Инакомислието доста страхува нашите партийни водачи. По ретрограден соцманиер те - и ордите им подопечни - сочат назидателно "врага с партиен билет", който по подразбиране трябва да се заглушава. Този насаден комплекс към "Трайчокостовците" има и далеч по-позитивна страна, известна още като вътрешнопартийна демокрация.
У нас такава няма. Въпреки 23-те години преход, политическите организации не са се отказали от удобния и копиран от тоталитаризма йерархичен модел, при който значение има само човекът на върха на пирамидата. Или тесният финансов/икономически/престъпен кръг, който го е сложил там. И това напълно им изнася.
По-лошото е, че това статукво все още трови всички сфери на обществения живот - от образованието до бизнеса, а проявлението му в политиката е само бледа причина защо партийните величия все по-лесно минават границата на здравия разум и елементарния морал.
Те се чувстват недосегаеми и сигурни в кабинетите си по високите етажи. Докато алтернативните мнения са нежелана проказа, а не шанс за промяна, политиката в България няма как да бъде съвременна, открита и честна.
Лидерите, боготворени от верния им антураж, ще продължават да се самозабравят и отдалечават от хората - нещо, заради което вече 47-ми ден протестите не стихват.
Съвсем нормално е във всяка партия да има хора, които да удрят спирачки и да казват "не" на лидерската изключителност. Българските партийни бунтари обаче ги няма. Или са пренебрежимо малка на фона на умилкващата се и размахваща опашки членска маса.
Партиите ни са още в тоталитаризма
Решенията са взети предварително, спускат се "отгоре надолу" и дребните риби нямат никакво значение - освен когато трябва да се осигурят бюлетини в урните и масовка на мероприятие. "Официалната линия" изисква нищо повече от безрезервно подчинение и дисциплина, маскирани под лицемерния термин "партийна лоялност".
С такова обяснение депутатите от БСП и ДПС избраха Делян Пеевски за шеф на ДАНС, въпреки че повече от тях разбраха за номинацията му едва половин час, преди да натиснат бутона "за". Единствено Георги Кадиев и Янаки Стоилов - младият реформатор и лидерът на лявото крило в БСП - не се подчиниха.
Нещо повече, позволиха си в прав текст - пред всички камери, насочени към парламентарната трибуна - да критикуват ръководството на партията. Кадиев поиска оставката на Станишев и организира протест с такова искане. Отидоха 20-тина души. Страхът побеждава.
Алтернативните мненията могат да бъдат плюс
Извън пределите на България конформизмът и примиренчеството не са оценявани положително. Особено в политиката. Различните мнения се ценят, а смяната на партийните шефове не е държавна драма, а просто край на нечия кариера.
Когато Християндемократическият съюз в Германия бе ударен от скандала с черните каси на Хелмут Кол и Волфганг Шойбле, двамата веднага признават вината си и така отварят път на неопетнената Ангела Меркел. Единият е бил канцлер, а вторият - външен министър, но в случая мъдро преценяват, че упорството им да останат начело би било харакири за ХДС.
Нямаше никаква драма, когато братята Милибанд - Дейвид и Ед, се изправиха един срещу друг на изборите за лидер на британската Лейбъристка партия след края на ерата "Гордън Браун" през 2010 г. Членският актив избра Ед, въпреки че прогнозите бяха за победа на Дейвид, бивш външен министър.
Еднаквите
Ние пък имаме бонус да знаем предварително кой ще бъде избран за партиен лидер. Не се изненадваме, когато победителят си назначи лоялен партиен форум и така на практика се бетонира на върха. Когато Сергей Станишев поиска вот на доверие от пленума на БСП заради #ДAНСwith me, бе пределно ясно, че ще го получи. Както бе напълно нормално Радан Кънев да наследи Иван Костов.
Станишев е принуден да търпи критики от различни посоки - през годините от "Позитано" 20 се чуха гласовете на Татяна Дончева, Георги Първанов, Румен Петков, Янаки Стоилов и Георги Кадиев - но те нямат силата да направят радикална промяна в столетницата.
В ГЕРБ единовластието действа с пълна сила. Там противоречия и вътрешна опозиция на лидера-слънце не може да има. Поне не, докато Бойко Борисов твърди: "ГЕРБ - това съм аз".
Трудно е да си представим толкова авторитарна партийна структура, която се числи към ... десния спектър на политическото пространство, което само по себе си предполага форма на вътрешни избори или поне механизъм за демократично вземане на решенията. Формално ги има, но истината е друга.
Докато бе на власт Борисов се хвалеше, че управлява цялата държава с мобилен телефон - едно копче за депутатите, едно за Цветан Цветанов, едно за Симеон Дянков. Финансовият министър, макар и да не е член на ГЕРБ, имаше навика да охлажда щедростта на Борисов, когато с лека ръка обещаваше милиони за почти всеки, който си поиска. Не винаги устискваше.
Друг така и не успя да се опълчи на волята на Борисов. Дори последната вълна напускащи ГЕРБ - главно от структурата им в Свищов - го правят не защото са престанали да харесват Борисов, а защото в партията са се навъдили много фигури със съвсем откровени лични или бизнес интереси.
Подобна бе официалната причина за пловдивския разкол в партията на Меглена Кунева точно преди предсрочните избори. На Дани Каназирева и компания не им хареса, че в "България на гражданите" напред пробиват хора от Центъра.
Вътрешните избори проработиха само в СДС и СДБ, когато Румен Христов и Светослав Малинов бяха одобрени като кандидат-президентска двойка. С пряк избор от членската маса Емил Кабаиванов по-късно бе определен за лидер.
Единственото що-горе проявление на партийно бунтарство видяхме в разпада до елементарни частици на десницата. Този процес бе изцяло контрапродуктивен, доколкото превърна старата десница в електорално джудже, а разделителните линии сведе до лична вражда, която може единствено да отблъсква, а не да консолидира електората.
Форматиране на диска
Младежките организации на партиите могат да са идеално решение на системния проблем, ако открай време не са просто банка с кадри, захранваща липсващите места най-вече на пресцентровете и съветническите отдели. „Бъдещето на партията" отрано влиза в обувките на тези, които някой ден се надява да наследи.
И мисленето им прекалено бързо се форматира с официалната партията линия. А би трябвало да е обратното - промяната, креативността да дойде от младите, свежите и необременените. Процесът обаче има обратен знак.
Друг признак, че тоталитарният модел не си е отишъл от партиите е отношението им към медиите - по подразбиране тяхната работа е медийно обслужване, а не отразяване. Допустими са само похвалите, а зад критиките винаги трябва да прозира политическия опонент.
Колкото и да не им харесва, партийните върхушки трябва да приемат, че в собствените им редици има хора, които не ги харесват, не мислят като тях и не смятат, че Те винаги са прави. Колкото повече път им се дава, толкова по-добре. Защото промяната на системата минава през промяна на партиите, които я израждат. Иначе еднаквостта убива.
"Инакомислието доста страхува нашите партийни водачи. " Авторите на кафето - преговорете си малко граматиката. За втори път използвате "страхува" вместо "плаши". Преднят път беше в "Да си играем на страхуванка", или нещо подобно, където пак някой някого "страхуваше". Не можеш да "страшуваш" друг. Мошеш да "страхуваш" само себе си "Страхувам" е възвратен глагол. Употребява се само във възвратната форма страхувам СЕ Другя го плашиш. Уплаших ГО, но страхувам СЕ Ан не съм нито паравописната нито граматическата полиция. Но едно време само циганите говоеха така :"Този момче ного добър. Ше ти го казвам истина" Сега журналистите пишат така "Ти го страхуваш този момче"
Точно така!
Обяснение от името на модератора: Уважаема г-жо/г-це, благодарим за урока, но употребата на глагола по този начин е съвършено умишлена. Очевидно не сте гледали прочутия клип, в който кандидат-депутатът на ДПС Делян Пеевски, говорейки на митинг, пита електората: Страхува ли ви ГЕРБ? С три думи, употребата е съвършено умишлена и влезе в обръщение в публицистичния език. Хубав ден Разбира се, Пеевски не е академик Балан, и през ум не ни минава, неговото словотворчество има други корени ето и клипа, приятно гледане: http://www.youtube.com/watch?v=h89qop0xQAE
... в обращение, извинете
Дара Писанията ти показват не познания по граматика, а елементарно непознаване на политическия живот в страната. Хората са 45 дни на улицата заради един дето пита "Страхува ли ви ГЕРБ?", а ти дори не знаеш кой е той То затова си и ЗА правителството. То бива невежо да е стадото, ама толкова пък......
Бойчев Иди се скарай на тоя дето измисли израза "Страхува ли ви ГЕРБ", не на нас. Едни хора вече 46 дена се бунтуват срещу него, докато ти лаеш срещу грешното дърво
Приемам обяснението на Кафето. Признавам , че не знаех , че Пеевски го е казал. Продължавам да твърдя че ако е цитат, трябва да е в кавички подобно на врага с партиен билет в следващот изречение на статията. Това е начина за отбелязване кое е мнението/изказването на автора и кои са чужди думи. @ Оня, то определено си много объркан. Приписваш качества ( в случая - политически пристрастия) на събеседницете си ,а после се бориш с тези измислени от теб качаства и пристрастия . А "кой е той" знам от времето , когато беше назначен за шеф на пристанище Варна. Ама ти нямаш спомен за това , нали. А да знаеш , че "той" беше и зам. министър? Да знаеш , че влезе в НС от НДСВ? Да знаеш че ББ също влиза в НС като член на НДСВ и че НДСВ лансира и Миглена Кунева? Аз може да съм пропуснала едно изказване, но ти си пропуснал цял политически период.
Тук съм не само съгласен с Дара, а и никак не съм толкова миролюбив като нея. Ако езиковата мода на деня ще се налага от словесните спазми на някаква мутра, давайте направо да си лягаме в канавката и да си мрем. Въпросната неправилна употреба на „страхувам“ твърде бързо взема застрашителни размери. Дори в Уебкафето, чиито материали иначе се отличават с качествен български език (за разлика от много други родни онлайн и офлайн медии), глагола вече съм го виждал употребен така не два, а може би 4-5 пъти. Става дума за статиите, не говоря за коментарите. Запомнил съм, защото е дразнещо. Някой може да се аргументира, че всяка такава употреба е саркастичен пирон в публичния ковчег на индивида Пеевски и всичко, което той символизира. Разбирам – обаче далеч не всички читатели възприемат такива фини нюанси. И тревожният резултат от едно такова упражнение е, че сума ти хора ВЕЧЕ са убедени, че употребата „страхувам (нещо, някого)“ в см. „карам да се страхува от мен“ е ПРАВОМЕРНА. Особено такива от най-младото поколение, които в момента оформят усета си за езика. Така мутренският „културен модел“ неусетно прониква и се съхранява в културното пространство. След като тази грешка се затвърди, кой ще ги отучи от нея, как и кога? Точно същото е положението с измисления глагол „агресирам“. В българския език НЯМА такъв глагол. И ефектът от употребата му е пак обратен: вместо да изразява пренебрежение към сидеровизмите в родната политика, той всъщност подсъзнателно напомня (ненужно) за лицето В.С. Има и други случаи, когато явни грешки се възприемат като неологизми или модерно говорене. Пример е доскоро любимото на президента Плевнелиев „адресирам“ (проблем) (за което специално писах преди време http://www.webcafe.bg/id_452944123 ). Слава богу, напоследък не съм чувал да го използва. Може би все пак се е намерил някой да му обърне внимание. Разбира се, всеки журналист решава сам как да направи изказа си по-образен и атрактивен, и къде е границата между жонглирането с езика и деформирането му. Както и всеки читател има право на мнение. _____________________ Некоректно е обаче този езиков дебат да измества вниманието от основната теза на статията – с която съм напълно съгласен. Бунтарите в партиите ги няма (или ако ги има, за по-скоро „за цвят“) просто защото партиите представляват един политически монопол. Както при икономическия монопол не може да виреят различни от монополните цени, така при политическия не могат да виреят различни от официалните мнения и оценки. Което насочва към мисълта, че разрушаването на икономическите монополи може би трябва да започне от разрушаването на политическите.
По темата : "Младежките организации на партиите могат да са идеално решение на системния проблем, ако открай време не са просто банка с кадри, захранваща липсващите места най-вече на пресцентровете и съветническите отдели. „Бъдещето на партията" отрано влиза в обувките на тези, които някой ден се надява да наследи. ... Колкото и да не им харесва, партийните върхушки трябва да приемат, че в собствените им редици има хора, които не ги харесват, не мислят като тях и не смятат, че Те винаги са прави." То е малко трудно да си бунтар в партия. По устав. Например , преди години, когато ГЕРБ още не бяха на власт, а бяха новосформирани и току-що бях чула за тях, ми се сториха интересни и дори се чудех дали да не им стана съмишленик ( съпартиец) След което прочетох устава Чл.12. Всеки член на ГЕРБ е длъжен: 2.Да изпълнява решенията на висшестоящите органи; а пък ВИ. НАЦИОНАЛНИ ОРГАНИ Чл.28. Националните органи на ГЕРБ са: а) Национално събрание б) (изм. 10.01.2010 г.) Председател и заместник-председател в) Изпълнителна комисия г) Контролна комисия Не знам дали беше точно същя текст , или нещо подобно, но ме отказа Т.е. ти по устав си длъжен "да слушаш". Ако не си съгласен , очгевидно трябва да напуснеш Това е само един пример и който се интересува , може да потърси уставите на други партии и да сравняваме. Само че когато партиите "се роят", т.е.едни членове излизат от партията и съзадавт нова, досега не съм чула какви са конкретните принципни различия между новата и старата. От това , което чуваме , изглежда , че всичко е на лична основа, а не на базата на някакви идеологически различя.
За Бога, братя, не слагайте кавички там, дето не е нужно. Или: "за Бога, братя, не" слагайте кавички там, дето не е нужно. Ще си оправим ние пунктуацията за 800 дни. Или може би "за 800 дни". "Ама" "ще" "я" "оправим".
Какви бунтари, всички са послушковци. Ако някой реши да изкаже мнение, различно от партийното, бързо,бързо го отлюспват. В бг политиката просто не е препоръчително да имаш бунтарски изблици - веднага ще ти намерят цаката.
>да се възмути, че министър на вътрешните работи е вършил престъпления Бойчо, от кое според теб има повече полза - от това да протестираш срещу бившия министър мекере, или от това да протестираш срещу сегашния министър мекере?