Световната криза създаде усещането, че светът е голям и спасение не дебне отникъде. Но само в думите на управляващите политици. Реалността е друга. През 2009 г. тогавашният социален министър Емилия Масларова ни внушаваше, че България е "остров на стабилността" и емиграцията се връща по родните места от гурбет в чужбина.
През 2010 г. ГЕРБ пое "вахтата" за създаване на препитания и обещания. Стратегиите и концепциите, които никой не чете, бяха сменени от цветистия език на Бойко Борисов. Той ту "много обичаше българите", ту наставляваше младите от тях "да станат овчари" и "садят картофи".
Но нито овчарлъкът прогресира, нито спря потокът на търсещите щастие в чужбина българи. И пак добре, защото светът е отворен и с всичките си недостатъци компенсира чувството за безнадеждност в самата България.
За съжаление, няма подробно социологическо или статистическо изследване, което да констатира промените в самия човек по отношение на представите му за житейските му перспективи - с какво ги свързва, къде. Най-вече на младите, тъй като те са най-мобилни, бъдещето касае тях. И все пак наблюденията сочат (предимно лични, но при липсата на научно изследване няма как да бъдат други), че се увеличава обезверението, отчаянието, усещането за безпътица сред младите.
Както казва един от тях: "Проблемът не е в сегашните трудности. А че нищо добро не се задава на хоризонта. Нито работа, нито условия за живот". Мнозина намират изход в бягството. То има различни форми (терминал 1 и 2, отказ от политическо участие и т.н.), но са все олицетворение на безнадеждността, че в България може да се постигне относително благополучие.
Това чувство се засилва през последните години и както ще стане ясно по-долу, не е свързано само с липсата на пари и качествен бит. То е донякъде обективно в кризата, логично следствие на отварянето на границите по-рано, не е повод за истерии, но не може да бъде пренебрегвано.
Защото показва какво точно се случва в България. А ето какво: безработицата през февруари 2012 г. у нас е 12.4%, с което сме сред първенците в ЕС по годишно нарастване (Евростат). Младежката безработица (до 25 г.) е 26.8%., което е с близо 5% повече от средната за ЕС (данни на НСИ). Според БСП процентът у нас е 28.9. Истината вероятно е между данните на опозицията и статистическия официоз. Но каквато и да е тя, през 2002 г. трайно безработни бяха около 20% от младежите.
Това е среда, в която отчаянието и обезверението растат. За мнозина емиграцията е единственото решение, така както бе и през най-тежките години на прехода. Колко точно млади българи се канят да избягат? Според агенция "Медиана" тази година са 90 000.
Финансово-икономическата криза задълбочи големия проблем, свързан с емиграцията, но нека първо анализираме правителствените антикризисни действия. Преди десетина дни кабинетът прие "Национална инициатива "Работа за младите хора в България". Както е видно от заглавието, това е пожелателна кампания.
Две трети от "мерките" са свързани с разяснения що е то бюро по труда, как да се регистрираме, къде да видим свободните работни места, а ако не можем да четем, да се научим - все действия към неграмотни и самоизключващи се групи. И едва накрая се предвиждат програми за стаж, осигуряване на опит, липсата на които е огромният бич за всеки квалифициран младеж. Синдикатите възроптаха, че нищо ново няма в "инициативата", тя съдържа стари идеи на социалното министерство, сега "изведени в отделно заглавие".
В момента на първо четене в парламента е приет и закон за младежта. Добре е всеки да отдели пет минути и да го прегледа в сайта на Народното събрание, за да види какъв въздух творят депутатите.
По-важно е обаче да излезем от контурите на текущата криза, тъй като "бягството" не почва с нея и няма да свърши. Когато стане дума за емиграция, у нас традиционно настъпват обвинения към управляващата в момента партия. Но всички партии са виновни, тъй като липсва цялостна концепция за развитието на България и анализ на средата, в която трябва да го осъществи.
Рухването на Берлинската стена отприщи миграцията от изток на запад, влизането на България в Европейския съюз приобщи страната към нов социално-икономически блок. Движението на мозъци и работна ръка е обективно, то не само дава възможност за човешки избор, но и чрез него Западът компенсира собствената си оскъдица на демографски ресурси. В тази среда България е изправена пред парадокса да страда от това, което нейните граждани желаеха след десетилетия изолация - възможността за избор.
Но вместо рационално и последователно търсене на решения, през всичките години слушахме глупости и лозунги за благоденствието, което ще настане при влизането в ЕС. Днес Саркози иска ромите да останат у нас, Меркел настоява за магистрали. И са прави, тъй като ромите навсякъде създават проблеми, а магистралите са нужни за транзитните европейски товари. Българският интерес е по-различен.
България трябва да има ясна концепция за икономиката, която ще развива десетилетия напред - по отрасли, региони, трудови ресурси и т.н. Съобразно нея да структурира образованието, като облече това в демографска стратегия. Оттам следват държавни мерки, в т.ч. трудови по осигуряване на заетост, стаж, опит. Те не могат да бъдат безплатни и няма как да се осъществят без съгласието на обществото, че са приоритетни и ще бъдат за сметка на други разходи. Мерките трябва да бъдат насочени не към самоизключващите се групи, чието приобщаване смъква временно безработицата, а към програмисти, икономисти, медици, учени - те са голямата трайна човешка загуба на България. Те са "локомотивът", от който се нуждае всяко общество. Това не става без цялостна добра икономическа среда.
Не може без индустрия, наука, иновации. Може, но само ако възпитаваме обслужващ персонал. В този смисъл актуалните въжделения на президента Плевнелиев за велоалея по Дунав и лифт между Велико Търново и Арбанаси са "айн-цу-цвай-цу-дрън".
Докато няма концепция и не се изпълнява, младите ще бягат ударно. И с ГЕРБ начело, и с БСП, с криза и без. Но има и ценностни причини. Които влияят най-вече на образованите хора, т.е. пак на гореизброените групи.
Германският президент подаде оставка заради нерегламентирани бизнес връзки и натиск върху журналисти. Унгарският - заради плагиатство. Сравнението с България е безсмислено. 22 години са добър повод за равносметка, че някои неща май са исторически и географски предопределени.
България е обречена да намалява щетите и ако не го прави, то светът наистина е голям и всякакви патриотизми не могат да го преборят.
Забележка: Заглавието е на редакцията. оригиналното заглавие на в. "Сега" е "2012 г. - усещането за бягство е като в най-тежките години на прехода".
Аааа не са само 2 изхода, доста често може и през Букурещ, че някои полети са по-евтини от там!
ГЕРБ означава Граждани за Европейско Развитие на България.И е доста глупаво, че европейското развитие,към което ни тласкат гражданите от Банкя,затъва в собствената си финансова и икономическа криза.Но ГЕРБ и Бойко упорито ни тласкат тъкмо към ГУБЕЩАТА СТРАНА.Целият свят следи внимателно бързо развиващите се икономики от BRICS и бърза да се нареди до тях.Дори и USA! Само ние-НЕ,защото там са не само комунистически Китай,Русия,Бразилия, ЮАР,но и Индия,родината на нашите роми!Ето,за това сме пак последни!
Няма лошо младите да бягат. Какво да правят тук? Да мизерстват и да затъпяват? Дали вече това е "бягане"? Европа е една държава. Трудно е да се възприеме все още. Някога (съвсем не отдавна - при това) е било края на света ако напуснеш родното село и преместиш в съседното.
Няма какво да кажа. Обикновено съм доста речовита и не си поплювам. Или не... искам да вия. Или не.... искам да прегризя едно две гърла, така за цвят.
Хубава статия - пулсираща! Поздравления!
Във Франкфурт българите са на всеки километър, а в БГ комунистите са така... В крайна сметка винаги съм казвал, че ако дадеш властта на малцинството, то ще разгони фамилията на мнозинството, заради страхове, комплекси или гузна съвест... Бълагрия си заслужава участта, след като се е дарила на банда главорези!
Почти всички забогатели в България отдавна са в един цикъл, от който няма излизане. Дори и да имат желание (не казвам, че имат) те не могат да променят нищо, защото цената на задържането им във върхушката са продължаващо страстване с държавата, ограждане на бизнес територии и безконтролно елиминиране на всяко начинание, което дори потенциално може да засегне статуквото - с всички средства. Самите "политически" (заслужават споменаване само с кавички) среди са в подобно положение и заедно с административния апарат могат да запазят хранителната си ниша само чрез продължаване на политиката на елиминиране на свободна инициатива, про-активен контрол върху всичко, което може да избуи. По официални проучвания близо 60% от обората в България се решава административно и политически. Това не вклюва уз свободния пазар на определените от държавата монополи - такива, които купуват краен брой честоти, получават ексклузивен контрол върху разпределение на критични ресурси или услуги. Заедно с тях и другите дейности цифрата приближава, а може и да надминава 80%, оставяйки свобода на пазара само в рамките на търговията със "семки и бонбонки". Това означава нещо много просто - в България свободен пазар няма и е глупаво да се обвинява капитализма за бедите ни след като той просто не съществува. По-добре е да не мрънкаме, а да градим бъдещето си сами, но "държавата" погледната като една голяма аморфна маса осигурява статуквото за служителите си, политиците си и бенефициентите си (онези "големите") посредством задържане на потенциална конкуренция. Естествената и проста за употреба практика за въвеждане на официални ограничения е посочване с лека неопределеност към своите "вижте какви крадци, трябва да ги накажем" и използване на новите правомощия отново за същото - ограничаване на конкуренцията на същите тия "крадци" (да и те са в кавички). Това е затворен кръг, от който не може да се излезе със силна държава. Това не е и само български проблем, на запад корпорациите макар да не са водени от комунисти изпълняват същата роля - днес има все повече търговски корпорации и все по-малко технологични. Екосистемата на "капитализма" влезе в самоубийствена спирала на самоцелни печалби, които унищожават възможностите за стратегическо развитие. Благодарение на различните стандарти Терминал 1 и 2 все още изглеждат като изход за нас, но истината е, че опита да се организира подредено общество с човешко или не дотам човешко лице е пълен провал. Властта на парите смесена с държавната власт води до гмуркане в свредел, от който няма излизане. Директната власт бързо се превръща в средство за имащите възможност да добиват все повече средства за свободно договаряне (т.е. финанси), докато постепено финансите деградират от среда за свободен пренос на договорености в просто мярка за статус в доста антично изглеждаща директна властова система, която има нужда само от време, за да добие и очевиден кастов характер. Без революции и войни нашите обящества деградират към нещо като модерен феодализъм и губят гъвкавостта си, средствата на свободния пазар се превръщат в средства за подчинение, засега предимно чрез контрол над търсенето, но постепено това неизбежно ще мутира и към директно задължение. Не трябва да се объркваме от привидния технически прогрес и той ще изчезне след като мутацията стигне достатъчно далече (ако нищо не я спре). Китайския напредък също не е нещо, което трябва да ни обърква - там се случва същото, което се е случвало навсякъде (и капитализма е просто един от начините) - маси намират задоволяване на исконни нужди и предизвикват растеж, докато скоростта на задволяването на нуждите не надскочи значително скоростта на възникването на нови. След това независимо от устройството на обществото следва фазата на създаване на изкуствени нужди и безконтролния срив на оплетеното във вътрешни йерархии презадоволено общество - обратно в началото. Това се е случвало и преди, технологичното ниво няма значение, важно е как се изпреварват нуждите на хората от системата, случили се това развитието спира и властта се концентрира в групите, които контролират и нуждите и разпределението до печалния край на подобна екосистема. Какво може да спре падението ли? Трябва да се откажем от много неща, колкото и трудно да изглежда. Богатите днес така или иначе няма да останат богати и благодарение на скоростта на развитие на събитията, причинена от теническото ни ниво този път цивилизацията може би има шанс - силните да станат слаби опосквайки собствените си градинки толкова бързо, че да не загубим цивилизованността си и уменията си преди да се върнем към хаоса - страшен, но и единствения, който може да създаде отново нужди на хора искащи да вървят на няакъде вместо псевдо-нужди на хора затворени в клетка от социални статуси на една самоубиваща се екосистема. Както винаги това е приказката за способността на цивилизациите да симулират или дори създават външните си фактори стъпвайки върху свободата и порива за нови неща на индивида - нещо, което засега си остава само приказка, но кой знае този път може би и да се получи, ако не ... какво пък след хиляди години една цивилизация върху изтощена от лесно достъпни ресурси планета може да налучка правилния ритъм по-добре.
@10 Много си заблуден относно истината. В Германия имам 15-тина близки приятели и съученици и всички работят по специалността си - машинни инженери, пи-ари, програмисти, лекар, архитекти. Съученици и приятели имам и в останалата част на Европа и САЩ (макар и не в такава концентрация в една държава) и те работят по специалността си. Никой от тези дето е учил и има умения в областта си не бере ягоди. Сега, ако някой няма образование, не знае езика и няма никакви заслужаващи си умения, какво искаш да работи? Сигурно авиоинженер?! Естествено, че ще бере ягоди. Но в България за брането на ягоди ще получава стотинки, а в Англия ще може да издържа прилично 4-членно семейство. За това става дума. Самата статия е по-скоро насочена с критика към липсата на инициатива в управлението да развива родната икономика, а не да насърчи хората да бягат в чужбина. Поздравления за автора, нацелил е един от основните проблеми в България.
Адекватна статия,хареса ми.Съгласен съм с мима на 100%.По-добре се чувствам в Гер-я отколкото в Бг.Коментирах в други теми и ми се нахвърлиха за това,че съм успял в чужбина, и че едва ли не целувам немския флаг и пея химна им всяка сутрин.Не просто съм респектиран от дисциплината им и желанието има да живеят в уреден свят.Те ме уважават и аз им връщам със същото.Повярвяха в мен,видяха че съм амбициозен,и сега са респектирани от знанията и уменията на Българина.Така ми и викат в академията.Българина! Не мога само да им обясня,че Българина не е тъмнокож джепчия с челяд от 10 деца,и много от нещата се обосновавта на манталитета ни,който съгласете се е доста пъстър и противоречив
Аре ве ,всички много разбирате Терминали,самолети,на баба ви фърчилото.Оня пък по-долу щял да емигрира и щял да вземе приятелите си,баси тъпнята......оди,тръгвай да те няма,ама си стоиш нещо тука ко стаа...????Всичките много силни,много разбират,само плюят...Е като сте толкова способни аре,хванете се оправете тази държава.....най-лесното е да си биеш камшика,да отидеш някъде където ще бачкаш нещо и ще имаш пари.И какъв ще ти е зора тогава да пишеш по форумите и да плюеш държава в която не живееш и хора,който всеки ден постигат много повече от жалките ти напъни....Палячовци колкото искаш,стоите си там където сте,не ми трябвате тука,вие все сте си паразити и тук и там.Мухите са по-полезни от вас,имат роля в екосистемата.......палячовци....
За съжаление Даниеле повечето хора като видят кочината ни тук избират лесното - да избягат в уредената държава, и да си живеят там спокойно живота, като същевременно обричат тази държава - България, на ликвидация... Може и първопричината за некадърната държава да са задръстените с комунизъм чичковци и лелки дето си пазят "топлите местенца" из инститиуциите, но истинската причина тази държава да я няма след 20-30 години е това че повечето от качествения мат`риял избяга на лесното, реши да не се бори за родината си, и избра друга държава за своята родина... И заслужено в скоро време просто няма да има родина в която да се чуди дали да се връща, или от която да бяга... Защото тук ще е Мангалистан, а не България. Още 5-6 години бягство на мозъци и процеса ще е необратим.
Даниеле, радвам се за голямата ти страст и любов. Живял си в Германия повечето от живота си, така ли? Син на десидент или син на ДС? Защото ако си от първите е много вероятно да изпитваш известен реваншизъм, а ако си от вторите България ще е рай земен за теб. Повечето такива построиха хотели по морето и направиха добри пари, така че е разбираемо защо искаш да си тук. Реално тук промяна няма да стане, никога, защото партизаните и нагаждачите които ни управляваха преди, управляват и сега (или техните деца). Разликата е, че сега държавата е тяхна собственост и трябва да чакаме да израстат няколко поколения, за да им дойде акъл и желание да направят и нещо за народа (ако въобще го поискат някога). Това е, надежда тука всяка оставете! Иначе много се възхищавам на ентусиазирани хора, които вярват че могат да променят нещо, но аз вече не вярвам.
Проблема не е толкова в икономическото положение, колкото в чувсвото на безпереспективност и обреченост, което властва в страната. Не са виновни хората, че бягат. Всеки човек иска да живее нормално. Умориха се хората 22 години да ги лъжат и мамят. Като седим тук какво ще променим? Нищо! Защото реално властта не е на народа и той нищо не решава. Изборите са само един театър на абсурда, в който героите са избрани и поставени от кукловодите. За когото и да гласува човек, винаги ще бъде прецакан.
Iivaylo Kirov Kristian Borisov Сами за себе си сте си прави, и докато не почнете като едни други да се правите на голямата работа "понеже сте пробили на запад", аз и нормалните хора нямаме личен проблем с вас... Но тъжните факти сочат, че заради това че вие и още над половин милион като вас сте избягали от ужаса тук, и сте отишли в уредените западни общества, България просто до 30 години няма да я има. Помнете проектите и цели "Европа 2020", защото това е годината, след която ако не се е случило масово завръщане на хората като вас, България просто ще е необратимо обречена да стане Мангалистан.
Галина, имаш плюсче от мен. Аз два пъти се прибирах за по няколко години, за да установя, че нищо не е мръднало. Преди няколко месеца емигрирах, окончателно. Няма да стоя ид им робувам за 500 евро заплата. Майната им и на патриотите, дето са се оправили в БГ - ама народа мизерства. Майната им на политици родоостъпници и крадци. Майната им на работодатели, мошеници и некадърници. А България си я нося с мен навсякъде, но е Българията на Вазов, Левски и поручик Списаревски.