Лошо здравеопазване. Малко време за отпуски и отдих. Недостатъчно дълъг живот. Въпросът за американската изключителност често бива подхвърлян от политиците.
Неоконсерваторите, крайнодесните християнски фундаменталисти и членовете на Републиканската партия изглежда особено много се дразнят, когато някой се осмели да подметне, че има аспекти от европейския живот, които са по-добри от начина, по който се правят нещата в Америка.
Но фактите са си факти - и реалността е, че в някои аспекти Европа много изпреварва САЩ.
От здравеопазване и граждански свободи до сексуални нагласи, може да бъде отстоявана убедително тезата за "европейска изключителност". Не че с това казваме, че Европа не е изправена пред огромни предизвикателства през 2014: неолибералните икономически политики и бруталните икономии водят до изключителна мизерия в Гърция, Испания и други държави.
Нивата на безработица в Испания, четвъртата по големина икономика в еврозоната, достигат притеснителните 26% - но пък Германия, Швейцария, Дания и Исландия имат по-ниски нива на безработица от САЩ (5.1% в Германия, 3.1% в Швейцария, 4.6% в Исландия, 4.2% в Дания). Но с всичките си проблеми, Европа продължава да бъде една от най-привлекателните части от света. А САЩ - страна, която е в сериозен упадък и икономически, и в областта на гражданските свободи - трябва да се поучи от някои от нещата, които европейските държави правят както трябва.
Ето 10 примера на "европейска изключителност" - случаите, в които Европа много изпреварва Америка.
Брой затворници на глава от населението
Бенджамин Франклин се е прочул с фразата, че тези, които са склонни да жертват свободата в името на сигурността, не заслужават нито едното, нито другото, и САЩ е по-опасна от по-голямата част от Европа (особено по отношение на убийства), въпреки че се превръща във все по-полицейска държава.
В САЩ в затвора попадат повече хора на глава от населението, отколкото в която и да е друга страна в света: през 2012, броят затворници в САЩ според Международния център за изследвания на затворите е бил 707 души на 100 000, сравнен със само 60 на 100 000 в Швеция, 72 на 100 000 в Норвегия, 78 на 100 000 в Германия, 75 на 100 000 в Холандия, 87 на 100 000 в Швейцария, 99 на 100 000 в Италия, 103 на 100 000 във Франция, и 144 на 100 000 в Испания.
Със сигурност неуспешната "война срещу дрогата" и "затворническия индустриален комплекс" са основни фактори за потресаващо високия брой затворници в САЩ, а освен ако САЩ реформират драконовите си закони срещу наркотиците, те ще продължават да хвърлят в затвора много повече хора от Европа.
Нива на насилие и престъпност
Основните европейски градове като Брюксел, Париж, Берлин и Милано може и да са център на несвързани с насилие дребни престъпления като джебчийство. За сметка на това обаче по-голямата част от Европа - особено Западна Европа - като цяло има по-ниски нива престъпност, свързана с насилие, отколкото САЩ.
Изследвания, проведени от Службата на ООН по наркотиците и престъпността установяват, че през 2012 година, САЩ са имали 4.8 убийства на 100 000 души, сравнени със само 0.3 на 100 000 в Исландия, 0.7 на 100 000 в Швеция, 0.8 на 100 000 в Дания и Испания, 0.9 на 100 000 в Италия, Австрия и Холандия, 1.0 на 100 000 във Франция, и 1.2 на 100 000 в Португалия и Ирландия. В Русия обаче убийствата са 9.2 на 100 000 за същата година; и все пак като цяло е по-вероятно да ви убият в САЩ, отколкото в Европа.
По-добри програми за сексуална просвета и по-здравословни нагласи за секса
От десетилетия християнската десница се опитва да убеждава американците, че социалният консерватизъм и програмите за сексуална просвета, залагащи само на въздържанието, ще намалят броя на непланираните бременности и предаваните по полов път болести. Проблемът е, че всъщност е вярно точно обратното: европейските страни с изчерпателни програми за сексуална просвета и либерални сексуални нагласи всъщност имат по-ниски нива на тийнейджърска бременност и венерически болести.
Данните, предоставяни от Центровете за контрол и превенция на заболяванията в САЩ (CDC), института "Гутмахер", Advocates for Youth и други източници, показват много по-високи нива на бременност при тийнейджърите в САЩ, отколкото в Европа. Изчерпателните програми за сексуална просвета са норма в Европа, където през 2008 е имало 5.3 на 1000 родени от тийнейджърки деца в Холансдия, 4.3 на 1000 в Швейцария и 9.8 на 1000 в Германия, сравнени с 41.5 на 1000 в САЩ.
През 2009 година, броят заразени със СПИН/ХИВ в Германия е бил една шеста от броя им в САЩ (0.1% от пълнолетното население на Германия, сравнено с 0.6% от пълнолетните в САЩ), докато в Холандия през същата година броят им е бил една трета от тези в САЩ (0.2%).
Много по-масово анти-ГМО движение
Анти-ГМО активистите водят тежка борба в САЩ, където Monsanto Corporation (основният доставчик на ГМО семена) има силно лоби и е наляло огромни средства в кампания за премахване на регулациите за етикетиране на ГМО продуктите в Калифорния и Вашингтон. Известен напредък на анти-ГМО фронта в САЩ все пак има: през април, Върмонт прокара закон, изискващ опаковките на продаваните в щата хранителни продукти да включват маркировки, ако съдържат ГМО съставки (не твърде изненадващо, Monsanto агресивно се бореха срещу този закон).
Отглеждането на ГМО е забранено в Мендосино, Калифорния. Но в Европа, ограниченията на ГМО са много по-разпространени. Франция, Швейцария, Австрия, Германия, България, Унгария, Полша и Гърция са сред страните, които са въвели пълна или частична забрана на ГМО. В Италия, 16 от 20-те области в страната са се обявили за "свободни от ГМО", поне в областта на земеделието.
Трезв подход към абортите
Логиката никога не е била сред силните страни на християнската десница. Същите крайнодесни християнски фундаменталисти, които се борят за поставяне извън закона на абортите и отмяна на решението по въпроса за абортите на американския Върховен съд през 1973, не могат да проумеят, че две от нещата, срещу които те упорито се противопоставят - контрацепцията и изчерпателните програми за сексуална просвета - намаляват броя непланирани бременности и поради това намаляват и нуждата от аборти.
Но в много европейски страни повечето политици са достатъчно умни, за да споделят възгледите на Бил Клинтън, че абортите трябва да бъдат "безопасни, законни и редки".
Ироничното е, че европейските страни с по-либерални сексуални нрави като цяло имат и по-ниски нива на аборти. Институтът "Гутмахер" съобщава, че в Западна Европа (усреднено в различните страни) има средно 12 аборта на 1000 жени, сравнено с 19 на 1000 жени в Северна Америка (но пък в Източна Европа, според "Гутмахер", има много по-високи нива на аборти от Западна Европа). Данните са за Западна Европа като цяло, но някои страни от тази част от света слизат под средните стойности от 12 на 1000.
Примерно според доклад на ООН от 2008 година, Швейцария (където абортите са законни през първите три месеца на бременността) нивата са 6.4 на 1000 жени, сравнени с 19.6 на 1000 в САЩ за тази година. И пак според "Гутмахер" страните, където абортите са незаконни или силно ограничени, имат по-високи нива на аборти от тези, където това е законно: "тайните незаконни аборти" са масово явление в Латинска Америка и Африка.
Очевидно по-добрата сексуална просвета, по-лесният достъп до контрацептиви и достъпното за всички здравеопазване намаляват броя аборти в Западна Европа. така че вместо да тормозят, заплашват и тероризират клиниките за аборти, представителите на християнската десница трябва да анализират положителните ефекти, които либералните сексуални нрави имат в Швейцария и други европейски страни.
Време за отдих и почивка
През 2013 година, доклад на вашингтонския Център за икономически и политически изследвания (CEPR) показа колко САЩ изостава от Европа, когато става въпрос за платени отпуски. CEPR съобщава, че 77% от компаниите от частния сектор в САЩ доброволно са предложили на служителите си поне някаква отпуска (като средната стойност е била 21 дни), но в САЩ няма федерален закон, регулиращ отпуските.
И разликата спрямо Европа е огромна: CEPR съобщава, че държавно регулираното време за отпуск в Европа включва 35 дни в Австрия, 31 дни в Италия и Франция, 34 дни в Германия и Испания, 30 дни в Белгия и 29 дни в Ирландия.
Здравеопазване за всички граждани
САЩ направиха малка стъпка в посока на всеобщото здравеопазване, когато американският Конгрес гласува т.нар. Affordable Care Act през 2010, но САЩ са толкова изостанали в здравеопазването, че дори прилагането на най-умерените реформи на ACA (които далеч не са достатъчни) се превърна в епична битка.
Междувременно всяка развита страна в Западна Европа има колективно здравно осигуряване, реализирано по различни начини в различните държави. Някои европейски страни имат системи с един платец (Великобритания и Испания), докато други имат публично/частни системи (Франция например), а трети имат системи, които са по същността си частни и включват базирани на работодателя здравни застраховки, но заставят застрахователните компании да се придържат към стриктни правителствени регулации.
Статия през 2014 година в The Atlantic съобщи, че със закона, наричан още Obamacare, здравеопазването в САЩ може да заприлича повече на това в Германия, което репортерката Олга Хазан описва като "такова с много платци, задължително, базирано на работодателя, силно регулирано и със заплащане за услуга."
Но реформата в здравеопазването все още има да измине дълъг път в САЩ, където гигантските застрахователни компании командват парада, а медицинските фалити продължават да бъдат много по-разпространени, отколкото са в Европа.
Продължителност на живота
По-лесният и по-евтин достъп до качествено здравеопазване е едно от нещата, които увеличават продължителността на живота, а в по-голямата част от Западна Европа, хората живеят повече от американците. Според Световната здравна организация (СЗО), общата прогнозирана продължителност на живота (усреднена за двата пола) в САЩ е 79 години, сравнено с 83 в Швейцария (85 за жените, 81 за мъжете), 82 в Италия, Швеция, Франция, Испания, Исландия и Люксембург, 81 в Норвегия, Австрия, Холандия, Германия, Финландия и Ирландия, и 80 в Малта, Великобритания, Белгия, Португалия и Словения.
Трябва да отбележим, че в някои от по-бедните райони на САЩ, продължителността на живота е осезаемо под обявените от СЗО средни стойности от 79 години и е сравнима с тази в страните от Третия свят: през 2013, доклад от Института за оценка на здравните показатели във Вашингтон констатира, че продължителността на живота в район Макдауъл, Западна Вирджиния е само 63.9 години, а в район Туника, Мисисипи е 66.7 г. Така че в Макдауъл например средният мъж умира 18 години преди средния мъж в Швейцария.
Обществен транспорт
За огромното мнозинство от американците, животът без автомобил е непрактичен. Общественият транспорт е отчайващо неадекватен в повечето части на САЩ, а само шепа американски градове улесняват живота без кола (сред тях са Ню Йорк, Чикаго, Филаделфия и Бостън). Но дори и на тези места колата се превръща в необходимост в съседните предградия. Европа обаче има някои от най-добрите и най-всеобхватни системи за обществен транспорт в света.
От Лондон и Рим до Париж и Барселона, общественият транспорт е начин за живот за милиони европейци. И това има много предимства: по-малко задръствания, по-малко замърсяване на въздуха, ползи за здравето (ходенето пеш е отлична форма на упражнения), оживена стрийт/улична сцена и култура и по-голяма продуктивност на работното място (стигането до офиса и връщането от него е по-лесно, когато автобусите и влаковете са удобни и се движат през малки интервали).
Освен това улесняването на съществуването без автомобил намалява и броя на катастрофите заради шофиране в пияно състояние.
Владеене на чужди езици
Барак Обама обиди много ксенофобски настроени републиканци, когато в кандидатпрезидентската си кампания през 2008 отбеляза, че САЩ изостава от Европа във владеенето на втори или трети език, но той беше прав - и през 2012, доклад на Европейската комисия за изучаването на чужди езици в ЕС установи, че "средно през 2009/2010 г., 60.8% от учениците в прогимназията и гимназията са изучавали два или повече чужди езици - ръст от 14.1% в сравнение с 2004-2005 г. За същия период процентът от децата в основните училища, които не са изучавали чужд език, е спаднал от 32.5% на 21.8%".
Докладът констатира, че в ЕС изучаването на чужди езици често започва още на възраст между 6 и 9 години, което е сериозно отличие от САЩ - където чуждоезиковото обучение е рядкост в основното училище и далеч не е толкова масово, колкото би трябвало да бъде в прогимназиалното и гимназиалното обучение.
