти, изолирали се зад закрити врата, са все по-редки.
Ако отидете в който и да е нюзрум, ще видите редици от открити работни пространства с бюра и много малко офиси или врати. Пейзажът вече е доста по-демократичен като вярва повече в пик на трафика, отколкото в запазването на нечия репутация непокътната.
Възрастта на главните редактори също спада.
Събирането на факти и информация през XXI век все по-често е работа на млади хора. Те имат различни възприятия не само за сексуалния тормоз, но и за свалянето на крале от престола. Това е другата страна на днешните по-евтини и по-бързи медии, критикувани от някои за обсесията им по импресии и популярност в социалните медии. Жестокостта води до иконоборство.
Заслужава си да отбележим, че разкритията за Уайнстийн бяха публикувани не от някое изгряващо онлайн издание, а от две уважавани медии с близо 100-годишна история. Същото важи и за записите от Access Hollywood, които за първи път бяха отразени от Washington Post.
Съответните им редактори - Дийн Бакет, Дейвид Ремник и Марти Барън не са 20-годишни, а на солидна средна възраст. Това е може би най-убедителното доказателство, че дните на елитния протекторат приключват: медийните институции, които продължават да съществуват, които все още имат врати и факт-чекъри на заплата (макар и не толкова много, колкото преди), държат да доказват качествата и адекватността си, както и уменията си.
Това - особено в последните няколко години - доведе до появата на много смела журналистика, голяма част от която се корени дълбоко в етиката на казването на истината, дори и пред властимащите.
Успехът, който постигат тези институции, изглежда показва, че ни очаква още от този тип журналистика и че тя няма да отмре.
Последиците от обвиненията срещу Уайнстийн и критиките, пред които бяха изправени NBC, демонстрира рисковете, ако си на страната на могъщите и властимащите и това е за сметка на отговорността и прозрачността.
Никой няма да признае на глас дали решенията са се вземали, за да се запазят контакти или да се избегнат скъпи съдебни дела, но изглежда ясно, че старите методи на действие и съпътстващите ги неписани правила да се защитават хората на влиятелни постове, са в залеза си.
