Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Равносметката за 2015-та и поглед в 2016-та

Пожелавам си да видя още от чудесата на фантастичното бъдеще, за което съм чел и мечтал като малък - кацащи космически кораби, колонизация на далечни звездни системи, всеобщо образование, телепортация, комуникационни дисплей и бърза връзка с интернет в очилата за всекидневно гледане, задължително образоване по математика за всички...
Пожелавам си да видя още от чудесата на фантастичното бъдеще, за което съм чел и мечтал като малък - кацащи космически кораби, колонизация на далечни звездни системи, всеобщо образование, телепортация, комуникационни дисплей и бърза връзка с интернет в очилата за всекидневно гледане, задължително образоване по математика за всички...

В края на годината Webcafe.bg реши да зададе няколко въпроса, свързани с 2015-та година на различни личности от българския обществен живот. Избягахме от "обичайните заподозрени" и потърсихме хора, с които ни е интересно да говорим.

Един от тях е Любомир Аламанов - ПР-специалист с дългогодишен опит в предоставянето на консултантски услуги и изграждане на комуникационни стратегии; един от създателите на Българската асоциация на ПР агенциите.

През 2015 г. можехте да прочетете в Webcafe.bg няколко негови коментара - включително за безумия като данък "Смартфон" или законопроекта на Волен Сидеров "Чисти ръце в ПР-агенциите".

С какво ще запомниш 2015 -та година в личен план?

Определено ще запомня 2015 г. За мен тя беше много интересна. Ама много. В сравнение с нея даже и най-зловещото китайско проклятие би си загинало от скука.

Та, иска ми се да напиша нещо величествено. Нещо интелигентно като анализ, с послания и напътствия към следващите поколени. Но няма смисъл. Само ще кажа, че 2015г. беше година на промените. Сякаш едно старо мое "аз" изчезна. Толкова промени се случиха, а и сам направих, че стигат да запълнят поне десетилетие.

Преосмислих много от приоритетите си, разделих се с предрасъдъци и идеи, които осъзнах, че са вредни. Преосмислих начина си на работата, разделих се със стари навици. Измислих много нови проекти, идеи, услуги, методи на работа.

Разбрах за кои хора съм важен и кои само са ме използвали.

Имам идеи за поне 4 книги. Имам разписани поне 8 лекционни курса, които мога да започна още утре. За пореден път си препотвърдих аксиомата, че ако не се забавляваш с работата си, няма да я работиш от сърце. А и че ако се взимаш на сериозно, останалите те взимат на подбив. Както вече казах, китайците са аматьори.

Събитието, което те развълнува най-силно в обществен план - от България или от света?

Едно от знаменателните неща в България беше, че все по-голяма част от мислещите хора започнаха да разбират каква подмяна на демокрацията има от страна на мутро-ченгеджийската ОПГ.

Вече няма ляво и дясно, има един паяк, който е обхванал цялото политическо пространство. И лъже безогледно, само и само тъжните, несвикнали с новата действителност хора, да гласуват за тях.

Само в България може да се преизбира политик, който единствено говори как "С ей тия две ръки чойек напраих тая магистрала. А с тия краци, дето и голове вкарвам, утъпках бетона. И асфалта. И каквото още там има за тъпчене.". Но много от интелитентните хора разбраха, че някой може да повтаря до захлас, че е "Политическа Партия НещоСи", но това не го отличава от ОПГ. Че някой може да повтаря до захлас, че е носител на Реформите, но това не го отличава от тъжната роля на евтин кариерист. Някой може да говори, че се бори за Права и Свободи, ама идва Големия Бате и всичко приключва. А, Патриоти и БСП си се самоубиха окончателно.

Та, това е събитието на 2015 г., което ще определя и следващата 2016 - Маските паднаха.

В световен мащаб, събитието за мен, разбира се, беше Епизод 7. По няколко причини. Фен съм, меко казано. Хиляди години чакаме да разберам какво става с Републиката след победата. И отговорът е: същото като при нас - революционерите са ауткастнати, ченгетата, които са били добре при Империята, пак са си добре, и т.н.

А и в началото на 90-те, когато разправях на всичките си познати колко хубаво нещо е Star Wars, всички ме гледаха странно. Сега, 25 г. по-късно, всички се прехласват. А Лукас си продаде компанията за 3,5 милиарда долара. Та, радвам се, че хората приемат идеите ми, макар и мааалко по-късно. В тази връзка, запишете си какво казвам сега и ми повярвайте, че да не чакате още 25 г. Паднаха маските, всички разбраха какво е Star Wars.

Почина Тери Пратчет. Скъса ми се сърцето. Един от блестящите умове на съвремието. Невероятен поглед върху процесите и дейностите в човешкото общество. Уникални умения да разказва. Изобщо - загуба за човечеството. Няма маски, един гений си отиде.

Бежанции, нации, войни, интереси, терористи, погубени животи, разкъсани съдби, петрол, финанси - оказахме се във въртележката на глобални процеси, за които имаме много малко информация. Моля се само държавните лидери да успеят да запазят самообладание и да не ни вкарат в огромна война. Маските падат, няма да има незасегнати.

Промени ли се с нещо през годината сферата, в която работиш?

Сферата на комуникациите е изключително динамична и се променя непрекъснато. Това и я прави толкова интересна. С намаляването на влиянието и авторитета на медийния сектор, Връзките с медиите все повече намаляват като процент от работата на комуникационния експерт.

Дигиталните комуникации се засилват, но както винаги, контентът е важен. Да си само дигитален вече не е достатъчно, трябва пак да можеш да измисляш интересни истории и съдържание, които да споделяш. Състейнабилити кампаниите все повече засилват присъствието си. Пазарът се обединява, беше избрана датата 07.07 (седми юли) за празник на ПР-специалиста.

Годината беше прекрасна за истинските ПР-експерти. За Евгени Минчев - не.

Какво си пожелаваш за 2016-та?

Изкусителен въпрос. Пожелавам си да имам сили, за да мога да реализирам поне част от идеите си. Пожелавам си да мога всеки ден да правя по едно малко нещо, с което да намалявам ентропията в живота ни. Пожелавам си да мога да забавлявам и радвам хората около мен.

Прекалено е самонадеяно да мисля, че мога да правя хората щастливи, та това не си го пожелавам. Но, ако се случи, ще е чудесно.

Пожелавам си да видя още от чудесата на фантастичното бъдеще, за което съм чел и мечтал като малък - кацащи космически кораби, колонизация на далечни звездни системи, всеобщо образование, телепортация, комуникационни дисплей и бърза връзка с интернет в очилата за всекидневно гледане, задължително образоване по математика за всички, особено за ПР-ите и журналистите и т.н.

И основното - пожелавам си да живея достойно. Иначе няма смисъл.



Най-четените