Когато китайския вицепрезидент Кси Джинпин нарече териториалните претенции на Токио върху група острови в Източнокитайско море "фарс", той отрази националните нагласи на протестиращите, които излязоха на улиците в антияпонски демонстрации в последните седмици.
"Япония трябва да овладее поведението си, да не изрича никакви думи и да предотвратява всякакви действия, които подкопават суверенитета и териториалната цялост на Китай," заяви Кси (който се очаква следващия месец да стане новият президент на Китай) на среща с американския министър на отбраната Леон Панета, съобщават китайските медии.
Трусове в навечерието на подмяна на лидерите и в двете страни
Докато потенциалният нов лидер в Пекин се намесва в спора между Япония и Китай, според анализатори залозите са вдигнати в спора, основно воден на база националистически плам, а не държавна политика или базови икономически интереси. А разведряването, което обикновено настъпва след такива териториални спорове, е под съмнение заради промяната на лидерството в Пекин, очаквана следващия месец.
"Точно сега нещата стават наистина опасни," казва Алън Дюпон, експерт по сигурност и преподавател в университета в Нов Южен Уелс. "Никой бъдещ китайски лидер не може да си позволи да бъде приеман като слаб или отстъпчив пред териториални претенции."
В понеделник японската брегова охрана обяви, че два китайски охранителни кораби са навлезли в нейните териториални води, докато 10 други китайски кораба са патрулирали наблизо.
Междувременно Китай оповести на 23 септември, че отлага планираните чествания по-късно този месец по повод 40-та годишнина от нормализирането на отношенията между Пекин и Токио.
Войнствената реторика също така бележи възхода на агресивността на Китай и фундаменталната промяна в силите, оформящи тихоокеанската политика, които са ангажирани в борбата за ненаселената островна верига, известна под имената Диаою (в Китай) и Сенкаку (в Япония).
Китай се чувства по-уверен и в позицията си, и в правата си върху тази област - и в законов, и в политически аспект," казва експертът по конфликта в Южнокитайско море Марк Валенсия. "А национализмът в Китай се е засилил и влияе на управляващите."
Нарастващи напрежения в китайските води
Източнокитайско море не е единственият повод за териториални спорове между Китай и неговите съседи. Южнокитайско море е изпълнено със стотици в основната си част ненаселени острови и коралови атоли, много от които са обект на конкурентни претенции от Китай, Виетнам, Филипините, Малайзия, Бруней и Тайван.
И точно както става и с напрежението межку Китай и Япония, има нарастващи инциденти на противопоставяне между Китай и съседите й в Южнокитайско море заради въпросните острови.
През 2011 г. Виетнам заяви, че китайски патрулни кораби са прерязали котви на кораби на PetroVietnam по време на проучвания за петрол и газ в спорни води.
Пекин контрира, че виетнамските съдове са извършвали незаконни проучвания в китайски води и са създавали затруднения за китайските риболовни кораби. Същата година и Филипините съобщиха за кораби, прерязали котвите на изследователски кораб и застрашаващи да таранират техни плавателни съдове.
"Много от тези неща не биха се случили, ако Китай не ставаше по-агресивен и по-уверен - и това е една важна причина, поради която всички тези проблеми стават по-биещи на очи," констатира Дюпон.
Разликата спрямо ситуацията в Източнокитайско море обаче е колективната мощ на Китай и Япония - съответно втората и третата по големина икономики в света. "Когато в такива спорове са намесени две световни сили, нещата естествено са по-опасни, отколкото в Южнокитайско море," казва Дюпон.
Националистическа вълна
Нерядко преминаващите към насилие протести, които се случиха в десетки китайски градове - от Гуанджоу на юг до Кингдао на север - достигнаха критична маса, след като на 11 септември японското правителство купи спорните острови от японско семейство, което ги беше притежавало като частни територии, плащайки за тях 2.05 млрд. йени ($26.2 млн.).
Десетки японски фабрики и компании временно затвориха врати заради насилието, докато ядосани тълпи обръщаха японски коли и грабеха японски магазини в някои райони на страната. Спорът за островите, който трае от векове, е достигал кризисни дипломатически точки през 1996, 2005 и за последно през 2010 г., когато се твърди, че китайски кораб е таранирал японски патрулен кораб, което е довело до ареста на китайските моряци.
"Не мисля, че някой е мислил, че реакцията на Китай ще бъде толкова силна, колкото се оказа тя, и не мисля, че някой е очаквал такова ниво на насилие, на което станахме свидетели, особено от гледна точка на предишните инциденти," коментира Джеймс Маникъм, експерт по морските териториални спорове в школата по международни отношения "Балсили" във Ватерло, Канада.
"Национализирането" на островите вбеси Китай, въпреки че според анализатори ходът на Токио е бил в опит темата за островите да бъде отнета от японските националисти, предвождани от губернатора на Токио - Шинтаро Ишихара, който стартира онлайн кампания за изкупуване на островите.
Започнаха да се събират дарения за целта, което доведе до резки реакции от Китай и принуди японското правителство да се намеси в спора със собствено предложение за оспорваната територия.
"Ако се интересуваме от стабилност, по-добре японското правителство да притежава тези острови, отколкото те да са в ръцете на група националисти, защото никой не може да предвиди как те могат да повишават напрежението," казва Маникъм. "И преценката на премиера Нода очевидно е, че ситуацията ще стане критична в краткосрочен план, тъй че той е действал със съображения за по-дълготрайна стабилност."
Икономически интереси
Въпреки националистическия плам и в двете страни от спора, довел настоящата ситуация до крайно напрежение, националните интереси към тази територия могат да бъдат проследени до геологическо проучване под егидата на ООН от 1969 г., което съдържа възбуждащата апетита фраза: "Има висока вероятност континенталният шелф между Тайван и Япония да съдържа един от най-богатите резерви на петрол в света."
И под Южнокитайско море също има огромни потенциални резерви на природен газ и петрол. По китайски оценки става дума за поне 213 млрд. барела петрол, които все още са неизвлечени от дъното на Южнокитайско море - което, ако се потвърди, би направило това място най-големия петролен резерв извън Саудитска Арабия.
В сърцевината на всички тези оспорвания на собствеността върху острови в моретата около Китай стои международен морски закон, известен като "ексклузивна икономическа зона," според който страните получават ексклузивни права за риболов и добив на ресурси на разстояние до 200 морски мили от бреговете. Това поражда у страните интерес към присъединяване на ненаселени острови - често само скалисти атоли - за да разширят допълнително териториите си за добив.
"Тази област започва да изглежда донякъде като Аляска - първоначално изглеждаща безполезна, но сега не толкова безполезна," пояснява Валенсия. "Източнокитайско море е почти изцяло съставено от континентален шелф, което означава, че добивът на петрол от там би бил относително лесен, с изключение на сезона на тайфуните."
Вероятността тези територии обаче да бъдат разработени спада с разрастването на политическата буря между Китай и Япония. Ако този скандал върви по същия начин като предните, двете страни ще се поуспокоят за няколко месеца, след което би трябвало да последва сближаване на управляващите на високо ниво и от двете страни.
Но с предстоящата промяна на лидерството в Китай, и скорошните избори за нови лидери на японските две основни партии, вероятността за още напрежения ще остане висока. "Никой не иска да бъде възприеман като отстъпващ на Япония," констатира Маникъм.
Междувременно, докато историческите вражди покрай войните с Япония възпламеняват страстите в Китай, обществените нагласи към Китай се променят в Япония. "Резултатът от това, е че средният японец приема Китай с по-голямо подозрение отпреди," твърди Маникъм. "Вече японците могат да бъдат антикитайски настроени, без да са консерватори - нещо, което донякъде свари Пекин неподготвен."
