Чета и се забавлявам...
Видях наскоро, че отново се е заформил обществен дебат около комунистическото наследство и Людмила Живкова, което само по себе си е безсмислено и лишено от всякаква реторична стойност (все едно да дебатираме около ползата от хлебарките, кучешката тения или Николина Чакърдъкова), но пък от друга страна темата за тоталитаризма ми е любима и затова ще се постарая да ви предложа гледната си точка без да ви досаждам до смърт.
Людмила Живкова... Навремето френският вестник "Фигаро" я беше нарекъл "богатата принцеса на една бедна страна" по повод величайшето й посещение в Лувъра, отворен срещу съответното заплащане единствено за щерката на Тато през иначе почивен ден.
Признавам, това донякъде е дразнещо, но не е никак необичайно - всеки себеуважаващ се потомец на африкански диктатор проявява подобни форми на глезотийка, с която да привлече международното внимание преди да му резнат кратуната. При нас проблемът обаче се състои най-вече в това, че така и не се стигна до рязане на глави, защото мотивацията ни бе сведена до стриктния минимум, т.е. колкото да пожелаем да си платим сметката за парното.
А за това, виж, заслуга има именно живковистката клика, която ни създаде точно такива, каквито сме и сега - хленчещо и безхарактерно стадо скопци без капка воля. И така, от опашка за салам до опашка за тоалетна хартия, от режим на тока до чакане на софийско жителство, животът на обикновения българин се заключаваше в едни такива жалки и фиктивни победи, също толкова жалки и фиктивни, колкото и вечно преизпълнените планове на Партията.
Докато и самият живот не стана жалък и фиктивен. Защото именно това, а не разните му там заводи за полу- и цели проводници, беше фараоничното мероприятие на комунизма. Основният принос на Людмила Живкова се изразяваше в засилената зидаро-мазаческа дейност, довела до изграждането на фалшиви руини и останки от крепости, изпълняващи ролята на изкуствен фалос в иначе скромната ни национална история.
Всеки здравомислещ човек би си задал въпроса кому, аджеба, са нужни подобни исторически фантасмагории, обаче на българина това явно му харесва, нищо, че е пълна измишльотина. Защото чрез фалшификатите изпитва може би между два хленча някаква форма на мъжественост и повод за гордост. Толкова е лесно да се гордееш с миналото и толкова е трудоемко да създаваш нещо в настоящето.
Всъщност в омотаната с тюрбан глава на Людмила Живкова се бе заформила налудничавата идея, че е възможно от нищото да се пръкне нещо както в исторически, така и в културен аспект. И поради същата причина цялото комунистическо творчество от тази епоха е напълно лишено от смисъл - като се почне със Светлин Русев и се свърши с Вежди Рашидов, всичко е въздух под налягане, пършива символика и харчене на материал.
Ами така е то, когато "творческата" дейност цели партийните аплодисменти, а не истинска творческа реализация. Защото е много по-лесно да получаваш партийни блага в замяна на минимален труд, отколкото да купиш с последните си пари сено, за да го рисуваш... и след това да гладуваш с цялото си семейство. Само дето в единия случай се ражда летяща чиния на Бузлуджа, а в другия - Клод Моне се превръща в основоположник на импресионизма - вие преценете сами кое е стойностно и непреходно и кое ще гние на бунището на историята. Така Людмила Живкова и обкръжението й научиха дечицата ни да се задоволяват с камбанен звън вместо да опитват да създават музика.
Наистина е жалко, че Людмила Живкова е пътувала напразно до Париж, жалко е също, че не е схванала смисъла на историческото наследство и творческия дух, а най-жалкото е пък, че въобще се родила - както тя, така и целият й род. Надявам се, че от небитието пред очите й се е отворила съвсем друга перспектива, че е видяла най-сетне Лувъра не само като свидетелство за памет, но и като желание за развитие, революция и социални придобивки.
И може би е разбрала, че ако не бяха унищожили у нас истинската мотивация за смели промени и търсене на свобода, царството на живковизма щеше отдавна да е свършило, а инициаторите на безсмислени дебати нямаше да дърпат юздите на българското общество, ами щяха да са напълно зачеркнати от социалния живот и заклеймени като паразити.
Междувременно делата на Партията са в нас и около нас, а светът ни е такъв, какъвто го беше замислила Людмила Живкова заедно с останалите червени вампири: и до днес партийните секретари, военните и ченгетата вземат по 800 лева пенсия за услугите, извършени на един престъпен (поне на хартия де...) режим. А обикновените пенсионери преживяват с по 100 лева... И с умиление си спомнят за времето на Тато, когато сиренето беше по 30 стотинки, без същевременно да се замислят, че времето е едно и никога не е свършвало. И това ако не е цинизъм!
Дали си заслужават военните 800-те лева пенсия. Хъм, .... авторе. Моят дядо е летец-ветеран от Втората световна война и е служел по времето на Студената война. Някъде по сталинско време (50-те, струва ми се, е било) над нашата територия летял английски граждански самолет. Противно на приетото, самолетът не поддал сигнали и никой в България не бил информиран за неговото преминаване над нашата държавна територия. Дядо ми получил заповед от началството по телефона, че този самолет трябва да бъде свален. Той попитал кой издава заповедта. В слушалката настанало мълчание. Не изпълнил заповедта – самолетът напуснал нашите държавни граници. В последствие се разбрало, че на борда му пътували висши английски дипломати, и ако моят дядо се беше подчинил сляпо на тази заповед, това щеше да значи за България скандал от порядъка на Локърби и дългогодишно плащане на репарации... За щастие моят дядо е преди всичко християнин (нещо, което се обяснява с факта, че е роден март 17-та година и е по-стар от комунизма). На 95 години е, жив, въпреки многобройните злини на разните епохи, и вдъхва кураж на мен и на останалите обичани от него хора. (ПС: Една от любимите фрази на моят дядо, която той непрестанно повтаря, всеки път като ме види е: „От мъже хаир нема”)
Наръч от мисли иначе сами по себе си добре изразени и също толкова празни. Всъщност, колкото и самата идея да се обсъжда личността на Людмила Живкова.
Сладури, слушате ли ме, не ме ли слушате не знам, по нищо не личи. Аз обаче ще си приказвам. Ще стигнем и до конструктивната част, имайте търпение. Енигма, това, което си цитирал: "....Подвигът на духа, който преодолява трудностите на развитието, клейми и гори несевършенството на невежеството и егоизма и твори в името на Общото благо, ще създаде от вас истински творци. За него, за истинското, свободно творчество, няма предели. Стремете се към огнената безпределност на вечното движение, към съвършенството на вечното Сега, което заличава границата между минало, настояще, бъдеще и прави живота пълноценен и красив всеки миг. Нека съвършенството бъде целта на вашия предел, нека знанието ражда мъдрост, нека истината отвори сърцата Ви за Единството, нека смелостта бъде основа за достойни решения, нека мислите бъзат елмазни и пречупват светлината на Космоса, нека красотата е силата на идеала, който ще ви ръководи, нека действието бъде чисто като Творческия Огън...." показва тъкмо объркването в нейните идеи. Самоусъвършенстването не може да е самоцел.
„Кому са нужни подобни исторически фантасмагории” Авторе, наистина не знам къде видя исторически фантасмагории. Единствената историческа фантасмагория, която аз виждам е всеобщата амнезия. Това, че всички сме забравили какво е било. При това положение е добре да започнем да слагаме етикетчета на всяко нещо, за да не забравим кое какво е, за какво е било и за какво ще ни служи за напред. На първо място всички трябва да си залепим някъде един голям етикет, на който да пише: „Господ съществува” и да си го препрочитаме честичко. „И това, ако не е цинизъм!” Цинизъм е знаеш ли кое, авторе. Цинизъм е да коментираш пенсиите на военните, без да си бил на война.
65 Шебек Хасан | 31.10.201209:09 Каквато и да е била тази жена, тя поне нищо не е откраднала или присвоила. Опитала се е и е успяла да направи много за България -------------------------------- При това някои от свършените неща от нея са пределно видими - достатъчно е да застане човек пред НДК и да се замисли кой димукрад е направил нещо дори частично сравнимо, а не само да е рушил, крал и "усвоявал".
Ненормалници, хората тънат в мизерия и са окрадени до шушка от комунягите и наследниците им. Вие сте слепи явно! Аз съм си виновен, с телевизор и дървени философи не се спори. С комуняги ептен. Кефете се на многоъгълния шестохуйник. Радвайте се на летящата чиния, камбаните безумни. Ясно е, срам нямате. При падането на правешките селяци от власт бях на 15 години, достатъчно съм опитал от прелестите на соца.
Това беше идеята, Бички! Да продължим с изпълненията „Каубойко влиза в бара”
Фата "Господ съществува” и да си го препрочитаме честичко. Радичков ни каза : И да има Господ и да няма - ти живей, все едно, че го има.
Този Сандо.... като Мунчо под Игото.... плюене срещу вятъра.... а Людмила - една светла личност, посветила се на възхвала на отечеството....
Браво, много добра статия. Съгласен съм с всеки абзац от статията. Съгласен съм и с началото: "Видях наскоро, че отново се е заформил обществен дебат около комунистическото наследство и Людмила Живкова, което само по себе си е безсмислено и лишено от всякаква реторична стойност (все едно да дебатираме около ползата от хлебарките, ...." И затова късно я прочетох защото темата "комунистическото наследство и Людмила Живкова" ми е безкрайно досадна. Докато темата за тоталитаризма, българите тепърва трябва да я осмислят. Добра статия!
Повтрям думите си, че темата за тоталитаризма, българите тепърва трябва да я осмислят, след като хвърлих един поглед на писанията на осъзнати и неосъзнати комунисти. Строило се било през времето на тоталитаризма. Да, безсмислени строежи които ни доведоха до това състояние. И не бива да сравняваме тоталитаризма с нашата демокрация. Нашата демокрация е трудна демокрация, точно заради татовия тоталитаризъм и това е показано много добре в статията. Като, че ли другите държави нямат дворци на културата. Имат и то много по-хубави. Темата за тоталитаризма, българите тепърва трябва да я осмислят.
"Толкова е лесно да се гордееш с миналото и толкова е трудоемко да създаваш нещо в настоящето." "Всеки здравомислещ човек би си задал въпроса кому, аджеба, са нужни подобни исторически фантасмагории, обаче на българина това явно му харесва, нищо, че е пълна измишльотина. Защото чрез фалшификатите изпитва може би между два хленча някаква форма на мъжественост и повод за гордост. Толкова е лесно да се гордееш с миналото и толкова е трудоемко да създаваш нещо в настоящето."
ФатаМоргана - Людмила Живкова тези думи ги е казала на децата от цял свят. И самореализацията и самоусъвършенстването могат да бъдат самоцел, даже единствената цел в жалкия ни животец...Нейсе тва е друга тема и не е за тук.... Има нещо друго голяма част от хората пишещи тук, не виждат по-далече от носа си! Не познават историята и не правят грам усилие да разберат смисъла на случващото се, който е доста по заплетен от простото комунисти с/у некомунисти. И апропо, който се интересува нека сам си потърси информация, но държа да отбележа, че идеята за "Знаме на мира" далеч не е комунистическа и далеч не е на Людмила Живкова. Тя просто я доразвива и прави нещо изключително за онези времена. Затова и бива убита, убита от същите комунисти към които с лека ръка я причислявате.
Бичи, затова цитирах Йордан Радичков.
"Всеки здравомислещ човек би си задал въпроса кому, аджеба, са нужни подобни исторически фантасмагории, обаче на българина това явно му харесва, нищо, че е пълна измишльотина. Защото чрез фалшификатите изпитва може би между два хленча някаква форма на мъжественост и повод за гордост. Толкова е лесно да се гордееш с миналото и толкова е трудоемко да създаваш нещо в настоящето." Всъщност това се отнася и например за Паисий, чиято цел е била точно помпане на самочувствие, с несъвсем верни писания, да ме прощават величаещите днешния ден.