Брюксел се изправя пред сблъсък с производителите на храни - от италианските паста-магнати до белгийските шоколатиери. Причината е спор за правилата как да се обозначава откъде идват съставките в храните.
Компаниите се опасяват, че ще бъдат заставени да обозначават върху опаковките произхода на първичните им съставки, което потенциално може да обърка и отблъсне потребителите.
Кутиите с белгийски гурме шоколад например може да се наложи да окажат (макар и не непременно задължително подробно), че какаото за тях идва от Кот д'Ивоар. Италианското кафе може също да се наложи да разкрие, че зърната за него идват от хиляди километри.
Тази седмица европейската комисия внесе пред национални експерти предложения за нови закони за т.нар. "етикети за произход" като с тях се опитва да отговори на масовото търсене от потребителите на повече информация откъде идват храните. Тези правила са доброволни и биха станали задължителни, само ако компанията избере да окаже върху опаковката произход на съставките.
Хранителната индустрия обаче все повече се опасява, че дори доброволните правила на Евросъюза ще вкарат производителите в клопка.
Тъй като много производители на храни поставят национални флагове или географски имена, те например може да открият, че попадат под обхвата на обвързващи правила, които намаляват печалбите им. Това е доста вероятно да се случи например с белгийската бира или с брандове пица, обозначени с италианското знаме.
За големите производители на храни Брюксел демонстрира демонстриране на проблема. Те твърдят, че плановете на ЕС са угаждане на вълна от гастро-национализъм, която застрашава да разруши единния европейски пазар.
Лука ди Лео, говорител на италианската компания за паста Barilla, казва, че трябва да се избегне рискът от подхраване на предразсъдъци, че произходът е синоним на качество.
Според него италианската паста няма да е достатъчно добра, ако се прави единствено от италианска пшеница, тя добра, когато се прави с най-добрия пшеничен грис на света. Италианските кафе-брандове като Lavazza и Illy са ценени и консумирани по цял свят, докато суровината за тях се произвежда от места извън страната.
Порив към задължителни регулации
В Брюксел обаче етикетите и обозначенията се приемат по различен начин. Властите ги смята за начин да овладеят порива към много по-агресивни задължителни изисквания за етикетиране, идващи от гама от държави, начело на които стои Италия, отказваща да се подчинява на Брюксел.
Страната едностранно обявява, че пастата оризът и доматените продукти трябва да имат етикети за произход. ЕС традиционно намира това за форма на протекционизъм и заплаха за единния пазар, защото по този начин се оказва натиск върху потребителите да купуват локална продукция.
Въпреки опасенията на компаниите, дори и задължителните правила на Евросъюза вероятно ще оставят етикетите относително неопределени. Продаващите се в магазините консерви с доматено пюре с италианското знаме върху тях може би ще трябва да имат обозначение дали доматите са италиански. Производителите обаче ще имат свободата да избират между изричното назоваване на страни и региони или изписването на "Извън ЕС".
Много компании казват, че дори и това привидно просто изискване е много по-сложно, отколкото изглежда, и искат да знаят в какъв момент Брюксел да реши, че компанията е заявила произход.
"Бирата Amstel е географско име - името произхожда от реката. Означава ли това, че произходът на бирата Amstel е реката?", казва Дирк Якобс, зам.-генерален директор на групата за лобизъм FoodDrinkEurope. "Може дори да се твърди, че Mars е географско обозначение на планета", допълва иронично той като визира популярния шоколадов десерт.
Много от притеснените компании са производители на храни и напитки, които преработват първични съставки, доставяни от цял свят, или от различни места в Европа по различно време.
Лобито на белгийските производители на шоколади, бонбони и бисквити Choprabisco например иска ЕС да изключи съставки, които като цяло не се произвеждат в границите на Евросъюза. В отговор на проекта за регулации, Choprabisco също така контрират, че е неясно какво се има предвид под "първична съставка."
"Какво трябва да се счита за първична съставка на пралините? И в този случай ли е какаото?", питат от организацията. Пралините са шоколадови бонбони, пълнени със смес от ядки и карамелизирана захар.
Пекарите и производителите на бисквити са също толкова разтревожени.
Лобита и на германските, и на финландските пекари предупреждават, че сегашните планове игнорират случаите, когато пекарите купуват брашно от различни места, в зависимост от цената или качеството, и искат да бъдат освободени от тези регулации. Потребителите все пак не свързват качеството на печивата с произхода на брашното, нито качеството на сладкишите, бисквитите и други фини печива с произхода на захарта.
Проблемът обхваща дори основни продукти за масова консумация като "английски чай за закуска", коментират от чаеното лоби в Брюксел.
Правете като римляните
Националните правителства като цяло ще имат последната дума колко строги ще са изискванията и регулациите. Те се очаква да гласуват в предстоящите седмици окончателния пакет от предложения в слабоизвестния Постоянен комитет по растения, животни, храни и фуражи след първо обсъждане на този въпрос тази седмица.
Рим, който мрази чуждестранни компании да се възползват от прочутата италианска гастрономическа култура като използват близки до Италия имена или символи, се стреми да повлияе на дебата от миналото лято насам.
Без необходимото разрешение от Брюксел, Италия въведе задължителни етикети за произход за паста, ориз и доматени продукти след мащабна кампания на италианското фермерско лоби Coldiretti за популяризация на истински "Произведени в Италия" продукти и отхвърляне на "фалшификатите".
Представители на администрацията в Рим и Брюксел тогава отбелязаха, че този ход е замислен да повлияе на резултата от дебата за етикетите за произход в ЕС.
Брюксел традиционно приема задължителните етикети за произход като тези, въведени в Италия, като вредни за търговията на единния европейски пазар. Той обаче по изключение позволи в последните две години гама от етикети за произход за млечни и месни продукти в отговор на спадащите приходи на фермерите.
Якобс от FoodDrinkEurope казва, че правителствата, които държат на задължителните етикети за произход, се стремят да направят регулациите на ЕС колкото се може по-строги, докато страните с компании, доставящи суровини извън техните граници се стремят към точно обратното. "Борбата е за обхвата и строгостта на регулациите", казва той.
