Няколко дни преди оставката на правителството с изненада чух да се споменават имената на Чърчил и Хитлер. И в съзнанието ми изскочи една от крилатите фрази на Чърчил: "Казано е, че демокрацията е най-лошата форма на управление, но не сме открили по-добра".
Интересно е да се помисли кои всъщност са причините, а не поводът за протестите на гражданите. По презумпция ние сме част от т.нар. златен милиард от населението на Земята. Към този златен милиард се причисляват страните, където няма гладуващи и почти всички имат достъп до прясна вода, без да споменаваме допълнителните екстри като инфраструктура, комуникация, техническа и технологична обезпеченост.
Изглежда моментът, в който обстоятелствата започнат да изхвърлят българите от този златен милиард, въпреки прословутата ни търпеливост, ни принуждават да протестираме. Примерите от най-новата ни история са показателни. Но дали това не е поводът за тези протести, а не причината?
В следващите редове ще се опитам да се абстрахирам от неизброимите мнения на протестиращи, политици, анализатори и експерти по този въпрос, защото манджата и без това стана пресол! Разбира се, не казвам, че някои от тях са ценни!
И така, защо търпеливият български народ наистина излезе на улицата? Сред лозунгите на протестиращите бяха и продължават да бъдат думи като монополи, банки, мафия, корупция, виновниците в затвора, спасете природата, и т.н. Причината за тези думи е очевидна. А именно облагодетелстването на точно определен малък кръг от хора, за сметка всички останали.
В енергийната сфера - това са енергийните монополи. Във финансовата сфера - това са финансовите монополи. В политическата сфера, това са познатите ни политически партии, които смело може да наречем политически монополи. В съдебната власт - това са несменяемите магистрати, които подкрепят облагодетелстваните енергийни, финансови и политически монополи.
За монополи можем да говорим дори в престъпната сфера - покровителстването на едни престъпни групировки за сметка на други създава именно престъпни монополи. Цялата тази монополна схема, разбира се, се определя от държавата. Затова и стремежът на всички горепосочени кръгове е към спечелването точно на тази власт.
А този стремеж натиква гражданите в ъгъла и не им дава възможност нито за развитие, нито за работа, нито достойнство, нито равноправие пред закона, пред институциите, пред държавата като цяло, ако не са свързани точно с правилните малки кръгове привилегировани хора. Заради някои от тези причини протестират и в Европа.
Формата на управление, при която властта е съсредоточена в ръцете на малка група от обществото, на основата на знатност, богатство, заемането на конкретни политически постове и др., се нарича олигархия (гр.). Тълковният речник за тази дума ни показва чудесно съвпадение с лозунгите на протестиращите - политическо и икономическо господство на неголяма монополистическа група.
И, ако трябва да продължа с употребата на гръцката терминология, демокрацията или народовластието, се превърна не само в олигархия - управление на малък кръг от хора, а напоследък дори в монархия - управление от един единствен човек. А неколкократно се забелязваха и плахи опити за налагане на тоталитаризъм или авторитаризъм.
Както видяхме, с тези неща гражданите на България не са съгласни. Но относно визията за развитие на страната, гражданите имат доста различни и противоречиви мнения. Все пак, живеем в конституционна република и познаването на Конституцията е от фундаментално значение.
Може би е по-добре тази Конституция да се прочете, вместо да се гори. Тук само напомням, че република, демокрация и комунистическия термин "народен", означават едно и също - народовластие, само дето едното е на латински, другото на гръцки, а третото - на родния език.
Едно от исканията на протестиращите е именно за участие на хората в управлението на страната. Ами точно по Конституция гражданите участват в управлението на страната. Начинът на управлението на страната ни е чрез излъчване на народни представители на национално, местно и регионално ниво или т.нар. представителна демокрация.
Друг е въпросът, че представителите в парламента не могат да бъдат отзовавани по никаква причина. Дори за държавна измяна! И, ако вместо да се горят конституции, се четяха, щяхме да знаем, че парадоксално в конституциите от 1947 г. и 1971 г. има един интересен текст в член 4, който "изненадващо" изчезва в Конституцията от 1991 г., а именно: "Представителите на народа във всички представителни органи са отговорни пред избирателите. Избраниците могат да бъдат отзовавани и преди срока, за който са избрани."
Защо ли? Между другото, няколко пъти са правени опити за връщането на този текст в Конституцията, а именно през 1992 г., 2002 г. и 2006 г., но всички - неуспешни!
Другият начин за участието на гражданите във властта е чрез "пряка демокрация". Тя е регламентирана както в Конституцията, така и в Изборния кодекс. Пречките тук са следните и главно на национално ниво. За да бъде полезна на гражданите е бариерата от 500 000 подписи, за да се произведе вече познатия ни референдум и прагът за валидност от брой действителни гласове, равен на този от предишните парламентарни избори, също да бъде занижен.
Другото предложение, което се очерта, е намаляването на броя депутати и въвеждането на изцяло мажоритарен избор на депутатите. Всъщност България има период в историята си, когато политическите партии са забранени, а изборът на депутати - изцяло мажоритарен. След 19-майския преврат през 1934 г. се забраняват партиите. Малко по-късно Н.В. цар Борис III прави безшумен контрапреврат, като си връща властта, но оставя забраната на политическите партии.
До смъртта на царя през 1943 г., България се управлява по начин, който много напомня сегашните служебни правителства - монархът посочва лица от различни партии, които стават министри. Така това, чисто исторически, показва трудност при сформирането на правителства от един "аполитичен" парламент, а начинът много прилича отново на монархически, или решенията се вземат от един.
А това президентът ли ще бъде в нашия случай? Няма ли да се превърнем така в президентска република? Какво ще правим тогава, ако има криза при управлението на правителството и президента или се стартира процедура по "импийчмънт"? Друг е чисто формалният въпрос в сформирането на избирателните райони - едномандатни ли ще бъдат, двумандатни или отново многомандатни?
Останалите искания и предложения ще си позволя да не коментирам, защото те единствено ми напомнят или анархия, или тоталитаризъм. Това не означава, че гражданския натиск трябва да приключи, напротив. Защото конституционни промени могат да се правят и от обикновено народно събрание, при квалифицирано мнозинство от 2/3 от всички депутати!
И, за да не ставам прекалено баснословен, в този момент е изключително важно да се придържаме именно към Конституцията на страната. Затова и президентът на републиката сега се превръща в най-важната фигура в България. Дали някоя от партиите ще сформира ново правителство и това народно събрание ще довърши мандата си, дали ще бъде разпуснато и сформиран служебен кабинет, дали изборите ще бъдат свободни и честни, в момента зависи единствено от г-н Плевнелиев. Дано неговият избор да е правилен!
Какво ни се обяснва все колко невъзможно било исканото от народа! Невъзможно е при сегашния парламент от партии, които искат да векуват във властта! А за детайлите по процедурите, има си юристи за това. Така плашеха и вчера, че ще има размирици и бой на протеста. Демек, не ходете там, страшно ще е! Борят се със зъби и нокти да не ги помете вълната на недоволството и разчитат, че народа няма да доведе нещата до край, защото няма водачи, а ще издига разнородни хаотични искания.
Коя съм? (коментар №1), Аз съм на страната на протестиращите. Но също така съм демократ и съм на страната на Конституцията. Да, могат да се направят много неща, както съм се опитал и да напиша, но е важно кои точно и как. Всъщност, истината е, че може да се направи много повече, отколкото и сега политиците признават. И съм насреща за евентуални въпроси.
Обградени сме от монопол навсякъде. Протестиращите искат това да се промени. Ако в парламентът не го разбират и разчитат, че протестите са разнородни и хаотични, значи какво правят там и накъде сме тръгнали?!
„Другият начин за участието на гражданите във властта е чрез "пряка демокрация". Тя е регламентирана както в Конституцията, така и в Изборния кодекс. Пречките тук са следните и главно на национално ниво. За да бъде полезна на гражданите е бариерата от 500 000 подписи, за да се произведе вече познатия ни референдум и прагът за валидност от брой действителни гласове, равен на този от предишните парламентарни избори, също да бъде занижен.” Пречките пред прякото участие на гражданите в управлението изобщо не се състоят в бариерата от 500 000 подписа, това твърдение не почива на истината. Пречките всъщност се коренят в изключително ограниченото приложно поле на предмета на който и да е национален рефендум. Какви са причините българските граждани да НЕ могат: - да приемат сами своята Конституция, - да не могат да я променят, - да не могат да определят сами своите национални данъци, осигурителни вноски и т.н., - да не могат да определят правилата, по които действа техния представителен орган – Народното събрание, - да не могат да определят кога следва /не дай Боже!/ да влязат във война или да обявят мир, - да не могат да излъчват или вземат каквото и да е решение за техния пряк представител в безкрайните им административни битки – Омбудсмана на Република България, - да не могат да определят кой да е министър-председател или от какви министерства има нужда държавата ни - и още, и още, аз не мисля да коментирам, но конкретните изказвания на народни представители от всички политически сили могат да бъдат открити в стенограми от заседания на Народното събрание. Така че и 50 000 да са тези подписи, това все ще е квази пряко участие, поради ограниченото приложно поле. „Защото конституционни промени могат да се правят и от обикновено народно събрание, при квалифицирано мнозинство от 2/3 от всички депутати!” Лъжи, бабо, да мажем! Не, че не могат, могат! Но отново – какви точно промени? Дали обикновено Народно събрание има правомощията да определи, чрез промяна в Конституцията, броя на народните представители? А да ги обвърже със задължителен мандат? А да ограничи техния имунитет и индемнитет? Уж, ама не съвсем. Ама, как така, ще кажете Вие, като собствената ни Конституция предвижда възможност за това – чл. ? Ами така. В най-новата история на Република България, Конституционният съд на Републиката се произнесе с решение № 3/2003 г. /линк към решението по-долу/, според което промени в Конституцията относно управлението на държавата може да прави само "Велико народно събрание"(ВНС) – ей бре, де бре, промяна във формата на управлението било то, като променяш брой на депутатите или тяхната отговорност. И така, сите демократи, като ги понатиснеш да променят нещо, вадят вечната си легитимация – решението от по-горе. С него лягат и с него стават. Ми как така да игнорираме решението на КС, демУкрати сме туй, не бива така? И другата мантра вечна – ако веднъж игнорираме, то ще стане така и който и да е диктатор да може да го игнорира това решение. Ами, тикви мамини, Вашата функция по Конституция каква е, че от диктатура се плашите, в таз безкрайно демократична, правова държава, унитарна и с плурализъм на партиите? А пък Велико Народно събрание тези от обикновеното няма да свикат, не, никак не се заблуждавайте, понеже „имат различия в политиките”, не, че не искат. Та, авторът, като демократ и спазващ законите, нека ми отговори на следните въпроси: Ще ли той спази това решение на КС относно промени в Конституцията? И, ако го спази, какви точно промени може да извърши което и да е обикновено НС, отговорящи поне частично на исканията за промяна на Конституцията, при така действащата политическа клика? И да отговоря аз, сама за себе си: почти всякакви промени може да извърши обикновеното НС /изключение са тези по чл. 158 К/, стига да игнорира решението на КС /САМО ПО СЕБЕ СИ ПРОТИВОКОНСТИТУЦИОННО!/. Как ли? Ами като си гласува промените, НЕ събере достатъчно мнозинство, за да бъде сезиран КС и ги обнародва – по подразбиране и останалите избрани да сезират КС следва поне веднъж да си изпълнят функцията на представители на народа и да не упражнят правомощието си да сезират КС. Понякога се налага демокрацията да я играем по странни правила, понеже някои демУУУУУкрати така поискаха. Но ще сме по закон, демократични и правови, толкова, колкото ни наложиха! Сега остава само да си намерим обикновеното Народно събрание, защото знайте го /а ако не го знаете, съветвайте се с юристи, които познават смисъла на правото, духа, не буквата на закона/: никакво Велико Народно Събрание не ни е необходимо! П.п. Аз не съм никакъв демократ! Аз съм човек и юрист, който ще бойкотира всеки писан закон, превърнал се в самоцел и излязъл от нормалната си обществена функция на вторичен регулатор на обществени отношения.
Тези всичките обяснения добре.Стои следния въпрос: хората искат промените, за да могат нови хора да влязат в парламента и да гласуват промени в законите за управление на държавата. Няма да ги описвам, вече доста се говори по тях. Идеята е повече пряка демокрация, старите корумпирани политици вън, както и контрол върху новите. Как ще стане това, ако няма сега промени в изборния закон и Конституцията? А НаниОгг казва, че сегашните политици няма да го направят. И съм склонна да се съглася с нея. Те и нямат интерес от това. Когато говорим за демокрация не трябва да забравяме и произхода на думата от "демос", народ. А сегашната "демокрация" се обърна срещу народа, в защита на политическите олигарси. Смеем се по форумите, че хората не можели юридически да формулират исканията си. Те за това не са учили. Но те много добре знаят какво искат, нищо че не разбират от право. Няма да коментирам изгарянето на конституцията. Но, все пак, това е израз на чувството, че ако този най-важен документ закриля престъпници, а не е в полза на справедливите искания на хората, значи той не е добър и не заслужава да съществува, поне в този му вид.
Любопитен съм, ако си изберем президент мюсюлманин, деист или агностик (разбирай 40% от населението), трябва ли да целуне кръста при клетва? Вие какво мислите?
Скоро няма да изберем такъв. http://www.youtube.com/watch?v=DnGdoEa1tPg
По-добре да се чете Конституцията вместо да се гори ... Първото което ми изниква след това изречение е - то не става само с четене, трябва и акъл В крайна сметка Държавата е на българите и ако те искат нещо да се промени - да се промени .... очевидно е защо текста от старите Димитровска и Живковска конституции не е влязъл в новата - "демократична" такава ... Още през 1991 година е зададен модела на олигархия в държавата, затова сега нещата се израждат... Насила хубост не става ... НО пък всяко чудо за три дни, най-голямото за седем