Преди време в интернет се появи забавна илюстрация, която показва как хората в различните държави подхождат към проблемите. Оказа се, че картинката много умело предизвиква самоиронията на отделните "нации" и съответно бързо трупа "лайкове" и "споделяния" в социалните мрежи.
Когато графичният дизайнер и мултимедиен артист Дейвид Брендър-Мета попада на анонимното произведение във "Фейсбук", той си казва: "Защо България я няма сред държавите? Тя също е интересна и си е crazy по свой собствен начин". Така той добавя към списъка с държави и националния флаг. Българският "problem soving" съдържа три основни елемента: кафе, цигара и сън.
Мета е наполовина българин, наполовина американец. Израснал е във Финикс, Аризона, живял е в Сан Франциско и Ню Йорк. От четири години е в София. Не се самоопределя нито като българин, нито като американец. Чувства се по-скоро гражданин на света и трудно намира баланс между двете "екстремни", по неговите думи, култури: американската и балканската. Неговата дистанцираност от "националното" го прави много забавен събеседник.
Решенията на неразрешимите проблеми
"Кафето, цигарата, сънят - това са решенията на неразрешимите български проблеми." "А ракията?" - питам го. "Не! Ракията не е подходящ символ на българското. Все пак говорим за отлагане на проблемите, а не за задълбочаването им. Освен това, как ще изобразиш графично ракията? Докато кафето е нещо напълно универсално за България. Намирам за изключително смешно как тук всички по улиците сърбат кафенце от малки пластмасови чашки с бъркалка. Това е истински културен символ!"
Със застраховката, че в никакъв случай не иска да звучи като старата си баба ("Не си трови живота, чадоо") и да осъжда някого, Мета все пак отчита факта, че в България се пуши твърде много. "Зима. Навън е студ, минус десет градуса, обаче абсолютно навсякъде пред магазините седят продавачки, сгушени на топка, потропват с крак и с трепереща ръка всмукват от цигарка. В другата ръка държат задължителната пластмасова чашка с кафенце. Приличат на слот-машини: ръката с цигарата прави едно и също движение: щрак нагоре, паф-паф, треперене, паф-паф, треперене и пак надолу."
Това не може да се случи в Америка
Разбира се, забелязал е, че забраната за пушене на закрито абсолютно не се спазва. "Това не може да се случи в Америка, където, ако се пуши вътре, веднага някой гражданин ще се ядоса и ще се обади на властите. Те от своя страна ще глобят или затворят заведението." Според Мета, все пак не е лошо да се спазват законите. В Америка има силни лобита, но освен това има разбирателство в обществото.
"Българите мислят, че хората в Щатите са като коне с капаци, но това не е съвсем вярно. В крайна сметка, да вземем например светофара. Имаме зелено и червено, но аз настоявам да минавам на розово и няма да тръгна, докато не стане розово. Какво ще се получи тогава? Изглежда, че в България е ок всеки да настоява за нещо си и да дърпа в своята си посока... Колкото до пушенето: не е редно да натрапваш дима си на другите, освен ако не живееш в балон. Но тук се правят много пари от това, мафията печели от продажбата на цигари и държавата няма интерес да промени положението."
Сън или пистолет
Питам го за изображението на легло. "Според мен сънят символизира една заспалост. Заспало положение! Дремваш си и проблемът е отложен във времето. К'ви грижи имаме? Пуша си, пия си кафенцето и си спя, к'ъв ти е проблема? Какъв solution искаш, бе?"
Обсъждаме илюстрацията на решението на проблемите в САЩ - с пистолет. "Ами да, там, откъдето аз идвам, всичко се е случвало със сила, още от времето на Дивия Запад. Това, разбира се, също не води до някакво решение. Искаш нещо, отиваш да го вземеш чрез силата на оръжието. И сега се случва постоянно по света. Не говоря само за Америка. И днес някой си харесва дадена територия и си я взема със сила. И какво? Построява там някакъв вид Дисниленд или Макдоналдс, или нещо подобно. Като цяло американският problem solving е много simple, елементарен".
"Мислиш ли, че е национален недостатък, че отлагаме проблемите, вместо да ги разрешаваме? Или разрешението не зависи точно от нас като народ?" - питам. "Според мен има елемент и от двете неща: българите не са борбени, но и има външни сили, които пречат на нормалния човек.
България е стратегическо място и ако искаш да решиш даден проблем тук, трябва да се бориш със сили на високо ниво: държавно или международно. А това е страшно. Затова е по-добре да си почиваш. Но пък и навсякъде е така: населението никой не го пита какво мисли. И в САЩ не питат хората искат ли да има война и да плащат от данъците си за оръжия."
