Изкрещяното хиляди пъти и от хиляди гърла "НЕ!" може съвсем спокойно да се трансформира в едно кротко, скромно и самотно "Да" не върху грамадни плакати, а в Държавен вестник.
Така поне излиза, след като в последните дни един документ започна да живее своя собствен живот из Мрежата. Легитимността му не се оспорва даже от най-авторитетните коментатори. Документът, подобно на "Да"-то, е скучен, има там разни алинеи, състави и други подобни причиняващи главоболие неща. Вероятно всички предложения за промени в Наказателния кодекс са такива.
Тези 15 страници обаче са специални. Защото вече сме ги чели и вече сме се противопоставяли на приемането им. Направихме го в студените февруарски дни, когато хиляди протестираха срещу подписването на скандалното международно споразумение ACTA. Тогава, може би малко изненадващо, здравият разум победи и България стана една от многото, които преосмислиха позицията си.
Но проектът за промени в НК практически включва всичко по-важно от АСТА. Отново дългите ръце на лобитата се виждат и с просто око. Отново няма никаква обществен дебат, а някои от текстовете (прикрити сред легитимни цели като борбата с фалшификацията и плагиатството) определено го заслужават.
Например член 195, който предвижда тежки наказания (в т.ч. и 6-годишни ефективни присъди) за запис или употреба "по какъвто и да е начин" на защитени с авторски права обекти, както и наказателна отговорност за "подбуждане" към подобни действия.
Дали протестът срещу справедливостта на подобен закон не подбужда към нарушаването му - т.е. дали така не се инкриминира обществената реакция срещу промените. Освен това, блоговете и платформите за потребителско съдържание трудно могат да съществуват в среда, където записването на 30 секунди от предаване с цел коментар се води престъпление.
Свободното слово е пряко застрашено от изчезване и в приютилата го Мрежа, докато ваденето "на светло" на собствеността на вестници, радия и телевизии все още е в сферата на добрите пожелания...
Новите текстове в НК вдигат мерника и на всички "Интернет доставчици, които прехвърлят отговорността от собственото си неправомерно поведение върху потребителите на Интернет". Тъй като в България надали е останала сериозна фирма в този бранш с free сървър, на който да отлежават програми, музика и филми, може би е добре да си спомним, че точно ACTA изискваше доставчиците да съхраняват информация за действията на собствените си клиенти.
Тази информация следваше да бъде предоставяна на държавата (която може да прати даден потребител в затвора заради "пиратстване" на някой филм или просто да си събира данни за него), а впоследствие - и на правоносителите (които пък могат да предявят непосилен иск срещу дадения нарушител).
Твърде вероятно е така създадената презумпция за виновност да бъде използвана спрямо българските доставчици със същата цел - властите и бизнеса да разполагат с големи масиви лична информация, която да използват както намерят за добре.
Не само, че цената на този ресурс тепърва ще се качва в бъдеще, но и всеки потребител ще мисли по няколко пъти преди да се престраши да отвори дадена страница - все пак всичко се пази някъде и може после да се чете... Оруел в действие.
Най-голямото безумие в предлаганите промени на НК се намира извън Мрежата. Текстовете на чл. 196 предполагат защита на географски означения и даже затвор при противозаконната им употреба.
На прост език това означава, че някой предприемчив сънародник може да регистрира географското означение "Черно море" и всички от едноименния футболен отбор през производителите на какво ли не, та до картографските фирми ще трябва да се съобразяват с него.
Това е по-скоро комично, но далеч няма да бъде весело на земеделците, когато под защита преминат растителните видове и животинските породи. Това е малко по-надолу в алинеите на същия член.
Като цяло, предлаганите промени в НК са пряко следствие от дългогодишната симбиоза между едрия бизнес и българските политици. Клеймото "престъпник" може да бъде ударено на твърде много хора, което означава, че тези с информацията могат да рекетират и държат в подчинение останалите...
От самите нас зависи дали ще се покажем като свободни граждани в демократична държава и няма да позволим това да се случи. И този път.
