Световната криза създаде усещането, че светът е голям и спасение не дебне отникъде. Но само в думите на управляващите политици. Реалността е друга. През 2009 г. тогавашният социален министър Емилия Масларова ни внушаваше, че България е "остров на стабилността" и емиграцията се връща по родните места от гурбет в чужбина.
През 2010 г. ГЕРБ пое "вахтата" за създаване на препитания и обещания. Стратегиите и концепциите, които никой не чете, бяха сменени от цветистия език на Бойко Борисов. Той ту "много обичаше българите", ту наставляваше младите от тях "да станат овчари" и "садят картофи".
Но нито овчарлъкът прогресира, нито спря потокът на търсещите щастие в чужбина българи. И пак добре, защото светът е отворен и с всичките си недостатъци компенсира чувството за безнадеждност в самата България.
За съжаление, няма подробно социологическо или статистическо изследване, което да констатира промените в самия човек по отношение на представите му за житейските му перспективи - с какво ги свързва, къде. Най-вече на младите, тъй като те са най-мобилни, бъдещето касае тях. И все пак наблюденията сочат (предимно лични, но при липсата на научно изследване няма как да бъдат други), че се увеличава обезверението, отчаянието, усещането за безпътица сред младите.
Както казва един от тях: "Проблемът не е в сегашните трудности. А че нищо добро не се задава на хоризонта. Нито работа, нито условия за живот". Мнозина намират изход в бягството. То има различни форми (терминал 1 и 2, отказ от политическо участие и т.н.), но са все олицетворение на безнадеждността, че в България може да се постигне относително благополучие.
Това чувство се засилва през последните години и както ще стане ясно по-долу, не е свързано само с липсата на пари и качествен бит. То е донякъде обективно в кризата, логично следствие на отварянето на границите по-рано, не е повод за истерии, но не може да бъде пренебрегвано.
Защото показва какво точно се случва в България. А ето какво: безработицата през февруари 2012 г. у нас е 12.4%, с което сме сред първенците в ЕС по годишно нарастване (Евростат). Младежката безработица (до 25 г.) е 26.8%., което е с близо 5% повече от средната за ЕС (данни на НСИ). Според БСП процентът у нас е 28.9. Истината вероятно е между данните на опозицията и статистическия официоз. Но каквато и да е тя, през 2002 г. трайно безработни бяха около 20% от младежите.
Това е среда, в която отчаянието и обезверението растат. За мнозина емиграцията е единственото решение, така както бе и през най-тежките години на прехода. Колко точно млади българи се канят да избягат? Според агенция "Медиана" тази година са 90 000.
Финансово-икономическата криза задълбочи големия проблем, свързан с емиграцията, но нека първо анализираме правителствените антикризисни действия. Преди десетина дни кабинетът прие "Национална инициатива "Работа за младите хора в България". Както е видно от заглавието, това е пожелателна кампания.
Две трети от "мерките" са свързани с разяснения що е то бюро по труда, как да се регистрираме, къде да видим свободните работни места, а ако не можем да четем, да се научим - все действия към неграмотни и самоизключващи се групи. И едва накрая се предвиждат програми за стаж, осигуряване на опит, липсата на които е огромният бич за всеки квалифициран младеж. Синдикатите възроптаха, че нищо ново няма в "инициативата", тя съдържа стари идеи на социалното министерство, сега "изведени в отделно заглавие".
В момента на първо четене в парламента е приет и закон за младежта. Добре е всеки да отдели пет минути и да го прегледа в сайта на Народното събрание, за да види какъв въздух творят депутатите.
По-важно е обаче да излезем от контурите на текущата криза, тъй като "бягството" не почва с нея и няма да свърши. Когато стане дума за емиграция, у нас традиционно настъпват обвинения към управляващата в момента партия. Но всички партии са виновни, тъй като липсва цялостна концепция за развитието на България и анализ на средата, в която трябва да го осъществи.
Рухването на Берлинската стена отприщи миграцията от изток на запад, влизането на България в Европейския съюз приобщи страната към нов социално-икономически блок. Движението на мозъци и работна ръка е обективно, то не само дава възможност за човешки избор, но и чрез него Западът компенсира собствената си оскъдица на демографски ресурси. В тази среда България е изправена пред парадокса да страда от това, което нейните граждани желаеха след десетилетия изолация - възможността за избор.
Но вместо рационално и последователно търсене на решения, през всичките години слушахме глупости и лозунги за благоденствието, което ще настане при влизането в ЕС. Днес Саркози иска ромите да останат у нас, Меркел настоява за магистрали. И са прави, тъй като ромите навсякъде създават проблеми, а магистралите са нужни за транзитните европейски товари. Българският интерес е по-различен.
България трябва да има ясна концепция за икономиката, която ще развива десетилетия напред - по отрасли, региони, трудови ресурси и т.н. Съобразно нея да структурира образованието, като облече това в демографска стратегия. Оттам следват държавни мерки, в т.ч. трудови по осигуряване на заетост, стаж, опит. Те не могат да бъдат безплатни и няма как да се осъществят без съгласието на обществото, че са приоритетни и ще бъдат за сметка на други разходи. Мерките трябва да бъдат насочени не към самоизключващите се групи, чието приобщаване смъква временно безработицата, а към програмисти, икономисти, медици, учени - те са голямата трайна човешка загуба на България. Те са "локомотивът", от който се нуждае всяко общество. Това не става без цялостна добра икономическа среда.
Не може без индустрия, наука, иновации. Може, но само ако възпитаваме обслужващ персонал. В този смисъл актуалните въжделения на президента Плевнелиев за велоалея по Дунав и лифт между Велико Търново и Арбанаси са "айн-цу-цвай-цу-дрън".
Докато няма концепция и не се изпълнява, младите ще бягат ударно. И с ГЕРБ начело, и с БСП, с криза и без. Но има и ценностни причини. Които влияят най-вече на образованите хора, т.е. пак на гореизброените групи.
Германският президент подаде оставка заради нерегламентирани бизнес връзки и натиск върху журналисти. Унгарският - заради плагиатство. Сравнението с България е безсмислено. 22 години са добър повод за равносметка, че някои неща май са исторически и географски предопределени.
България е обречена да намалява щетите и ако не го прави, то светът наистина е голям и всякакви патриотизми не могат да го преборят.
Забележка: Заглавието е на редакцията. оригиналното заглавие на в. "Сега" е "2012 г. - усещането за бягство е като в най-тежките години на прехода".
