Бъдеще евразийско

Кратка почивка със стратегически поглед назад или обратен завой? Опит за балансиране между Запада и Изтока - или политически шантаж и на ЕС, и на Русия, за да се извлекат максимални облаги?

Украинският премиер Микола Азаров обяви, че "Русия е причината за решението на Украйна" да замрази асоциирането си към ЕС. Русия - страната, която иска да вземе дял от газопреносната система на Украйна, е предложила да бъде отложено подписването, което трябваше да стане тази седмица във Вилнюс, и вместо това да започне преговори с Киев. Отношенията с Русия стават приоритет, въпреки че Брюксел обяви, че ще държи вратата отворена - поне до 2015 г.

От обясненията на украинските власти стана ясно, че МВФ иска твърде жестоки мерки, за да отпусне спасителни милиарди, а ЕС не дава никакви пари, само обещания срещу бъдещото отрязване на стокообмена с руските партньори.

Според някои наблюдатели случилото се е голяма стъпка към създаването на обещания от Владимир Путин Евразийски съюз. У нас популистите сочат звездата на Кремъл на разочарованите от ЕС - и  не биха имали против страната ни да се завърне в старата съветска зона на влияние. След като на два пъти висшата партийна номенклатура преди 10 ноември 1989 г. я е предлагала за 16-а република.

Една буква повече

За създаването на Евразийски съюз (ЕАС) първи говори казахстанският президент Нурсултан Назарбаев през 1994 г. В пространна статия по темата в "Известия" от 2011 г. Владимир Путин изложи идеите си.

ЕАС се оказа нещо повече от точка в предизборната програма на днешния стопанин на Кремъл. Той надгражда върху ОНД и митническия съюз между Русия, Беларус и Казахстан, вече има свое управляващо тяло (Евразийската комисия) и през 2015 г. трябва да започне да функционира.

С официални кандидатури за членство в общото икономическо пространство са три бивши съветски републики - Армения, Киргизстан и Таджикистан. През 2011 г. обаче близки до властта политици и експерти в Москва изложиха планове за разширяване далеч извън някогашните граници на СССР.

На кръгла маса, организирана от управляващата "Единна Русия" политологът Дмитрий Орлов коментира, че в ЕАС трябва да влязат и други "лоялни към руските икономически интереси страни" като България, Финландия, Унгария, Чехия, Монголия, Виетнам, Куба и Венецуела.

По-късно и депутатът Юрий Шувалов потвърди възможността България да влезе в новия съюз. "Идеята е в едно икономическо, а може би и политическо пространство да бъдат обединени страни, чиито традиции съответстват по-скоро на един евро-азиатски, отколкото на Европейския съюз. Ако новият съюз заработи успешно, ще ви поканим", казва пред "24 часа" Шувалов преди две години.

С днешна дата

Според експерта по международни отношения и енергийна сигурност проф. Нина Дюлгерова, концепцията за Евразийски съюз е актуална, но по-скоро като политическа визия и елемент от геостратегическите цели на Русия и Казахстан.

"Митническият съюз може да бъде първа стъпка към изграждането на Евразийския съюз. Какъв ще е неговият формат и възможности за действие е рано да се каже. Той обаче е ориентиран за осъществяване в рамките на постсъветското пространство, което изключва участието на България или друга държава извън тези граници в него", смята тя.

Проф. Дюлгерова смята, че реалното осъществяване на идеята за ЕАС не е на дневен ред.

"По-скоро това е част от политическия рекет, с който се прави засега успешен опит да се запазят такива ключови държави като Украйна в границите на бившия Съветски съюз. Това е също така и част от антируската кампания в ЕС, ориентирана да засили русофобската вълна след успешното приключване на преговорите между София и Москва за строителството на "Южен поток" и засилващите се позиции на Русия в решаване на сирийския казус и иранската ядрена програма", коментира тя.

В кошарата на империята

Политологът Огнян Минчев също не смята за особено вероятно влизането на България в ЕАС на този етап, но при някои условия това може да се промени.

"Всичко зависи от това в каква посока ще се развиват възможностите на ЕС да остане единен субект на икономическо (ако не на политическо) действие и до каква степен ще продължи оттеглянето на САЩ от европейските дела. Оставането на България в европейска перспектива е зависимо и от двете условия - ако останем сами на себе си, не съм сигурен, че ще се справим, може би ще ни завърнат обратно към евразийската кошара", посочва той.

За него Евразийският съюз се дефинира като преди всичко руски проект, "който цели на първо време създаването на максимално благоприятни предпоставки за икономическа експанзия на Русия и за осъществяване на неоколониален контрол върху постсъветското пространство".

Минчев посочва, че в момента наблюдаваме промяна на геополитическите баланси - при Барак Обама САЩ се изтеглят от Европа и особено от източната й част, като това дава шанс на Владимир Путин за нова вълна на експанзия. По думите му не съществува друг модус на руското стратегическо поведение - за Москва успехът винаги е бил равнозначен на външна експанзия, а условията за живот вътре в страната остават на заден план.

"Тъй като икономическо, политическо и културно възобновяване на имперската инфраструктура е невъзможно от гледна точка на днешните ресурси на Русия, амбицията първоначално е по-умерена (като имаме предвид руския размах), като Евразийският съюз започва с амбицията за сключване на митнически съюз и отбранителен съюз, който практически да възстанови военната инфраструктура (защото милиционерската никога не е била вдигана) на руския контрол", допълва той.

Как да четем украинските събития

Според Минчев, по силата на ред знакови за Русия съображения и по силата на своите размери, икономическа база и геополитическо разположение, Украйна е от решаващо значение за успеха на целия проект за ЕАС.

"За Русия няма особена полза, ако към този Евразийски съюз за присъединят само Казахстан (която де факто никога не се е отцепвала) и Беларус (която в още по-голяма степен е била винаги част от руското стратегическо и икономическо пространство)", категоричен е политологът.

По думите му Москва води свирепата битка за Украйна с присъщата си "деликатност" в отношенията както с нея, така и с ЕС (вероятно газовата криза от 2009 г. и заплахите за повторението й отпреди няколко седмици са добра илюстрация за този тип поведение - б.а.).

Проф. Дюлгерова има различно обяснение за решенията на политическото ръководство в Киев. Тя припомня, че след избирането на подкрепяния от Москва президент Виктор Янукович, Украйна води сложна политика на диалогичен баланс с Брюксел и Москва. Подписването на документи за асоцииране към ЕС във Вилнюс неминуемо би нарушило този баланс. Макар че асоциирането далеч не означава членство в общността - Турция подписа подобно споразумение през 1963 г. и все още не е еврочлен.

Според проф. Дюлгерова, в момента Русия има много повече лостове и позиции за въздействие над Украйна в сравнение с преди 10 години, като в случая не става въпрос само за историческите спомени и икономическите връзки, но и по-големите шансове за финансово и политическо оцеляване на държавата.

Едно от обясненията за това се крие в тезата, че политическите решения за разширяване на ЕС са останали в историята след приемането на Хърватия през лятото на тази година и Брюксел вече няма ресурс, с който да заинтригува бившите съветски републики.

"Съмнителният европейски цивилизационен избор, който предлага Брюксел, не включва най-важния компонент - финансовата мотивация, която да защити Киев от бившия принципал - Москва. От друга страна отношенията Украйна-Русия имат своя многовекторен спектър, който позволява на Кремъл да осъществява ефективна политика за натиск - това са не само газовите отношения, но и създадената безмитна зона на границата между двете страни", коментира на свой ред проф. Дюлгерова.

На по-глобално равнище тя включва случващото се в Украйна в един по-голям контекст на договорки между Русия и САЩ, които засягат Черноморския регион и не само. "Включвам и България - "Южен поток", седми реактор на АЕЦ "Козлодуй", дори и решението, което се взе в Женева за Иран", казва тя.

Защо/Дали и у нас искаме геополитически завой

Макар все още да не е съвсем ясно какво ще представлява ЕАС и дали даже теоретично България ще може да бъде негов член, мнозина у нас се стремят натам. Русофили, националисти, обикновени популисти, голяма част от политическия елит, който остана свързан с Москва - всички те успешно експлоатират разочарованието на българите и подхранват европесимизма при всеки удобен случай.

Проф. Дюлгерова смята, че у нас се търси не толкова промяна в геополитическата ориентация, колкото промяна в политическото ситуиране. "Призивите за нов политически морал, демонстрациите, митингите и студентската окупация са по-скоро част от битката за статуквото или промяната във финансовите потоци в България. Те имат и своите международни измерения, подчинени на геоенергийното противоборство в Черноморския регион", допълва тя.

Преходът все още не е зад нас

Огнян Минчев смята, че българската стопанска и политическа инфраструктура никога не се е променяла в степен, в която руското лоби да бъде поставено в поне относително подчинено положение от аргументите на националния интерес и европейската ориентация.

"Те още на 19 август 1991 г. пекоха баници и играха хора в стария ЦК на БКП, когато чуха за преврата в Москва срещу Горбачов: Мислеха си: "Ето, свършиха се страховете ни", но се оказа, че ще трябва да се отърват с малко по-дълбока уплаха. Така или иначе, никога не бяха победени или изтласкани до степен, в която да нямат решаващо значение върху българската икономика и българската политика", коментира политологът. Той допълва, че руското лоби не е успяло да монополизира властта в България през последния четвърт век, но и не е позволило създаването на алтернативен елит.

Позитивите - само за стотина семейства

За Минчев едно хипотетично членство на страната ни в ЕАС би донесло позитиви "за тези стотина семейства, които управляват България", тъй като те и сега са част от интегралната руска олигархия - преди всичко енергийна, но не само.

"Те печелят от корупционния бизнес с Русия. Разочаровани са от възможностите, които имат в ЕС - прекалено силно счетоводство, прекалено силна отчетност, подусловност на харченето на пари. Разочаровани са, руските пари са им по-приемливи", смята той.

С уговорката, че е рано за коментари, проф. Дюлгерова посочва, че държавите от постсъветското пространство имат дълга история на икономическо сътрудничество в рамките на руската империя и СССР, което би могло да продължи и в рамките на Евразийския съюз.

Предстои да видим дали Украйна ще легне отново под "руския ботуш" (по Огнян Минчев) на ЕАС. Без нея Евразийският съюз никога няма да е нещо повече от Кремъл, заобиколен от няколко поизостанали в икономическо, социално и изобщо цивилизационно отношение бивши съветски републики.

Премиерът Микола Азаров обяви, че през декември страната му започва преговори с Русия за създаване на "пътна карта"на двустранните отношения. Дали това не е печелене на време - защото и ЕС държи вратата отворена.