Защо ни правят на луди

Въпросът не е защо ни правят на луди, а защо ние се оставяме да ни правят на такива. Защото това, което сте написали от дойче веле ще го "чуят" повече чуждестранните граждани, а не ние. Всички виждат, че който дойде на власт си прави законите за себе си - няма да описвам, защото няма толкова място в сайта. А ние си мълчим... Спомням си едно предаване на "Улицата". Та в него разказваше една жена за богатият и приятел. Как той я питал какво иска, а тя си мълчала бе, кат пукел, а той и купувал всичко. Е тука не е така - тука всеки е човек на някой или му е роднина... дето се вика - роднина, милиционер, роднина, милиционер. Разбираме ясно, че ни лъжат, но нищо не правим. Мислихме си, че тия дето са сега ще направят нещо различно, но те продължават по стария и утъпкан път. Докато си мълчим ще ни правят на луди... Така че всичко зависи от нас.

Отлична статия! Браво! Чудя се няма ли начин прокуратурата да бъде санкционирана по някакъв начин и онова брадатото влечуго да се разкара от този отговорен пост най-накрая.

Само с едно влечуго няма да се оправи работата. За нашите условия трябват поне две нива на контрол, едното от които задължително трябва да бъде избирателя. Дори в социализма се гласуваше (разбира се формално) за .. не помня как се наричаше тогава, но по смисъл - районен прокурор. Интересно как с демокрацията прокуратурата се превърна постепен в напълно затворена система на назначения отгоре надолу. Понеже се мешат двете неща, а според мен не бива - съда също има нужда от подобен контролен механизъм, но при него нещата не са така критични заради самата природа на съдебния процес, ротацията на състави и многоинстанционното производство. Така, че при съда дори без директен контрол има механизъм, който смекчава (макар и да не решава) проблема - едно дело, стига да се води упорито минава през поне няколко състава и безумните еднолични решения, както и корупцията изискват сътрудничество едва ли не на цялото съсловие. При прокуратурата, каквата и инстанционност да се измисля за всеки е ясно, че един човек е основния отговорен за даден случай. В крайна сметка именно прокурора, който работи със следователите в основната фаза на събиране на доказателства и оформяне на обвинение е решаващ за качеството на работата. Каквато и инстанция да му преглежда делата това обикновено е след дъжд качулка. На прокурора може спокойно да се гледа като на адвокат на обвиняващата страна, а както всеки знае смяната на адвокат не е обичайно явление - човек го прави само ако се е насадил на някой доста зле с материала. Казано с други думи и обвинението и защитата имат сходство в характера си на работа и за разлика от съда, чиято работа е да бъде неутрален оценител на представените доказателства и аргументи тяхната работа е много по-лична и смяната на лица посред процеса носи негативи. Прокурорът за разлика от съдията е двигател на процеса и понеже служи на гражданите има значение колко добър двигател е. Съдията, от друга страна, е пасивен блюстител на закона и стига да има начин да се гарантира на разумно ниво, че го спазва и тълкува добре не се изисква да проявава активност. Това е и причината да говоря за две нива на контрол - за прокурора трябва и контрол за успеваемост, активност, използване на нарушаващите правата на гражданите мерки, които са му на разположение разумно, по предназначение и с видим резултат. Така за прокурора е нужен и по-директен контрол, който да го прави отговорен за действията си. Например злоупотребата със задържане на заловени от полицията, задържане на доказателства, забрани, възбрани и всякакви други механизми. Злоупотребата в случая не бива да се мери на тъмно по някакъв закон, който се тълкува от неизвестно кого, а трябва да има директна връзка с успеваемостта. Тук ще ме изкритикувате, но нека погледнем случая на истински престъпници задържани без доказателства и не на време. Тъй като в закона има баланс и защита от подобни мерки използването им неумело в крайна сметка работи в полза на престъпника, който обикновено се е примирил с факта, че може да поседи няколко дена годишно в ареста. Проблема е, че благодарение на няколо дни и иззети доказателства без ясна идея как да се образува дело в крайна сметак този престъпник никога няма да бъде осъден. Така, че не считайте, че уважаването на правата на престъоника от прокуратурата би било за лошо - напротив това би било гаранция за професионализъм - не еднолично и символично наказание (например 72 часа в ареста) или сплашване, а осъждане, което е и работата на прокурора - да го извоюва. В този аспект прокурора е най-добре да бъде и под контрола на съда, който да е длъжен да го освобождава от длъжност при нарушаване на баланса между наложени мерки и успешно заведени (и може би не само заведени) дела. Не забравяйте, прокурора е служебно лице с извънредни правомощия, той има право макар и ограничено да отнеме временно свобода и собственост за целите на следствието. Това е единствената подобна длъжност, която ти дава права без да иска от теб да се отчиташ веднага и това е необходимо, но също така е необходимо това да не се превръща в средство за лични нападки, средство за притискане и т.н. Сега прокурора може да задържи ваше имущество за години под предлог, че е доказателствен материал, само това е достатъчно за сриването на малък и не до там малък бизнес. За целта прокурора просто е нужно да реши, че някой е "май" виновен. Ако това не е завод за корупция не знам какво е, както казах няма друга подобна длъжност с такива извънредни права. Ако прокуратурата свикне да живее с тези си възможности и да ги използва за най-различни цели вместо да служи като това, за което е създадена - обвинение в съда мисля няма за какво да се чудим защо няма успешни прозиводства и защо прокурорите отчитат дейност хващайки малки риби или дори невинни с няакое административно наказание (при такъв процес на първата фаза обвиняемия дори не присъства в съда). Ако считате горното за смислено, мисля, че е ясно и какъв косвен извод може да се направи - поведението и умението на прокурорите, което излезе наяве при акциите на сегашното правителство говорят за нещо много страшно - говорят, че онова което казах по-горе може би се е случило, при това масово. Т.е. този орган се е приспособил към употреба на специалните си правомощия за директно въздействие на гражданите (престъпници или не), а уменията за употреба по предназначение са дегенерирали до май пълно изчезване. Изводите няма нужда да бъдат казвани на глас, но ето моето мнение - нужна е коренна промяна в законите за прокуратурата и цвелия й сегашен състав трябва да бъде сменен напълно.

Да се допълня - въпреки, че критикувам Цветанов непрекъснато, благодарение на неговата мания за PR изпълнаха проблемите на прокуратурата - сега е наша отговорност като граждани да не оставяме въпроса да се тика в друга посока. Не е нужен специален съд, а работеща по предназначение прокуратура. При положение, че решаващия орган, свързващото звено между полицията и съда е оставено да загние не може да се твърди, че основния проблем е другаде, и в полицията и в съда има проблеми, но дори и Господ не може да ги идентифицира напълно, докато онова, което ги свързва не започне да си върши работата.

@Rowan - съгласен съм, така е, макар че това все пак е приложимо не за всички дела (зависи от обема така да се каже), а и добре водено дело ще изисква много откровено нарушение, но по принцип се случва (мой роднина е в момента точно в такова положение ло гражданско дело - противниците му купиха съда, но нещо не го направиха, както трябва и развързката все още предстои). Когато говорим за наказателни дела обаче, при целия прах и безобразие на прокуратурата няма кой няма и как да разбере дали и доколко нередовен е съда или полицията и всичко се превръща в промоция на нечии интереси в медиите. Най-сериозния въпрос е защо нашите медии го позволяват, без 3-4 основно Интернет издания за прокуратурата се говори като за мъртвец - добро или нищо, но виж за това колко лош и подкупен е съда никой не пести мастило.

MacAllister, благодаря за анализа. Мисля, че описваш нещо като американската система, където успешните дела на прокурорите са критерия, който ги издига в йерархията. Подобен механизъм има и при съдиите, където най-многото потвърдени присъди (при обжалване пред по-горни инстанции) те издигат нагоре. Естествено, има и други фактори, но все пак това са основните, защото популярността също е важна в случая и знаковите дела я осигуряват. При нас в момента, какъвто е случаят с Велчев, един преподавател по право се назначава за главен прокурор и виждаме единствено слачагество.

@solaar имам пред вид разбира се и американската система, но не бих казал, че клоня към едно или друго решени - просто трябва някакъв контрол. Докато пишех ми хрумна да споделя някоя от идеите, които имам за целта, но реших, че би претрупало и без това многословното ми излияние ;). Както и да е за България си мисля, че е нужна някаква малко по-особена система. Нека да не си кривим душите ние си имаме нашите си особености (за да не ги нарека друго яче) и няма смисъл да се аргументираме с това как е в Америка, в Германия или на Луната. Едно от решенията, които ме привличат доста е контрол от съдия за успеваемост и възможност чрез избирателя да си запазват позицията въпреки, че са имали да речем лош късмет тая година. Т.е. баланс между правила (закон) и възможност ибирателя да разрешава "нарушение" за отделни прокурори, ако са си заслужили доверието (дано да звучи ясно така накратко). Хубавото на такъв подход у нас е, че изборността е главно в роля не на избор на неизвестен, а в спасяване на известен с добро и вече работил на длъжността служител на обществото. Т.е. изборността се поставя в роля, при която е трудно да бъде проформа/фиктивна. Контрола от съда би бил най-вече според закона, който трябва да определи ограниченията и естествено извън темата остава въпроса, че и за съдиите също трябва контрол, но да не мешаме темата. Защо съм против чисто изборен контрол (т.е. избор на районен прокурор, който евентуално назначава и други). Първо това "и други" е проблем, второ няма реален шанс хората да познават качествата на човека, при липса на практика за масова "повинност" като съдебни заседатели и настоящото ниво на правна култура цялата работа ще се превърне във фарс. Така че аз лично бих заложил на назначаване от съда и потвърждаване (при нужда така да се каже) от избирателя. Подобна система май няма в употреба никъде, но тя не е много далечна от обичайните практики и мисля, че е приемлива. Разбира се има и други варианти - ами давайте идеи, да не казват, че само критикуваме.

Всъщност като се замисля говорим за избор на прокурори, а дори кметовете при нас се назначават служебно.