Кратка почивка със стратегически поглед назад или обратен завой? Опит за балансиране между Запада и Изтока - или политически шантаж и на ЕС, и на Русия, за да се извлекат максимални облаги?
Украинският премиер Микола Азаров обяви, че "Русия е причината за решението на Украйна" да замрази асоциирането си към ЕС. Русия - страната, която иска да вземе дял от газопреносната система на Украйна, е предложила да бъде отложено подписването, което трябваше да стане тази седмица във Вилнюс, и вместо това да започне преговори с Киев. Отношенията с Русия стават приоритет, въпреки че Брюксел обяви, че ще държи вратата отворена - поне до 2015 г.
От обясненията на украинските власти стана ясно, че МВФ иска твърде жестоки мерки, за да отпусне спасителни милиарди, а ЕС не дава никакви пари, само обещания срещу бъдещото отрязване на стокообмена с руските партньори.
Според някои наблюдатели случилото се е голяма стъпка към създаването на обещания от Владимир Путин Евразийски съюз. У нас популистите сочат звездата на Кремъл на разочарованите от ЕС - и не биха имали против страната ни да се завърне в старата съветска зона на влияние. След като на два пъти висшата партийна номенклатура преди 10 ноември 1989 г. я е предлагала за 16-а република.
Една буква повече
За създаването на Евразийски съюз (ЕАС) първи говори казахстанският президент Нурсултан Назарбаев през 1994 г. В пространна статия по темата в "Известия" от 2011 г. Владимир Путин изложи идеите си.
ЕАС се оказа нещо повече от точка в предизборната програма на днешния стопанин на Кремъл. Той надгражда върху ОНД и митническия съюз между Русия, Беларус и Казахстан, вече има свое управляващо тяло (Евразийската комисия) и през 2015 г. трябва да започне да функционира.
С официални кандидатури за членство в общото икономическо пространство са три бивши съветски републики - Армения, Киргизстан и Таджикистан. През 2011 г. обаче близки до властта политици и експерти в Москва изложиха планове за разширяване далеч извън някогашните граници на СССР.
На кръгла маса, организирана от управляващата "Единна Русия" политологът Дмитрий Орлов коментира, че в ЕАС трябва да влязат и други "лоялни към руските икономически интереси страни" като България, Финландия, Унгария, Чехия, Монголия, Виетнам, Куба и Венецуела.
По-късно и депутатът Юрий Шувалов потвърди възможността България да влезе в новия съюз. "Идеята е в едно икономическо, а може би и политическо пространство да бъдат обединени страни, чиито традиции съответстват по-скоро на един евро-азиатски, отколкото на Европейския съюз. Ако новият съюз заработи успешно, ще ви поканим", казва пред "24 часа" Шувалов преди две години.
С днешна дата
Според експерта по международни отношения и енергийна сигурност проф. Нина Дюлгерова, концепцията за Евразийски съюз е актуална, но по-скоро като политическа визия и елемент от геостратегическите цели на Русия и Казахстан.
"Митническият съюз може да бъде първа стъпка към изграждането на Евразийския съюз. Какъв ще е неговият формат и възможности за действие е рано да се каже. Той обаче е ориентиран за осъществяване в рамките на постсъветското пространство, което изключва участието на България или друга държава извън тези граници в него", смята тя.
Проф. Дюлгерова смята, че реалното осъществяване на идеята за ЕАС не е на дневен ред.
"По-скоро това е част от политическия рекет, с който се прави засега успешен опит да се запазят такива ключови държави като Украйна в границите на бившия Съветски съюз. Това е също така и част от антируската кампания в ЕС, ориентирана да засили русофобската вълна след успешното приключване на преговорите между София и Москва за строителството на "Южен поток" и засилващите се позиции на Русия в решаване на сирийския казус и иранската ядрена програма", коментира тя.
В кошарата на империята
Политологът Огнян Минчев също не смята за особено вероятно влизането на България в ЕАС на този етап, но при някои условия това може да се промени.
"Всичко зависи от това в каква посока ще се развиват възможностите на ЕС да остане единен субект на икономическо (ако не на политическо) действие и до каква степен ще продължи оттеглянето на САЩ от европейските дела. Оставането на България в европейска перспектива е зависимо и от двете условия - ако останем сами на себе си, не съм сигурен, че ще се справим, може би ще ни завърнат обратно към евразийската кошара", посочва той.
За него Евразийският съюз се дефинира като преди всичко руски проект, "който цели на първо време създаването на максимално благоприятни предпоставки за икономическа експанзия на Русия и за осъществяване на неоколониален контрол върху постсъветското пространство".
Минчев посочва, че в момента наблюдаваме промяна на геополитическите баланси - при Барак Обама САЩ се изтеглят от Европа и особено от източната й част, като това дава шанс на Владимир Путин за нова вълна на експанзия. По думите му не съществува друг модус на руското стратегическо поведение - за Москва успехът винаги е бил равнозначен на външна експанзия, а условията за живот вътре в страната остават на заден план.
"Тъй като икономическо, политическо и културно възобновяване на имперската инфраструктура е невъзможно от гледна точка на днешните ресурси на Русия, амбицията първоначално е по-умерена (като имаме предвид руския размах), като Евразийският съюз започва с амбицията за сключване на митнически съюз и отбранителен съюз, който практически да възстанови военната инфраструктура (защото милиционерската никога не е била вдигана) на руския контрол", допълва той.
Как да четем украинските събития
Според Минчев, по силата на ред знакови за Русия съображения и по силата на своите размери, икономическа база и геополитическо разположение, Украйна е от решаващо значение за успеха на целия проект за ЕАС.
"За Русия няма особена полза, ако към този Евразийски съюз за присъединят само Казахстан (която де факто никога не се е отцепвала) и Беларус (която в още по-голяма степен е била винаги част от руското стратегическо и икономическо пространство)", категоричен е политологът.
По думите му Москва води свирепата битка за Украйна с присъщата си "деликатност" в отношенията както с нея, така и с ЕС (вероятно газовата криза от 2009 г. и заплахите за повторението й отпреди няколко седмици са добра илюстрация за този тип поведение - б.а.).
Проф. Дюлгерова има различно обяснение за решенията на политическото ръководство в Киев. Тя припомня, че след избирането на подкрепяния от Москва президент Виктор Янукович, Украйна води сложна политика на диалогичен баланс с Брюксел и Москва. Подписването на документи за асоцииране към ЕС във Вилнюс неминуемо би нарушило този баланс. Макар че асоциирането далеч не означава членство в общността - Турция подписа подобно споразумение през 1963 г. и все още не е еврочлен.
Според проф. Дюлгерова, в момента Русия има много повече лостове и позиции за въздействие над Украйна в сравнение с преди 10 години, като в случая не става въпрос само за историческите спомени и икономическите връзки, но и по-големите шансове за финансово и политическо оцеляване на държавата.
Едно от обясненията за това се крие в тезата, че политическите решения за разширяване на ЕС са останали в историята след приемането на Хърватия през лятото на тази година и Брюксел вече няма ресурс, с който да заинтригува бившите съветски републики.
"Съмнителният европейски цивилизационен избор, който предлага Брюксел, не включва най-важния компонент - финансовата мотивация, която да защити Киев от бившия принципал - Москва. От друга страна отношенията Украйна-Русия имат своя многовекторен спектър, който позволява на Кремъл да осъществява ефективна политика за натиск - това са не само газовите отношения, но и създадената безмитна зона на границата между двете страни", коментира на свой ред проф. Дюлгерова.
На по-глобално равнище тя включва случващото се в Украйна в един по-голям контекст на договорки между Русия и САЩ, които засягат Черноморския регион и не само. "Включвам и България - "Южен поток", седми реактор на АЕЦ "Козлодуй", дори и решението, което се взе в Женева за Иран", казва тя.
Защо/Дали и у нас искаме геополитически завой
Макар все още да не е съвсем ясно какво ще представлява ЕАС и дали даже теоретично България ще може да бъде негов член, мнозина у нас се стремят натам. Русофили, националисти, обикновени популисти, голяма част от политическия елит, който остана свързан с Москва - всички те успешно експлоатират разочарованието на българите и подхранват европесимизма при всеки удобен случай.
Проф. Дюлгерова смята, че у нас се търси не толкова промяна в геополитическата ориентация, колкото промяна в политическото ситуиране. "Призивите за нов политически морал, демонстрациите, митингите и студентската окупация са по-скоро част от битката за статуквото или промяната във финансовите потоци в България. Те имат и своите международни измерения, подчинени на геоенергийното противоборство в Черноморския регион", допълва тя.
Преходът все още не е зад нас
Огнян Минчев смята, че българската стопанска и политическа инфраструктура никога не се е променяла в степен, в която руското лоби да бъде поставено в поне относително подчинено положение от аргументите на националния интерес и европейската ориентация.
"Те още на 19 август 1991 г. пекоха баници и играха хора в стария ЦК на БКП, когато чуха за преврата в Москва срещу Горбачов: Мислеха си: "Ето, свършиха се страховете ни", но се оказа, че ще трябва да се отърват с малко по-дълбока уплаха. Така или иначе, никога не бяха победени или изтласкани до степен, в която да нямат решаващо значение върху българската икономика и българската политика", коментира политологът. Той допълва, че руското лоби не е успяло да монополизира властта в България през последния четвърт век, но и не е позволило създаването на алтернативен елит.
Позитивите - само за стотина семейства
За Минчев едно хипотетично членство на страната ни в ЕАС би донесло позитиви "за тези стотина семейства, които управляват България", тъй като те и сега са част от интегралната руска олигархия - преди всичко енергийна, но не само.
"Те печелят от корупционния бизнес с Русия. Разочаровани са от възможностите, които имат в ЕС - прекалено силно счетоводство, прекалено силна отчетност, подусловност на харченето на пари. Разочаровани са, руските пари са им по-приемливи", смята той.
С уговорката, че е рано за коментари, проф. Дюлгерова посочва, че държавите от постсъветското пространство имат дълга история на икономическо сътрудничество в рамките на руската империя и СССР, което би могло да продължи и в рамките на Евразийския съюз.
Предстои да видим дали Украйна ще легне отново под "руския ботуш" (по Огнян Минчев) на ЕАС. Без нея Евразийският съюз никога няма да е нещо повече от Кремъл, заобиколен от няколко поизостанали в икономическо, социално и изобщо цивилизационно отношение бивши съветски републики.
Премиерът Микола Азаров обяви, че през декември страната му започва преговори с Русия за създаване на "пътна карта"на двустранните отношения. Дали това не е печелене на време - защото и ЕС държи вратата отворена.
"..."лоялни към руските икономически интереси страни" като България, Финландия, Унгария, Чехия, Монголия, Виетнам, Куба и Венецуела...." Ебаси яката компания. Само Северна Корея и Нубия липсват Кажи ми кои са приятелите ти за да ти кажа какъв си
Ето това е истината: "Те печелят от корупционния бизнес с Русия. Разочаровани са от възможностите, които имат в ЕС - прекалено силно счетоводство, прекалено силна отчетност, подусловност на харченето на пари. Разочаровани са, руските пари са им по-приемливи" Ако можеха лесно да крадат в ЕС, щяха да са му най-големите фенове С Русия е лесно: " Колко струва Южен Поток? - 2 милиарда. -Значи правим ги три и слагаме един в джоба. Има кой да плаща заема."
България е плашещ пример за всеки, който си мисли, че не е нужно да се дистанцира категорично от Москва.
Бойчев Точно такива профани като теб правят България плашещ пример за всичко. Ти па да не мислиш, че на Евразииския съюз ще му трябват полуграмотни некадърници от Бургаския свободен?
> Русия има навика да се връща Има една поговорка – за стомната, дето на третия път се счупила. > продадоха България на Москва Ако си мераклия някой да те купи, винаги ще се намери и кой да те продаде. Преди 2000 години един не напразно е изгонил търговците от място, където не е трябвало да бъдат. Днес е време да се разкарат от политиката. За препоръчване – доброволно.
Не мисля, че бившите соц.страни от Източна Европа с изключение на България и Румъния ,ще се върнат в сферата на влияние на Русия. Но последните две страни няма да имат избор, след като окончателно се издънят в очите на западноевропейците, като народи, които, подобно на циганите, по причина на балканския си манталитет, не могат да се интегрират пълноценно в ЕС, и ги изхвърлят от общността. Който си мисли, че ние ще се променим, е прекалено голям оптимист.
Бойчев а какво за тия дето са заминали и германците им мият задниците в Германия? Да се връщаме ли?
Изобщо не мога да разбера, защо е нужно един интересен материал да се съсипва с мнения на разни политолози и прочее академична сволоч. Ако някой го е еня за мнението на тия ще си купи съответния вестник или ще им посети някоe от малоумните мероприятия дето си ги организират междупартийно и ресорно. Някакъв митнически съюз спретнали чекистите, понеже там на сто гения има по милион дебила и изяснили, неизяснили какво ни интересува на постсъветската милиция мисловния напън, хукваме при нашата интелектуалщината да ни обяснява нейния си напън, който после ще си осчетоводи надлежно. Не мисля че има толкова много полезни материали, изчерпателни като хронология и фактология та да се бастиват тъй лековато.
Бойчев Абе келеш, ти не разбра ли че и с танкове да дойдат от Русия, ти пак ше си останеш в калта. Да не очакваш министър да те направят с келявия ти Бургаски свободен
Украинците са добри търговци, а руснаците са силови играчи. Някак в цялата патардия се пропусна да се спомене какво е предлагал ЕС на Украйна за подписването на този договор. А именно 600-700 млн. евро плюс кредит от МВФ, който ще ги допълни до 1 млрд. От друга страна Украйна и украински фирми дължат около 20 млрд. долара на руски банки. Около 25% е украинският износ за ЕС. Това са само някой от цифрите. Евро чиновниците пък са известни с лицемерното си говорене.
Пропускат се не само такива важни факти и елементи, а множество други неща, които би следвало цялостно да се предценяват като комплексен анализ! Вместо това или политолози и идеологизирани стерилитети пълнят медийото пространаство със слабо финансирани интелектуалщини или се търси емоционална зависимост там дето я няма отдавна и/или е вредна. Щом има "евразийска" линия, то следва ли да имаме отношение към нея и защо евентуално да имаме е според мен един от подходите. Защо да обръщаме внимание на тъпотиите на съветската дипломация за влияние от Ванкувър до Владивосток, примерно и какво значи то за презокеанските им партньори. Азиатските департаменти на патрийте и корпорациите или щатското влияние дето уж го има, ама не е сигурно или е в недостатъчен обем. За да имаш отношение към нещо се предполага да знаеш то какво е. Скокнал хохол на чаршията да протестира и се сетихме да мислим, кое е значимо Евразийството или Уестингхаус, дето и двете са най >прозрачните неща на света.
Личното ми мнение е, че за България е добре да е възможно по-независима и да поддържа добри отношения и с изтока и с запада. В ред на тези мисли и т.к. няма как да бъдем на 100% независими за нас е по-добре да сме в ЕС. Русия има прекалено агресивна политика към васалните си държави и няма такъв съюз, в който тя да може да участва и да не диктува условията от а до я. А иначе руският пазар е голям и за нас би било добре да вземем поне малка част от него, ако ни позволят естествено. Бойчев, казваш да дойдат руските танкове и да ни премажат...Ти умствено болен ли си?
Дай Боже да има такъв подход... До момента в тая държава залитаме между крайностите на отрицанието и пълното подчинение. Също до презумцията за зависимост. Ние сме суверенна държава по документи и на хартия и не е зле тоя статут да го разберем и използваме адекватно и в многостранните и в двустранните си отношения. Само тогава ще ни уважават и можем да достигнем реален просперитет. Руското агресивно поведение далеч не винаги води до условия на реален диктат, респективно европейската демокрация твърде често налага диктат. Както доктрината Монро не води дори до конфедеративна схема барабар с митническите си съюзи и останалото последствие. По ключовите направления Вашингтон и Москва от време оно си съгласуват позициите и малката държава ще има голяма полза, ако си упражни суверенитета настойчиво точно в тази сива зона. Тия танкове на лицето Б., за да дойдат трябва да минат влашките степи, населявани от едни европейци, дето ще стреснат всеки професионален боец, също руските. Ако преодолеят тоя шок руските машини требва да минат големата река Дунав, ама двата налични моста не се знае дали ще издържат толкова желязо с крехката си евро конструкция дето бездруго се руши... Значи ако минат по дъното на реката само може И ако премине някоя машина и лицесъзрат лицето Б. вече с писък ще се завърнат обратно. Всички дето са идвали тук да влияят твърде зле са свършили завалиите.
"Те печелят от корупционния бизнес с Русия. Разочаровани са от възможностите, които имат в ЕС - прекалено силно счетоводство, прекалено силна отчетност, подусловност на харченето на пари. Разочаровани са, руските пари са им по-приемливи" Това е положението. Колкото и да ми харесват руснаците, дори и ЕАС да процъфтява, аз пак не бих искал родината ми да има нещо общо с тях. Именно заради тукашните олигарси и кръговете около тях, които ще са единствените облажили се от този съюз. Мисля, че този филм сме го гледали вече след 44-та.
Добре, нека са реалистични и доводите на Щ и другите аргументи, но ако се абстрахираме от цялата лирика в субктивните си предпочитания аз бих запитал нещо твърде просто как възнамеряват да ни "поканят" в тоя съюз тези политици от азиатския департамент на руската федерация? Как да обсъждаме такова нещо с цялата международноправна договорна база на България? Без да подценявам капацитета на Руските императорски канцеларии ми е твърде любопитно те ли ще си хармонизират правната оферта с евроизискванията или от нас ще очакват подобно нещо, тоест ще си говорим глупости? Абсурд е да се смята, че може да се обсъждат покани, които правно не съответстват на някои от международните ни договори. Следователно всички негативни реакции породени на друга основа стават излишни, понеже създават напрежение и остават усещане за емоционална неприязън. Абе нека се стараят хората, щом искат, бездруго е полуобречено това начинание, особено ако не се заразпадат ЕС и ООН, но лансиране на тези от политолози и академични елементи с възвишени заръчани цели, означава да създаваш излишно напрежение. Все пак периодично говорим за газ и платежния баланс е съставен предимно от горива по отрицателните пера.