Когато говорим за цифрови права и Интернет, вече използвах метафората за камъчето, което обръща колата, и се чудя сега кое е наред - капката, която прелива чашата? Снежинката, която отприщва лавината?
Ако говорим конкретно за злополучната ACTA, за да си свършим работата като държава, правителството трябва да оттегли подписа си под споразумението, въпреки че някои юристи твърдят, че това е напълно невъзможно в международното право.
Ако това наистина юридически не е възможно, трябва ни ясен политически знак, категорична декларация, че България не е съгласна с начина, по който се подготвяше ACTA, а също и с крайния резултат.
България - европейски лидер
Добрата новина специално за нас е, че преди България да се откаже от ратификацията, нещата изглеждаха като начало на тежка позиционна война между обсадените Германия, Чехия, Полша, Словакия и Холандия и обсаждащите - всички останали.
Когато България даде знак, че се оттегля от ACTA, в световните медии се появиха заглавия „ACTA се разпада".
Без да иска, министърът на икономиката, енергетиката и туризма Трайчо Трайков стана европейски политически лидер с две ключови изявления, многократно цитирани в световните медии, блогове и социални мрежи.
Той заяви, че е песимист „по отношение на регулация, която чрез санкции, а не чрез пазарни методи се опитва да защити индустрия, която не е успяла да се адаптира в цифровата ера"
и как „Никога едни авторски права не може и не бива да бъдат поставяни над общочовешки права."
Малко като с цар Траян и козите уши. Някой трябваше да го каже на глас.
Това е поздрав за тези, които непрекъснато плачат, че България няма тежест в света и от нея нищо не зависело.
Веднага след министъра си, премиерът Бойко Борисов или чу коментарите, че сега е моментът България да бъде европейски лидер или е завидял на световната медийна слава на Трайков, но още на следващия ден обяви, че победата срещу ACTA била „наша", т.е. негова.
Все едно на 11-ти той скачаше под прозорците на Министерски съвет срещу собствената си политика.
Но, заявката за европейско лидерство беше вече неумело изпусната от българското правителство и затова Доналд Туск от Полша побърза да я поеме:
"Днес (17.02) съм изпратил писмо до всички партийни лидери от Европейска народна партия - това са всички министър-председатели, канцлера на Германия, председателите на някои страни и ръководители на ЕНП - с предложение да отхвърлят категорично ACTA."
Нова Европа
Освен лидерството, в по-общ план, се забеляза и още нещо - метафората на Доналд Ръмсфелд за „Нова Европа" има смисъл, Нова Европа наистина съществува като специфична група общества със своя исторически опит, тежест, интереси и мнение.
Лидерът на тази група не е вече САЩ, а Германия, подтиквана от Полша.
Роди се европеецът. След толкова крокодилски сълзи за липсващата европейска идентичност, за това, че европейският проект бил изкуствен и бюрократичен, а ЕС „мъртвороден", се видя, че нещата не са загубени.
Има поне един признак на европейска идентичност и солидарност, а именно нетърпимостта към нарушаване на цифровите свободи, което е и заявка за основна ценност, върху която да се крепи съществуването на съюза в бъдеще.
Появи се още едно поколение, което си научи урока, че на улицата може да спечели своята свобода и самоуважение и може би се роди още едно българско поколение политици, още по-европейско и по-освободено.
Отдавна чаканата реформа
Георги Саракинов, корифеят на българската правна наука за интелектуална собственост, писал учебниците в тази област в България, призна, че правната рамка, регулираща тези въпроси, е безнадеждно изостанала от времето, не само в България, но и по света и ще бъде променена, вероятно под натиска на улицата.
В цял свят се заговори за фундаментална реформа на цялата система на авторското право.
Непрестанните, все по чести и по-агресивни атаки от лобистки групи за прокарване на законодателство, нарушаващо гражданските права и свободи в Интернет, говорят за това, че тези, които практикуват стари бизнес модели, вече се чувстват твърде застрашени и твърде уязвени от развитието на технологиите и че може би сме близо до решение на проблема.
Първите сигнали за такива наистина масови настроения, се появиха още със SOPA и с PIPA.
Сега е най-важно всичко да се държи на светло и да не се заговорничи зад гърба на потребителите и на гражданите.
Какво следва оттук нататък?
Интернет индустрията и интернет свободата вече са пуснати от бутилката и е твърде късно, за да бъдат задушавани.
Съвсем скоро Китай разреши разпространението на холивудски филми по кината си. Вероятно е ставало дума за много тежки преговори около „пиратството" и в крайна сметка филмовите компании са решили, че все пак е добре и за тях да печелят по нещо от филмите, които хората така или иначе гледат по компютрите си.
Това е още един аргумент, че протестите против ACTA носят само добро и на индустрията, която се бори на смърт с потребителите си.
Кои са следващите заплахи?
Първо, нещата около ACTA съвсем не са приключили. Българското правителство само спря процедурата, без да гарантира изрично, че никога повече няма да я продължи. Второ, тепърва предстоят процедури в Европейския парламент, и е необходимо евродепуатите да бъдат съвсем наясно, на какво мнение са избирателите им.
В България тихомълком се приеха и промени в Закона за хазарта, които дават големи права на Комисията по хазарта да нарежда на интернет-доставчиците филтриране на сайтове, отваряйки Кутията на Пандора за нови злоупотреби с цифровите свободи. Къде е съдебната власт, когато говорим за такива сериозни санкции, къде е неутралността на мрежата?
Активно се работи по проекта INDECT, който чрез интелигентни алгоритми ще анализира огромното количество информация, трупана от камерите за наблюдение, и ще докладва за „съмнително поведение" на минувачи. Също проект, с огромни въпроси за законността и целесъобразността си.
Очакваме и ново издание на европейската директива IPRED, която пак да върне на масата въпросите за полицейщината, филтрирането на съдържание, масовото и безконтролно следене на потребители и бизнес моделите на индустрията с интелектуални продукти.
Живеем в интересни времена.
