През последната година, въпреки оптимистичните лозунги на правителството, кризата в България се задълбочи. Реалната безработица вече е над 22%. Голяма част от нея е структурна. Фирмите се задъхват под натиска на свитото потребление, което ще продължи да намалява заради покачването на инфлацията.
Някои ще кажат, че това влошаване на икономическата конюнктура е моментна слабост. Но ако погледнем в дългосрочен план, ще видим, че България твърдо се е закотвила на дъното на Европейския съюз по показатели като брутен вътрешен продукт на човек, изразен в стандарт на покупателната способност и фактическо индивидуално потребление.
Възникват въпроси като: какъв е проблемът на българската икономика, защо тя сякаш е перманентно изпаднала в криза и как може да излезе от нея.
А отговорите са лесни. Проблемът е образователен, решението му също. Когато се спомене думата икономика, хората започват да мислят за пари. А парите всъщност са само един компонент в икономическите процеси и дори не са най-важният компонент.
Успехът или провалът на една икономика са функции на добавената стойност, която се създава в нея. А добавената стойност е следствие от няколко фактора. Наличие на ноу-хау, обществен контрол върху държавата, интеграция на обществото. Следствията от първия фактор са най-явни - технологиите, иновациите и уникалността на продукта водят до повишаване на неговата добавена стойност.
Вторият фактор има не толкова явни, но също така важни последствия. Брутният вътрешен продукт, който е основният измерител за развитието на една икономика, има два основни компонента - добавена стойност и данъци. Когато номиналната стойност на данъците расте, икономиката може също да расте, дори добавената стойност да намалява. Това се случва в България през първата половина на тази година.
Ето защо общественият контрол върху държавата е толкова важен. Той спира правителствата в опитите им да постигат успехи на хартия, като фискална стабилност, задушавайки развитието на бизнеса. За пример в това отношение можем да вземем Швейцария, където системата от референдуми по всеки повод гарантира и икономически успехи.
Третият фактор също е много важен за икономиката. Интегрираното общество, означава общество, в което мнозинството от хората спазват правилата и действат отговорно, водени от етичния си и морален комплекси. Най-добрият пример за такива общества са скандинавските страни. Добре интегрираните общества се характеризират също така с ниска степен на корупция и ниски нива на сивата икономика.
Доброто образование е предпоставка за всеки от тези фактори, както и обратното. Защо българските фирми произвеждат основно продукти с ниска добавена стойност и като цяло ползват чуждо ноу-хау? Заради лошата образователна система.
Защо гражданското общество в България е толкова слабо и често реагира неадекватно на проблемите? Заради лошото образование.
Защо в българското общество има толкова силно разделение и завист? Защото България е на водещо място в ЕС по корупция и дял на сивата икономика? Заради лошо образование.
И вместо да търси как да реформира образователната система, сегашният ресорен министър Сергей Игнатов се занимава с форумите във Facebook. През миналата седмица скандалът с това ще го има ли Христо Ботев в учебниците по литература разтърси българското общество като буря в чаша вода.
Министърът излезе и гордо зяви, че Ботев ще го има, въпреки че никой не беше тръгнал да го маха от учебниците. Просто една парламентарна комисия беше стигнала до извода, че докато се изучава Ботев, трябва да се посочва историческият контекст на времето, в което е живял. В резултат някой веднага написа във Facebook, че ще забранят гения на българската литература, а от своя страна министърът веднага реагира и дори прекъсна отпуска си.
Ако Игнатов реагираше така на реалните проблеми в българската образователна система, то вероятно България вече щеше да е излязла от кризата.
За да разберем проблемите на българското образование и техните възможни решения, първо ще трябва да направим няколко уточнения.
Системата, която обобщаваме с думата образование има няколко основни компонента. Първият е образованието на децата - начално и средно. Тук основната цел на образователния процес би трябвало да бъде вторичната социализация и интеграцията на индивидите в обществото. По-просто казано началното и средно образование трябва да промиват мозъци.
На входа на системата може да имате всякакви деца от всякакви етноси, говорещи всякакви езици, живеещи в различна социална среда. На изхода трябва да имате познаващи правата си грамотни български граждани, уважаващи българските закони, говорещи и пишещи свободно на български език.
Министър Игнатов преди няколко месеца заяви, че не може да забрани чалгата в училищата, щом на децата това им харесва. Подобен подход е разрушителен за интеграцията. Ако децата трябваше да правят каквото им харесва, нямаше да има нужда от образование. Едно дете може да се научи да харесва всичко - чалгата, наркотиците, нецензурният език, те не са генетично вменени. Те се учат. (Под чалга в случая се има в предвид начин на поведение, а не музикален стил).
Когато образователната система не работи, както е в България, заради безумна либерализация и още по-безумни реформи, продължили вече повече от две десетилетия, децата се учат от улицата - евфемизъм за тази част от нацията, която не е интегрирана в обществото. И добре, че са техните семейства, за да се ограничи този разрушителен за обществените норми и порядки процес.
Между другото това не е само български, а глобален проблем, предизвикан от либерализацията на образователните системи. Либерализация, която включва не само учебното съдържание, но и въвеждането на бизнес модели и конкуренция между училищата.
Началното и средното образование са и трябва да бъдат задължителни, и поради тази причина пазарните принципи са неприложими към тях. А конкуренцията е разрушителна за непазарните системи.
Решението? То е комплексно. Необходима е промяна на учебното съдържание, промяна на учебния процес, по-строги правила, по-строги наказания, включително и спрямо семействата на провинилите се деца. Началното и средното образование трябва да започнат отново да промиват мозъци, защото за разлика от скандинавските страни, на българите им липсва протестантската етика. А българската православна църква, която също може да интегрира обществото, е пример за разпадаща се, нефункционираща система.
И така стигаме до другия важен компонент на образователната система - висшето образование. За разлика от началното и средното, тук основната цел е квалификацията, а не интеграцията. Ето защо висшето образование не е задължително - то не е задължение на учащите, а въпрос на техен личен избор.
Доброто висше образование е основополагащ елемент за създаването на иновации, ноу-хау и технологии в едно общество. В същото време то е важен фактор за заетостта. Висшето образование в България не е добро. И това може да се види всяка вечер в Студентски град в София. Може да се види и от факта, че философският факултет е един от най-големите в СУ "Климент Охридски" - най-големият университет в страната.
Едва ли на българската икономика са й необходими толкова философи. Но се оказва, че философията е по-лесна за изучаване от информатиката например. Не че информатиката е безпроблемна. Това, което се учи е остаряло, както и учебните пособия и резултатът е, че който иска да се научи, се учи сам и често в противовес с преподаваното в университета.
Как може да се промени тази система. За разлика от началното и средното образование, които трябва да са задължителни и публични, то висшето може и трябва да е бизнес.
В момента системата работи така: държавата дава едни пари всяка година за бройка студенти и университетите се напъват да поберат колко се може повече учащи. Отгоре на всичко въпросните пари като цяло са недостатъчни. А качеството на образованието - това което се учи и начинът, по който се изучава - остава на заден план.
Държавата трябва да спре да дава пари. Тя може да финансира само няколко университета, които да подготвят кадри за публичния сектор - чиновници, полицаи, учители.
Всички други университети трябва да започнат да разчитат изцяло на частно финансиране. И за да не се стигне до формиране на образователни бизнес пирамиди, каквито действат и сега, всяко висше учебно заведение ще трябва да предоставя на определен процент от студентите си пълни и частични стипендии. Така, колкото повече студенти набира даден университет, толкова повече стипендии ще трябва да дава.
В резултат от преминаването към изцяло частно финансиране ще има реална конкуренция между университетите. А конкуренцията ще доведе до повишаване на качеството на образователния продукт. Нещо повече, ръководствата на учебните заведения ще бъдат принудени да работят с бизнеса, а това ще доведе до по-голяма заетост и ще създаде условия за проектиране на българско ноу-хау.
Третата компонента на образователната система са квалификационните центрове. В такива, частни, конкуриращи се центрове, трябва да се превърнат сегашните бюра по труда, за да може икономиката да се справи бързо със структурната безработица.
Ето така, чрез реформиране на образователната система, може да се промени и българската икономика и страната да бъде извадена от перманентната криза, в която се намира.
Смея да твърдя, че децата не учат псувните, простащината и келешлъка от учителите си по български език или математика, а от "великолепните" си родители. Иначе образование само с приказки за образование не се прави. (Това, последното е на вниманието на Министерството на олигофренията, мързела и неграмотността - съкр. МОМН)
1. Образованието изхождайки от схващането, че основната му фунцкия е да служи на олтара икономическия растеж, няма да го оправим никога - това си е фундаментално анти-интелектуална позиция, а с анти-интелектуализъм като основа на образователната полити няма как да се повиши нивото на образованието 2. Университетите в България да се на частно финансиране е чиста лудост. Първо, проблемът с университетите у нас е, че са прекалено много и че нито един от тях не е на сериозно ниво. Това се решава със закриване на мнозинството от тях, консолидация на останалите- няма никаква разумна причина в България да има повече от 4-5 университета и засилване на инвестициите и затягане на нивото в тез, които останат след това. Което няма кой друг да го направи освен държавата. Второ, никой сериозен универститет по света не се финансира изцяло частно - даже и частните такива прибират огромни количества държавни пари, понеже има един куп важни за обществото дейности, които универстите вършат и за които ако се чака частно финансиране, няма да се свършат. 3. Решението? То е комплексно. Необходима е промяна на учебното съдържание, промяна на учебния процес, по-строги правила, по-строги наказания, включително и спрямо семействата на провинилите се деца. Началното и средното образование трябва да започнат отново да промиват мозъци, защото за разлика от скандинавските страни, на българите им липсва протестантската етика. А българската православна църква, която също може да интегрира обществото, е пример за разпадаща се, нефункционираща система. Образование на сериозно ниво не се прави на религиозна основа. Скандинавските страни може да за запазили полезните аспекти на протестантската етика, но скандинавските страни са също така с най-нисък процент вярващи в света (в Швеция примерно е около 15%). Православната църква в 21-и век може да играе само негативна роля - проблемите, пред които е изправен света, стават неимоверно по-сложни за решаване когато между хората от една страна и въможните им решения от друга се изпречат глупостите, с които попове, имами и пр. интелектуална измет тъпчат главите на хората. 4. Тъжната истина е, че проблемът е образованието няма как да се реши ако хората не искат да се образоват. А няма никакви причини да се мисли, че средностатистическият българин има сериозно желание да се положни необходимите усилия да се образова на необходимото за едно човеко същество през 21-век ниво.
Такива статии с какво трябвало да се направи не ги и чета.... Така пожелателно какво трябва да се направи знае всеки в тая държава и обикновено е прав. Нещата са очевидни във всяка област. Въпроса е, че правилните неща, които трябва да се правят не печелят избори и следователно никой, който е на власт няма да се хване да ги прави и сам да си изяде главата. Да спрат парите на циганите ли, да орежат бройките са студентите ли, да намалят субсидията за университетите ли, да повишат броя на образованите ли, да разбута монополите ли...... нали всичко това ще е жесток автогол за този, който се осмели да го направи. Не ме питай какъв е изхода обаче - незнам Но пък за "какво трябва да се направи" мога да изпиша още 3 статии като тая...
Като цяло съм съгласен със статията. А в основното и средното образование просто едно изначално нещо което трябва да се направи е да се налеят пари за заплати на учители - да са много високи, по-високи от частния сектор. Да видиш като има високи заплати - как ще дойдат качествени преподаватели, а не само най-големите некадърници дето не са могли да се реализират другаде. Но с високите заплати - ще има много "Наши хора" дето ще искат да се "реализират" там, затова трябва да има много проверяващи и инспектори за качеството на преподавателите. Видео наблюдение в часовете + записване на звук - да видим тогава как даскала ще спи, а малките боклучета ще се държат като мутрички, пък после учителя да не може да докаже каквото и да било. За да се оправи тази държава и трябат тези 2 неща - оправяне на раждаемостта на българите, както и образование на всички деца. Останалото след това само ще се нареди, ако от средното излизат нормални хора, а не чалгизирани малоумници които са завършили само защото учителите са се страхували че ако ги скъсат и изключат, ще ги уволнят заради малко ученици.
Jordan Jordanov | 27.08.201211:55 Много добър анализ на ситуацията и добри предложения. То висшето образованието и сега си е частно и си гони печалбата за хората работещи в университета, но защо трябва ние(чрез държавата) да им плащаме нищоправенето. Ако някой плаща той ще изисква и многото университети сами ще се самозакрият. ======================================= Т.нар нищоправене е функция на масовoто нежелание сред учениците и студентите да участват сериозно в образователния процес. Това продуцира най-общо два типа преподаватели - в едната група са тези, които самите те са били точно такива ученици и студенти, и които са отговорни за огромната част от безчинствата из системата (корупция, ниско ниво на преподаване, никакъв контрол върху това какво се научава и пр.), в другата, по-малката, са тези, които имат искрено желание да си вършат добре работата, и които ако имаха нужните условия, биха го правили. Само че всичко около тях отива точно в противоположната посока - колеги, които взимат покдупи за оценки, студенти, чиято единствена цел е да добутат някак си до заветната тройка след което да идат да запиват някъде, никакво финансиране за научни изследвания, и т.н. - и това ги смачква рано или късно. Аз лично прекарах само една година в СУ, но даже и за тази само една година видях няколко преподаватели от втората категория, на които им беше видимо изключително неприятно да се занимават с нас, тъй като им беше ясно от горчив предишен опит, че мнозинството от нас няма да научи нищо от курса и съответно цялото упражнение е безмислено. И това е напълно разбираемо - ако аз бях на тяхно място щях да се чувствам по същия начин. На ниво средно образование ситуацията е особено гротескна - всеки знае истории за учителки, които са били заплашвани или даже директно бити и от техни ученици, и от, което е най-страшно, родители на техни ученици, понеже са им писали лоши оценки. Споням си как когато вече завършвах гимназия децата от квартала, които учеха в кварталното основно училище, където и аз бях учил преди това, открито се хвалеха как влизат в клас с една торбичка камъни, готови да почнат да замерят учителката ако тръгне да ги изпитва. При това положение е на практика невъзможно сам да се бориш за поддържане на някакво сериозно ниво на образование, колкото и да си принципен и отдаден на работата си. Но, което е по-важно, такива случки илюстрират много добре къде точно е проблемът. По-долу беше казано, че е едновременно много лесно и напълно безсмиислено да се говори "Трябва да се направи Х". Не е точно така - анализ на ситуацията, който стига до извода, че нищо не може да се направи, понеже няма сила, която да е в състояние да преодолее обществената инерция и да обърне процесите в нужната посока, ако и да е практически безполезен, поне показва истинската сериозност на положението, което е неоходимата първа стъпка напред. Пък ако се видгне достатъчно шум, все пак има някакъв минимален шанс нещо да се промени - лошото е, че това трябва да стане чрез масовите медии а вече не живеем във времента, в които имаше само БНТ, БНР и няколко вестника, които всички гледаха и четяха поради липса на други опции - сега има цели сегменти от популацията, до които е невъзможно да се достигне с такива послания понеже те просто не обръщат никакво внимание на медиите, по които тези проблеми биха могли да се дискутират, а точно това е най-проблемната група...
Висшето образование не е задължително, за разлика от средното, където промените трябва да са драстични. Децата в начална степен са на възраст, на която могат най-лесно да бъдат манипулирани, ако има кой да го направи ефективно и с най-положителен замисъл. Що се отнася до средното образование промените наистина трябва да бъдат комлексни. Учебният материал трябва да се промени, въпреки че е по-важно как учителят го поднася на учениците - дори и най-скучната материя може да бъде така представена, че новостите да се осмислят и запомнят веднага. Тук ролята на учителя е изключително важна, нищо че мизерната му заплата не го стимулира особено. Образованието като цяло е държавна политика и не съм забелязала да се правят смислени промени и да се влагат ефективно инвестиции в него.
Тъй като това е система и всичко в нея е обвързано, проблемите с дисциплината в училищата, изоставащите ученици, та дори и липсата на мотивираност у децата се коренят в делегирания бюджет. Сега бюджетът на едно училище се формира на база брой ученици. Ако някой ученик бъде оставен на поправки и не успее да си вземе изпитите би трябвало да напусне училището. Същото следва да се случи на ученици, които имат много неизвинени отсъствия или са наказани за лошо поведение. Крайната мярка за нарушаване на правилата е преместване в друго училище и това се правеше. Не и сега. Та нали ако се стигне дотам, другото училище ще получи парите за въпросния ученик. Затова каквото и да се случи, той просто не напуска училището си. Е, как и кой ще го накара да разбере, че е сбъркал? Как и кой ще го мотивира да учи или да промени поведението си или да не отсъства от училище? Когато нещо не работи, то трябва да се промени. Много е лесно да плюем по децата, да казваме колко са неграмотни и невъзпитани. Само че вината е у нас първо като родители и после като учители. Да спазват правилата в училище и да бъдат наказвани строго, ако не го правят, е същото като да спазват законите в държавата. Ако ги свикнем да не го правят в училище, как ще свикнат извън него? В американската образователна система има наказание задържане след училище. В това наказание няма нищо, което да нарушава правата на детето. Би могло да се въведе в нашите училища и библиотеката е чудесно място, където да остават по няколко часа, взависимост от провинението си. Може пък като им омръзне да седят, да вземат да прочетат някоя книжка. Делегираният бюджет е лош вариант и за учителите. Директорите на училища са в правото си да разпределят бюджета, което е предпоставка за субективизъм. Заплатите на учителите се определят от стажа, степента на педагогическа квалификация и преценката на директора за ефективността на работата на всеки отделен учител. Ако като учител не съм симпатична на директора или имам някакъв професионален конфликт с него/нея, и планини да местя няма да получа възнаграждението, което може би ми се полага. И в обратния случай, може да сме семейни приятели или просто да съм много симпатична и нищо да не правя, а да получа повече, отколкото заслужавам. Така започва дебнене за това кой какво прави и какво получава, и напрежението сред учителите е гарантирано. Чувала съм за курсове за учители по английски език, след изкарването на които те получават сертификат за преподаване на езика по целия свят. Курсът представлява няколко седмици преподаване, като през цялото време учителят е наблюдаван как се справя. През това време от него/нея не се очаква да изнася спектакли и да прави чудеса, а просто да покаже как работи с деца (имам предвид ученици на всякаква възраст). Като учител не бих имала нищо против да бъда наблюдавана, проверявана и съветвана, за да мога да върша работата си възможно най-добре. И съм сигурна, че всеки учител, който е достатъчно подготвен и си обича работата няма да има нищо против. Тогава ще има и пълното право да иска по-голяма заплата, защото сегашните са унизителни. Затова и професията не е никак привлекателна за млади хора. Затова учителите нямат самочувствие и как да имат, като на някои деца джобните на месец са повече от една средна учителска заплата...
а за висшето какво трябва да се направи? Определено не е да стане изцяло частно. Но държавата задължително трябва да почва да "насочва" университетите - да дава финансиране само за специалности които са нужни, и отговарят на определени критерии. За определени бройки. Останалото - на частен принцип. Ако щат. Пълно е със специалности в които се бълват ли бълват "специалисти" от които никой няма нужда, вместо да се пренасочи към нещо друго което трябва... Едно че не са търсени като професии, второ че обикновено са със остаряла програма, и те учат на отживелици... Но преди да са се разрешили проблемите в оснонвото и средното със разглезените боклуци, дето дори родителите им ги подкрепят по пъта да са пълни боклуци, няма как да се случи. Не получат ли учителите подкрепа да изискват от учениците, и да ги наказват без страх от саморазправа - все по-зле ще става.
Дали доброто образование е изход от кризата не знам, но със сигурност е изход от България...
Системата за средно образование има ТРИ,а не две степени.Начално,ОСНОВНО и средно образование.Но нали българинът,като шофьор,е сръчен като негърът-скиор?А всички ние-вкупом,разбираме от образование и от футбол на високо професионално равнище.Демокрацията доказа,че дори държавното управление е вече достъпно за всеки един от нас.
Със сигурност образованието е много важно в нашето общество, да не говорим в световен мащаб. В България има една тенденция от показност по медиите как постоянно се купуват дипломи и че с връзки всичко става. Как да няма и повишена безработица като един студент току що излязъл от престижен "български" университет не може да пише на български, пък да не говорим, че изобщо няма реална представа от думата живот. Българина ИМА АМБИЦИЯТА, ИМА ЖЕЛАНИЕТО, ИМА УМСТВЕНАТА ВЪЗМОЖНОСТ ДА БЪДЕ НЯКОЙ В БЪЛГАРИЯ, ако му се подаде ръка и помощ! Като цяло трябва всеки един от нас да си промени начина на мислене, да бъде с висока интелигентна култура и да бъде усмихнат по цял ден! Повярвайте ми, всичко може да се оправи с много малки стъпки и тези стъпки трябва да ги забележите....те са около вас. Вижте ги!
Mилчо, начи и при социализамо е имало диви балкански страсти ама са ги контролирали, со кротце, со благце и со малко кютек. Сега сме у по висша лига сичко яде мишмаша на посткомунизма а очаква да изсере немски поршета. Че ни е трудно първите 100 години , знам, ама после че ни олекне , оти тая простотия нема да е вечна, че изчезне заедно с носителите си- обективен дарвинов закон, как казва Чинчифон!
Милчо Иванов Да рибата се вмирисва откъм главата, НО се чисти откъм ОПАШКАТА.
„По-просто казано началното и средно образование трябва да промиват мозъци.......” Това изглежда като от „Прекрасния нов свят”. Напомня за манипулиране, а защо не и зомбиране.