О, Боже мой! Каква изненада! Девет години след като замлъкна, навръх 21-ата си годишнина и непросредствено преди хората напълно да забравят за съществуването му, СДС се пробуди от дълбок сън и се присети, че се води в (конструктивна) опозиция. В смисъл крепи ГЕРБ, но му казва грешките право в очите.
Кой разправя, че Мартин Димитров основно мънка? Каза ли му той на ББ, че не може да се възхищава на Тодор Живков? Каза му. Още малко и щеше да удари с юмрук по масата. Но се въздържа. Каза ли, че Цецо го дразни? Също каза. Аха и щеше да каже, че не го иска вече за вицепремиер. Но пак се въздържа. Все пак беше казал твърде много за един ден.
Че Мартин Димитров не блести с ораторски качества, отдавна е ясно. Няма го патосът на славните години, няма го онзи плам в очите, който да възбуди сподвижниците за бой последен срещу комунягите. Е, времената също са други. Няма барикади, щурмове и войнстващи лозунги.
Но пък имаме Бойко Борисов в целия му блясък. Който просто плаче за опозиция. Досега обаче тя си кротуваше, понесена от инерцията на овчото електорално възхищение пред кралимарковските сили на Бате.
И ето, настъпи денят, когато ореолът на ББ се разклати и заплува по Околовръстното. Стреснат, той се опита да си върне славата с пошли милиционерски хватки. Но докато търсеше спешно кого да нарочи за жертва (лекарите или учените), собствените му хора се оказаха ментета (Калина Илиева, парламентарната група VERTU). И чак сега политическите инстинкти на опонентите му се възбудиха. Някои повече, мартиндимитровите по-малко.
Строг е Мартин Димитров, като разсърден пионер е строг, но кого ли трогва това? Той даже си открехна вратичка в своята строгост, като демократично разреши на местните организации да си останат под ГЕРБ-овото крило. Въпреки че той самият по принцип бил по-скоро против, но все пак...
Твърде е обстоятелствен и предпазлив този пишман-партиен ръководител, комуто предстоят най-сериозните избори в живота. Защото ако догодина СДС запази същата бавна скорост, крахът му на изборите е в кърпа вързан. А след толкова години летаргия, далече от властта, това е предизвестие за политическа смърт. Времето отдавна вече не е тяхно.
Шансът на сините е в ангажирането на Иван Костов. Който на фона на бледото представяне на Мартин Димитров демонстрира завидна политическа жизнеспособност. Вероятно класата му изпъква просто заради сравнението, но то е неизбежно.
Костов говори - и предлага това, което би трябвало първо да казват - и предлагат, от БСП. А те се оказват в ролята да му поддакват.
Но става въпрос за човек, който е в най-новата политика от самото й начало и по презумция трябваше отдавна да се е изтъркал, да е омръзнал на публиката и на себе си. Има единици такива динозаври, които още са сред най-важните политически фигури - Доган, Първанов и... други не се сещам.
Костов поиска на бърза ръка главите на 7 министри и с пълното съзнание, че това само ще раздразни сприхавия напоследък ББ, допълни, че следващата седмица очаква и останалите министри да сгафят и съответно и техните оставки.
"Скандалите у нас се вкалинчиха", каза Костов и обогати политическия жаргон. Бойко, както се и очакваше, му отвърна нещо грубо и се заинати, че ще сменя когото пожелае когато пожелае, пък Костов просто го било яд за новата спортна зала (?!). Но колкото и да се репчи, премиерът ще сменя минстри така или иначе. Ако иска да оцелее до изборите. И Костов знае това.
Той си намери и идеологически патерици, за да направи гнева си още по-справедлив - подписания меморандум с Русия за АЕЦ "Белене". Като се добави към носталгията по Тато, ето ти коз за подмамване на на онези привърженици на Бойко, които не споделят топлите му чувства по комунистическото минало.
А БСП си няма коз. БСП е безидейна като Веселин Маринов по темата за нашата милиция. Като Калина Илиева пред берлинския си професор. Като Вежди пред хубавелка. Не може да роди нито една лява идея. Не формулира алтернатива. Седи отстрани и се подсмихва, но това не е достатъчно, за да се догони ББ на изборите.
Бойко може да е всякакъв, но има хъс. БСП изглежда сепната от политическите маньоври на президента, пък и явно част от умните глави, които работеха активно преди кампаниите, са се прехвърлили в лагера на Първанов. Минималната политическа активност на червените се изразява в циркулярни вопли до главния прокурор, които са се превърнали във фонов шум. Дори РЗС е по-активна от старицата.
Интересно, дали някой нов ще раздвижи тази предизборна скука...
