Да употребим СЕТА, докато се пустосваме през дуварите

Търговското споразумение между Европейския съюз и Канада, което беше подписано през отиващата си седмица, взриви страстите в България, сякаш България е основен негов предмет и СЕТА се занимава само с това какво и как ще се случи у нас, кой ще е прекаран и кой - на далавера.

Всъщност, споразумението е към хиляда страници и съм сигурен, че никой (ама абсолютно никой!) в България не го е чел внимателно.

Въпреки това всички се оказаха специалисти глобалисти, взеха нещата в свои ръце и заприличаха на онази баба, която отишла в книжарницата да стяга внучето за първия учебен ден и попитала: "Имате ли глобус на България за трети клас?".

Как изглежда СЕТА върху българския глобус за трети клас?

Нищо ново под слънцето. Просто СЕТА дойде, за да я употребим, когато се ругаем и пустосваме през дуварите. За тази цел сме способни да употребим и абсолютно всичко друго, а сме го и правили. Ангажираните коментатори бързо оформиха своите тези и опорни точки.

Тези, които са ПРО, подчертаха, че ЕС ще печели от споразумението по 12 млрд. повече годишно.

Тези, които са АНТИ, казаха, че СЕТА накърнява интересите на работническата класа.

ПРО казаха, че в Европа 850 хил. работни места зависят от износа за Канада, а в България тези износители са 286 и осигуряват 6400 работни места.

На тази суха и досадна статистика АНТИ отговориха, че България ще изгуби суверенитета си, а корпоративното законодателство ще доминира националното.

Засегнати, ПРО се опитаха възпитано да обяснят, че СЕТА не налага абсолютно никакви ангажименти на националните законодателства, а що се отнася до арбитража, то това е било инстанция по инвестиционни спорове, съставена от съдии и инвеститори на засегнатите страни, но след вълненията на валонците, инвеститорите са отпаднали.

Клауза за такъв арбитраж има във всички търговски споразумения с цел защита на инвеститорите и е въведена за първи път след 1957 от ФРГ при договор с Пакистан поради незрялостта на пакистанската правоохранителна система.

Корнелия Нинова даде нарочна пресконференция.

Тя, откакто стана предводител на социалистите, започна да се държи като ранния Волен Сидеров. Нарече евродепутатите "предатели" и поиска (от кого?) поименен списък на онези, които са гласували в подкрепа на СЕТА.

Всъщност, има специален сайт, наречен Vote Watch Europe, където всеки желаещ може да се информира как е гласувал поименно всеки един европейски депутат по всеки един въпрос в Европейския парламент. Там може да се види кой е подкрепил СЕТА (между другото, вотът на Станишев вече е променен на "против") и кой не.

Но явно целта на г-жа Нинова не е била да се информира, а да изкрещи от телевизора, че иска СПИСЪК с имeна на ПРЕДАТЕЛИ.

Каза също, че ще бъдем залети от ГМО и от канадско месо, което ще е тежък удар по българските производители, защото е евтино (не разбирам: социализмът производителите ли защитава или потребителите? БСП иска скъпо месо за народа?).

Пропусна да каже, че плодородната българска земя-кърмилница ще бъде надупчена от сондажи за шистов газ и сега сигурно горчиво съжалява.

ПРО-говорителите се опитаха да обяснят, че няма никакво задължение за промяна в законодателството по отношение на ГМО, а квотата за месо е под 1% от производството в ЕС и при това не се предвижда цялата да се реализира в България.

Добавиха, че споразумението има и някои безспорно добри страни като премахването на над 98% от таксите и тарифите, премахване на митата върху повечето стоки и услуги, признаване на сертификати, отваряне на търгове за поръчки и т.н., но никой не ги чу.

Вместо това феновете на АНТИ във "Фейсбук" тръгнаха да напускат организирано Европейския съюз, а феновете на ПРО написаха: "Мрачен ден за путиноидите, слънчев за българите!".

С което и двете страни показаха своята политическа, пък и всяка друга зрялост.

След като видяхме, че българският публичен дебат за СЕТА няма никаква експертна стойност, нека поне видим каква е неговата политическа и идейна основа.

Този дебат пряко се обуславя от един по-голям и пиперлив - дебата за глобализма и антиглобализма. По въпроса за глобализма има две глобални мисловни конструкции.

Първа конструкция:

Светът се е изродил. Конкуренцията се е превърнала в собственото си диалектическо отрицание. Силните са станали достатъчно силни, за да се превърнат в постоянно силни. Тогава те спират да се конкурират помежду си и започват да се договарят. Така се раждат картелите и корпорациите, които се стремят да си поделят света.

В стремежа си към все по-големи печалби корпорациите търсят и все по-големи пазари.

За целта се съюзяват с правителствата и смазват всяка дребна инициатива по места. Те са безскрупулни, не жалят нито природата, нито хората.

Зомбират ни и ни отчуждават един от друг

Ценностите ни умират, моралът ни се извращава. Културата е долнопробна и порокът триумфира. Затова корпорациите трябва да бъдат спрени. Или поне да бъдат принудени да си плащат за тарикатлъка.

Втора конструкция:

Светът непрекъснато се развива и усъвършенства. Хората се множат. В момента на Земята живеят повече хора, отколкото са живели през всички предишни векове взети заедно.

Много хора > големи пазари. Големи пазари > големи производители. Големи производители > евтини и качествени стоки.

Без потенциала на тези пазари е невъзможно развитието на технологиите. Днес процесорът на пеещ ключодържател е по-мощен от процесора на модула, който кацна на Луната.

Благодарение на съвременните лекарства (особено антибиотиците) средната продължителност на живота почти се е удвоила в сравнение с преди десетина поколения. Медицината, съчетана с могъщите системи на социалното и здравно осигуряване, прави чудеса с качеството на човешкия живот.

Развитието на комуникациите отбеляза революция в общуването между хората, държавите и цивилизациите.

Но от друга страна, отношенията станаха сложни и вече са по силите само на големи организации - корпорациите. Човекът е обществено животно, което преуспява, като се организира.

Корпорациите могат да си позволят инвестиции в научни изследвания.

Корпорациите могат да задоволят с евтина продукция капризите на потребителите.

Корпорациите създават работни места и осигуряват препитание на милиони хора, които иначе биха загинали, ако трябваше да разчитат на собствената си инициативност.

Корпорациите предоставят социални придобивки на своите служители и работници.

Корпорациите инвестират в социално отговорни програми.

Най-сетне корпорациите генерират гигантски печалби, внасят данъци в бюджетите на държавите, които, ако не се откраднат, се превръщат в публични услуги.

Накратко, светът е глобален и трябва да е такъв, ако искаме всички да са сити, па макар и с ГМО.

Ето това са двете мисловни конструкции по въпросите на глобализма.

Интересното е, че един и същи човек може да припознае като свое убеждение ту едната, ту другата, да прескача от едната на другата много пъти и все да бъде прав.

Следователно и двете съдържат някаква истина и е въпрос единствено на конюнктура коя кауза ще прегърнем и на чии барикади ще се бием.

И все пак, като цяло сякаш приемаме, че глобализмът е по-скоро капиталистически, а антиглобализмът - по-скоро социалистически. Смешното е, че нито едното е вярно, нито другото.

Нито глобализмът на бюрокрацията, държавните регулации и безличната уж "частна" собственост е капиталистически, нито антиглобализмът, който прилича повече на интернационално рекетьорско движение, е социалистически.

Той е социалистически само дотолкова, доколкото иска да усвоява и разпределя нещо, произведено от другиго. Но това е тема на отделен разговор.

И така, до какво води всичко това, пренесено върху нашия малък глобус на България за трети клас?

Води до това, че като настана време да се подписва СЕТА, старите агитки пак се сбиха. Сигурен съм, че сред най-пламенните оратори в социалните мрежи (и от двете страни) има и такива, които не са сигурни даже "СЕТА" на латиница ли е изписано или на кирилица.

Корнелия Нинова не е толкова тъпа, за да вярва на глупостите, които говори.

Позицията й за СЕТА не е нищо повече от епизод в цялата й пропаганда. Тя не говори на нас, а на най-уязвимите си избиратели, свити от страх пред телевизорите.

От ГЕРБ пък казаха, било добре за България, защото щели да паднат визите за Канада. Съмнявам се, че този проблем изобщо някога е стоял сериозно, пък и да е, то не може да бъде аргумент за такова решение.

Следователно, ако искате да се осведомите какво е СЕТА и какво не е, българският политически дискурс е последното място, където ще успеете да го направите.

И двете най-активни страни в обсъждането водят предизборна агитация и нищо друго.

Със същия успех можеше да бъде и светлината: какво е тя - енергия или материя; каква е нейната природа - вълнова или корпускулярна?

Пак щяха да се хванат за гушите, пак всеки щеше да е най-компетентен и всеки да знае кое е добро за народ и родина.

Стига само Западът да каже "вълнова", а Русия - "корпускулярна" - и всички ще се подредят по местата си от двете страни на фронтовата линия, независимо дали знаят какво означава едното и какво - другото.

Ако пък някой държи да има крайно и категорично мнение по въпроса за търговското споразумение с Канада - нека ме заплюе.

Аз ще остана корпускулярно-вълнов дуалист като Айнщайн и ще продължа да мисля, че нещата не са нито добри, нито лоши - просто зависи как и за какво ги употребяваш.

Освен това мисля, че Картаген трябва да бъде разрушен.

*Текстът е от в-к "Сега"