Има един дълбок проблем в НАТО, който може да еволюира до истинска екзистенциална криза. Той е провокиран от един въпрос, на който организациите трябва понякога да си отговарят: "Какви цели обслужваме?"
Това е въпросът, който тепърва започва да се задава в централата на Северноатлантическия съюз
Между срещите в Брюксел без реален дневен ред, които водят до разговори на високо равнище без взети решения, организацията се опитва активно да "предефинира" себе си. На практика краят на мисията на НАТО в Афганистан през 2014 г., както и икономическата й несигурност, породена от кризата, пред която са изправени европейските й членки, я поставя в много трудна ситуация.
Видим знак за това точно колко деликатна е ситуацията за генералния секретар на НАТО Андерс Фог Расмусен и неговите колеги е отлагането на една от последните правителствени срещи на високо равнище, тъй като присъствието на американския президент Барак Обама не могло да бъде гарантирано.
От 2010-2011 г. насам, европейските държави са изчерпали военните си бюджети, които винаги са достатъчно лесна мишена за съкращения в правителствените разходи. Общественото мнение в страните-членки на ЕС е значително по-малко чувствително спрямо тези мерки, в сравнение с други, които засягат гражданите по по-непосредствен начин всекидневно.
Днес континентът насочва 15% по-малко средства за отбраната си в сравнение с 2001 г. Нито Франция, нито Великобритания вече отговарят на стандартите на НАТО за заделяне на средства за военна отбрана в размер на 2% от БВП.
Този процент във Франция се очаква да падне до 1% през 2025 г. Макар и Германия, що се отнася до традиционните оръжейни запаси, да разполага със същия бюджет като Франция, тя все още се колебае да предприеме необходимата крачка напред към статуса на военна и икономическа сила.
Различия по либийския въпрос
В НАТО европейските държави съставляват само 1/3, която скоро ще падне до една четвърт от разходите, макар и преди десетилетие този дял да беше 1/2. Някои по-малки нации просто са неспособни да снабдяват организацията с военни ресурси, които представляват някаква реална стойност.
Поради това ще става все по-трудно и по-трудно НАТО да функционира в дългосрочен план като една единна и унифицирана организация. Ситуацията става дори по-проблемна, когато намесим и политическите различия на страните-членки, както например се случи по време на войната в Либия, когато 8 държави подкрепиха военната интервенция от страна на НАТО, но Германия, Полша и Турция дори не се появиха на срещите за обсъждане на въпроса.
НАТО отсъстваше и в Мали, където никой не поиска мнението на организацията, макар и една от нейните цели е да бъде сила в борбата срещу тероризма. В сирийския конфликт, ролята на НАТО бе ограничена до разполагане на ракети в Турция и планиране на атака като част от резервен сценарий "за всеки случай".
От 2002 г. насам, Северноатлантическият съюз разполага със специален отряд, който би трябвало да реагира бързо при спешни ситуации, но и до този момент той не е бил свикван. НАТО са по-заети от всякога в опити да успокоят вътрешните си напрежения и да преоткрият смисъла на своето съществуване.
Организацията мислеше, че е открила новия си път с интелигентната отбрана: подход, основаващ се на споделянето на разходите, с по-добра координация на инвестициите и изгодата на икономиите от мащаби, които биха били от полза за всички.
Предвид настоящите финансови затруднения, водещите страни-членки на НАТО биха могли да продължат да приемат поемането на разходи за сметка на онези, които се възползват от общите ресурси, макар и да допринасят значително по-малко.
Какви са намеренията на Конгреса на САЩ?
Вашингтон се съмнява в готовността на европейските държави да поемат по-голяма отговорност в опитите за разрешаването на конфликтите в Близкия Изток или в Азия. Въпреки това, с новия си план САЩ може би виждат предимство в икономическата част от проекта.
Развитието на по-тясно сътрудничество и общо финансиране може да означава нов начин за продаване на повече американско военно оборудване и налагане на "Произведено в САЩ" като норма за членките на НАТО.
След лансирането на конкретни нови проекти за сътрудничество може би идва ред да се запитаме каква част от тях ще бъде успешна. Трудно е да се каже, предвид големия им мащаб, продължителните финансови затруднения в Европа и липсата на ентусиазъм от страна на някои държави.
Освен това е налице и вътрешна конкуренция с амбициозната "Европейска инициатива за отбрана", която също разработва свои проекти със споделени ресурси. Това поставя както Франция, така и Германия в затруднена позиция.
Двете държави не са сигурни дали не би било по-разумно да развият способна сила в рамките на ЕС, вместо да бъдат изправени пред ново разделение на ролите в остаряващото пространство на НАТО.
Всичко това е добра тема за размисъл за наследника на главния дипломат на ЕС Катрин Аштън, който на теория се занимава с въпросите на сигурността и отбраната. Тези проблеми ще бъдат на дневен ред и за този, който ще заеме поста на Андерс Фог Расмусен, чийто мандат изтича през 2014 г.
Не бива да забравяме и Конгреса на САЩ, който може веднъж завинаги да реши да преориентира участието си в Северноатлантическия съюз, за който много хора във Вашингтон смятат, че постепенно залязва.
