Гърците вече не гледат с надежда към САЩ

Първият ми спомен, свързан с президентските избори в САЩ, е от далечните времена на детството ми в Атина. Помня, че беше една топла юнска вечер. Майка ми ме беше извела на разходка около античния стадион, на който са се провели първите съвременни Олимпийски игри през 1896 г. Изведнъж видях как очите й се изпълват със сълзи, след като чува, че едно момче-вестникарче крещи  с всичка сила как някой на име Боби Кенеди е мъртъв.

Това се случи през 1968-а - година от тъмните времена на военната диктатура

Все още си спомням нейното обяснение за тези сълзи: "Той беше последният ни шанс", ридаеше тя. Когато в последващите месеци и години много членове на семейството ми бяха арестувани от тайната полиция, когато улиците на Атина бяха подпалени след студентските протести от 1973-та, когато войната за Кипър избухна през 1974, не беше трудно да си представим, че бедите ни имат нещо общо с факта, че три добре насочени куршума са успели да прогонят завинаги един добър човек от Белия дом.

Беше 1976 г., когато една президентска кампания в САЩ отново се бе прокраднала в съзнанието ми на тийнейджър. Спомням си ентусиазма на един от учителите ми по адрес на някой си господин Картър, при чието управление според него щели да се възцарят правата на човека, а в Турция щяло да бъде наложено ембарго върху оръжията, което пък от своя страна щяло да дари наскоро демократизираната Гърция със силата да преодолее окупацията над Кипър и да освободи гърците от необходимостта да изразходват безбожно голяма част от националния доход за отбрана.

Макар че ембарго наистина бе наложено,

не след дълго моят учител и всеки друг грък, който познавах, останаха дълбоко разочаровани от президента от Джорджия.

Всъщност като погледна назад, всички избори в САЩ от последните няколко десетилетия са успявали да провокират очаквания у гърците, които след това са били разбивани по един или друг начин - макар че това се дължи по-скоро на нашите нереалистични очаквания, от колкото на нещата, които се случват във Вашингтон.

За щастие, изглежда тази традиция вече е прекъсната. Днес вече никой не гледа с очакване към Белия дом. Макар че Гърция има такава голяма нужда от помощ, каквато не е имала от много време, никой не се оглежда към Вашингтон с надежда в очите.

Ако не друго, гръцкото общество е предпазливо по отношение на това, което може да се случи след изборите, страхувайки се, че Германия и Европейската централна банка може би отлагат всички опити да изключат Гърция от еврозоната за момента, в който политическата вихрушка в САЩ се успокои.

Моето предчувствие е, че гърците са останали с впечатлението, че

Америка вече или няма интерес, или капацитет да влияе на развоя на събитията тук

Всички видяха презрението, с което европейските финансови министри се отнесоха към американския си колега Тимъти Гайтнър през есента на 2011 г., когато той ги посети в Полша, за да даде съветите си как да се справят с еврокризата. Oт тази, а и от други неприятни случки, гърците вече са започнали да подозират, че САЩ вече не са определящ фактор за европейските съдбини; поне не и по начина, по който са били преди.

Макар някога да следяхме старателно всеки малък сигнал, който идваше от Вашингтон, за знаци  на това, което ни очаква, сега гръцките антени са насочени тревожно към Франкфурт, Берлин и Париж.

Докато пиша тези редове, жена ми и аз се готвим за емиграцията си в Америка; ние сме постмодерни бежанци от ужасната криза. Офертата за работа като главен икономист в компания за видеоигри и предложението да бъда гостуващ преподавател в Университета в Тексас, Остин, както и възможността за съпругата ми, която е художник да работи по своя собствена изложба на Западното крайбрежие, ни предложиха бягство от мизерията в Гърция и неадекватността на Европа.

Докато се подготвяме, нашите приятели, непознатите, които ме спират на улицата, сервитьорите в ресторантите и въобще всички наоколо ни питат за Америка.

И повечето от тях имат позиция по отношение на президентските избори там

Гърците в основната си част предпочитат Обама да спечели. Но всъщност те не се страхуват особено от управлението на Мит Ромни. Интересното е, че те мислят за САЩ като за държава, която независимо, че е мощна, е също толкова безсилна пред ефектите от глобалната рецесия, колкото сме и ние.

И точно тук се намира разликата с миналото: съгражданите ми демонстрират нова и неочаквана форма на национално обединение, когато дискутират президентските избори в САЩ! Докато в миналото се разделяхме на леви и десни, про- и анти-американци, сега почти всички тук виждат САЩ като сродна на Гърция държава - нация, която разбира какво изживяват гърци, ирландци, португалци и т.н. в една Европа на строгите икономии, доминирана от Германия; един континент, който е загубил посоката си.  

Изглежда дори, че гърците имат по-добро и комплексно разбиране за разделението в САЩ  между тези, които се борят да оцелеят в настоящия икономически климат, и прословутия 1% от населението, който никога не е живял по-добре. И те асоциират това разделение с различията в Европа, които обаче са между "център" и "периферия".

Парадоксалното в случая е, че икономическият срив от 2008 г. едновременно лиши Америка от световното й превъзходство и накара гърците да са по-благосклонни към борбата на американците да запазят демокрацията жива в тези проблемни икономически времена.