Светът наистина се умори да чака. Умора, от една страна, и надежда за мир, който не е илюзорен, казват оптимистите след като ООН издаде "акт за раждане" на Палестина. Малка победа в името на продължаване на статуквото за още десетилетия, казват песимистите.
На първо място, гласуването отбеляза дипломатически пробив за палестинския президент Махмуд Аббас , който може да се надява на укрепване на позициите си, след като беше изместен от "Хамас" и конфликта в Ивицата Газа. "Настъпил е моментът светът ясно да заяви - достатъчно агресия, заселничество и окупация", заяви Аббас при пристигането си в Ню Йорк, в навечерието на гласуването, когато беше ясно, че този път Палестина ще спечели.
Защото тази история наистина продължава твърде дълго, както и да го смятате. 45 години от 1967-а, когато беше Шестдневната война, или 65 години от 1947 г., когато се роди идеята за създаване на две държави на територията на бившата британска Палестина - еврейска и арабска.
Какво точно се случи
Решиха ли нещо генерално в ООН наистина? Да, сега Палестина се превърна в "държава" - 138 от 192-те членове на ООН гласуваха за промяна на статута й, и постоянният наблюдател се превърна в "държава-наблюдател". Гласуването им дава право да участват в обсъжданията в Генералната асамблея на ООН, но без право на гласуване.
Да, нарастват шансовете на Палестина да стане участник в други международни организации като Международния наказателен съд например. Не възлагайте големи надежди - трудно е да си представим ситуация, при която международните съдии ще издадат заповед за арест на човек от израелската власт, подобно на заповедите за арести на разни африкански лидери. За процес дори не говорим.
Важно е обаче, че в ООН беше приета не някаква абстрактна, а съвсем конкретна Палестина. Страна, която се простира от западния бряг на река Йордан, Източен Йерусалим и сектора Газа, управлявана от президента Махмуд Аббас и нейните граници са също съвсем конкретни - те са по линията на прекратяване на огъня след Шестдневната война от 1967 г.
Колко близо е мирът
Новият статут на Палестина стана факт на фона на проучване, според което всеки втори израелец (51%) смята, че не може да се постигне мирно споразумение с палестинците. Проучването на общественото мнение е проведено в периода 21-26 ноември, съобщи вестник "Йедиот Ахронот". 40% от анкетираните посочват, че мирът е неизбежен, но няма да може да бъде постигнат през следващите пет години. 87% от израелците смятат, че Иран ще успее да се сдобие с ядрено оръжие.
Първите, които призоваха за подновяване на диалога между палестинци и израелци бяха Русия и Франция.
Русия се надява, че приетата от Общото събрание на ООН резолюция за повишаване статута на Палестинската автономия в организацията ще помогне за подновяването на диалог между палестинци и израелци, каза руският посланик в ООН Виталий Чуркин.
След гласуването той каза пред журналисти, че палестинците са обещали, че "няма да използват това в опити за изолирането на Израел и ще се стремят към възобновяване на палестинско-израелските преговори".
"Надяваме се Израел също да приеме това като сериозен сигнал на международната общност, която се е уморила от нерешаването на палестинско-израелския конфликт", отбеляза Чуркин.
За подновяване на преговорите призова и президентът на Франция Франсоа Оланд - "без условия и възможно най-скоро". "Директният диалог е всъщност единственият път за намирането на окончателен край на конфликта. Франция е готова да допринесе за това, като приятел, на израелци и палестинци", се казва в изявление на президента.
Излиза, че палестинският президент Махмуд Аббас, лидер с твърде съмнителна легитимност и тъмно минало, предлага значително по-адекватни решения, от демократично избраното и цивилизовано ръководство на Израел. Той не иска унищожаване на Израел, изпращане на евреите в изгнание или връщане на първаночалните граници на Палестина преди решението на ООН от 1948 г. Той е съгласен да признае Израел, ако в отговор Израел признае Палестина в орязаните граници от 1967 г.
Ако бяхте на мое място, какво щяхте да направите, запита наскоро Аббас в интервю за сп. Time. "Ние няма да използваме сила срещу заселниците... Трябва да се сложи край на деянията, извършени от заселниците". В обръщението си пред Общото събрание Аббас порица Израел за "извършване на военни престъпления" и твърденията, че е "над международното право".
Усилията на Аббас получиха неочакван тласък от 8-дневната офанзива на Израел в Газа. Операцията беше фокусирана върху атака на "Хамас", войнствената ислямистка групировка, управляваща в Газа 2007 г. насам. Но след като изправиха срещу себе си организираната израелска армия и изпратиха ракети към големите градове в Израел, останали недокоснати при предишни удари, екстремистите предизвикаха гордост и солидарност в палестинската общност.
Въоръжената съпротива на "Хамас" в Газа даде надежда на хората и вяра, че това е единственият начин да се борят срещу продължаващата окупация", казва 46-годишният Маджид Лададуах, който живее в Рамала на Западния бряг. Със сигурност спечели много точки на "Хамас" по улиците на Палестина, каза той.
Подобно становище изрази пред израелския премиер Бенямин Нетаняху държавният секретар на САЩ Хилъри Клинтън при посещението й в Ерусалим при преговорите за прекратяване на огъня. В следващите дни правителството на Нетаняху спря заплахите си, че ще накаже Аббас заради ООН, като преди това наричахе действията му заплаха за мирния процес, който е в застой от поне 4 години.
А Европа се обедини около Аббас
В същото време, европейските нации се обединиха около Аббас, виждайки в него светски и умерен лидер, подлагайки на политически риск сътрудничеството си с Израел, който потиска въоръжената съпротива, още преди Газа да прикове вниманието.
Аббас също спечели рейтинг сред сънародниците си, които се бяха разочаровали от него. Все пак изминала повече от година от обявената през 2011 г. стъпка за ООН, наред с факта, че той не посети Газа по време на бомбардировките, както направиха чуждите дипломати.
Според палестинците решението на ООН им дава възможност да продължат законно борбата за правата си. "Хамас" вече обяви, че се връща към дипломатическите усилия, както правят и останалите фракции.
"Чухме изявленията на Нетаняху точно преди гласуването, който каза, че палестинската държава в ООН била едностранна", казва палестинецът Джамал. И се смяхме, защото стената, която те построиха, също е от едната страна. Оттук нататък вече има една държава срещу друга държава..."
Войната отдавна стана бизнес в този регион, коментират анализатори. Дали и двете страни са готови да се откажат от него? Нужна ли е на Израел една умерена палестинска политика, преговори за мир и две независими държави? Нужен ли им е Аббас, който десетки пъти е казвал, че е готов да признае Израел, ако Израел признае Палестина?
Или им трябват екстремисти, които отричат правото на съществуване на Израел, създават конфликти, а после казват: "Ето виждате ли, как по друг начин да преговаряме..."
Всъщност колкото по-рано Израел се съгласи на създаване на палестинска държава, толкова по-добре за самата еврейска държава. Сега палестинското ръководство има сравнително скромни претенции, ислямският свят не е достатъчно силен, за да налага условия, а в Европа и Америка към Израел има особено отношение заради холокоста и Втората световна война. Само че Втората световна постепенно отива в миналото, а арабският свят увеличава тежестта си в определянето на световната политика. Така че трябва да се бърза...
