Преди известно време мой приятел, с около две години по-малък от мен (авторът е на 22 - бел.р.), успя не без известна доза късмет да влезе право в Софийския университет.
Всички бяхме много доволни, защото кандидатстват много хора, "цедката" е тясна и като цяло това си е доста добро постижение. В един прекрасен ден обаче моят човек дойде и ми казва:
- Копеле, ела да говориш с наш'те, щото нещо ми правят проблем за правото. И двамата ми говорят глупости, нещо не искат да го уча това и почвам да се чудя...
Излишно е да казвам, че избухнах, защото и аз съм минал през кандидатстудентския ад, който прави Дантевия такъв да изглежда като далечен роднина на Слънчев бряг. Няколко дни след това проведох два фундаментални разговора с родителите му, които пробваха да ме накарат да преразгледам гордостта си, че и аз уча право. Ще ви цитирам избрани моменти, които са ми се татуирали върху самочувствието:
Майката:
- Аз все си мисля, че правото не е за него. Повярвай ми, аз по-добре от теб го познавам, не е за право. Трябва в УНСС нещо... нещо търговия, финанси, да е по-близо до бизнеса. Като не замина да учи в чужбина, поне да е близо до бизнеса.
- Виж другите деца от неговия клас! Или са в чужбина, или ще се занимават с бизнес. Еми да, ние с баща му искахме да го пратим в чужбина, като изкара там едно икономическо образование и се върне тук - 2000 лв. на месец не му мърдат. Глупаво правите, момчета, че не отидохте в чужбина!
Бащата (обръща се към мен):
- Слушай сега, мойто момче, дай да ти обясня аз как стоят нещата. Това, правото, е помиярска професия. Какви хора са адвокатите - пълни измекяри! Слуги на мутрите! Какъв морал трябва да имаш ти, за да защитаваш престъпници? Пък после да ходиш, да им се молиш, за да си получиш парите... Представи си ти да защитаваш един изнасилвач или убиец, как после ще спиш? Това са мръсни пари.
Майката:
- Ама той сега да не стане някой папковец? Моят син папковец няма да бъде!
Туш с барабаните! Ходи им обясни как всъщност нищо не разбират. Все пак, след около час напечен диспут, мамчето падна жертва - убедихме я, че да учиш право не e чак толкова лошо, но таткото излезе по-упорит.
Накрая, на цената на повече от три часа излагане на разумни аргументи от сорта на "като си хванал питомното, няма никакъв смисъл да гониш дивото" и половин язовир търпение успях да убедя и него.
Честно, не съм вярвал, че е възможно някога да ми се наложи да водя подобен разговор! За мен винаги е било аксиома, че тази специалност и професиите, свързани с нея, някак си вървят ръка за ръка с престижа.
Все пак има причини, поради които много хора са негативно настроени към нея. Много хора са "пострадали" от правосъдната система. Много са случили на некомпетентни юристи. Трети пък са изгубили много време.
Обаче повечето просто са тъпи и псуват, за да се намират на приказка, като тази тенденция е толкова засилена, че завчера в някакъв новинарски форум един от живеещите във форума тролове е пуснал култовия коментар: "Вулгаристан изгоре! Дано да има жертви сред бизнесмените, юристите и политиците!"
Заблудите имат и друг корен - в масовия случай "правото" достига до лаиците под формата на вестникарски колонки, списвани от псевдожурналисти с педагогическо образование - Цецо Имотния хванал някого и казал, че е бандит, пък у наше село всички го знаем какъв е, ама той, видиш ли, съдията е лош, комбина с адвоката му, който пък е боклук и те двамата ще го измъкнат...
Процедурата обаче е много по-сложна. Слухът не е доказателство. Който си мисли, че "адвокатите защитават престъпници и този морален компромис ги прави богати" заслужава 100 тояги на голо. Все си мисля, че "да защитаваш престъпници" в очите на лаика е едва ли не като да пипаш малки момченца по подлезите.
Правото не е просто занаят, а призвание. Леееееко по-сложно е от това да продаваш чесън на пазара. Или си юридически монах, или завинаги оставаш "един от многото". Хората учат по пет години, за да се научат горе-долу как се четат закони! Така че който не знае - по-добре да не приказва.
Казано най-простичко, правото има много лица, скрити зад още повече маски - правната материя е всеобхватна, затова няма никакъв смисъл да изреждам. И пет живота няма да ти стигнат, за да имаш правото да кажеш: "Всичко знам и всичко разбирам!"
Просто наказателното право е само една от многото правни области и на пръв поглед - най-близо до съзнанието на обикновения човек. Тази повърхностна представа води до крайно грешни изводи.
Обикновено бъдещите абитуриенти си мислят, че мигом щом университетът те изплюе, светът започва да те замеря с пачки, а S-класите ги раздават като кебапчета на промоция в "Лидл". Именно този люляков блян стимулира повечето хора да се натегнат еднократно (да влязат, после - тройки и заварки), а други - да се натягат цял живот.
За други мечтата се явява нощем в нежния образ на "ДАЛАВЕРАТА" като принципен доходоизточник. За трети остенът е стимулът към социален престиж, защото "адвокатите са важни хора". А четвърти въобще нямат никаква идея какво търсят там - щом мама и тати казват, че правото е хубаво, значи не може да бъде лошо.
Лъжата, че вратата е отворена, а ти само трябва да минеш през нея, е морковчето, закачено на пръчката пред носа на магарето. В първи курс аз бях някъде между първите и третите - нямах никаква представа за какво става дума, не бях чувал за гладуващи адвокати, имах смътна представа какво е това "корупция в съдебната система" и горе-долу си го представях, че след 5 годинки като завърша директно ще ме прилапат от някоя кантора с 300 годишна история, щото видиш ли, съм много умен, пък после цял живот шменти капели и дебели хонорари.
Тази иначе симпатична заблуда продължи някъде докъм средата на първата ми сесия, когато разбрах, че май-май ще трябва и да почета, и да побачкам. Меко казано.
Сега, четири години по-късно, имам пълното право да се изгавря със себе си и да си кажа, че съм бил ебати тъпака. Но за да не бъда твърде строг, в своя защита ще кажа, че не съм имал реална представа какво е това "правото". Както впрочем нямат и повечето хора, които малко са чели, а много приказват.
Изводите са няколко и са простички. До ден днешен, а най-вероятно така ще бъде и цял живот, с всяка прочетена страница научавам, че не съм и подозирал за съществуването на "нещо".
Представете си го така - отвиваш един юрган, защото са ти казали, че отдолу те чака жена за награда. Само че - surprise - отдолу има нов юрган. Под него - още един. После още един, и още един, и още един и не си подозирал за нито един от тях, защото си мислил само за наградата...
Така постепенно забравяш за това, което те чака отдолу, защото всичките ти останали сили са впрегнати в това да разбереш технологията на отвиване на следващия юрган. В един момент крайната цел се превръща от подарък във възнаграждение за положеното усилие.
Под юрганите все пак има награда - откриваш себе си. Откриваш своето призвание и своето място в света. За да го откриеш обаче, трябва първо да го потърсиш. Именно това е крайната цел на петте години в университета. Аз поне открих своето място. Пък после - каквото сабя покаже, ще го мислим в процеса.
Уважаеми незавършили и практикуващи колеги, честит Ден на юриста! Най-вероятно повечето от вас са свършили много полезна работа, която обаче ще остане недооценена. Стажантите ще продължат да носят кафе и да търчат по съдилищата 5 дни в седмицата по 8 часа на ден за умопотресаващата сума от 100 лв. на месец.
Адвокатите ще продължат своята работа, която често бива саботирана от некомпетентни чиновници, корумпирани и некомпетентни съдии и претенциозни клиенти, които хал хабер си нямат, но за сметка на това пък си мислят, че разбират.
Компетентните съдии, които се разсипват от работа - вие не сте мнозинство, но пък вашата работа се цени от тези, от които трябва. Keep the spirit! Пожелавам весел празник и приятно самонаграждаване за добре свършената работа на всички, за които търсенето на правото е призвание и са готови да пожертват част от себе си, за да могат нещата да се случват така, както би трябвало да се случват. Нека общият знаменател не ви обижда!
А на тези, за които правото е "дойна крава" или утъпкана пътека към така мечтаната далавера, от душа и сърце пожелавам справедливост, сиреч да смените чукчето с метла, а тогата - със светлоотразителна жилетка.
