За Москва "цветните революции" бяха нещо зловещо, което застрашава сферата й на влияние. През последното десетилетие няма събитие, което да е стреснало Кремъл повече от Оранжевата революция в Украйна през 2004 г. Сега изглежда, че най-тежкият момент за Владимир Путин е на път да се превърне в повтарящ се кошмар след като демонстранти отново запълниха площад "Независимост" с искане страната им да се приближи към ЕС и да се отдалечи от Русия.
Демонстрациите в Украйна са както унижение, така и заплаха за Путин. Руският президент може и да хвали силните културни и исторически връзки между Украйна и Русия, но открива, че десетки хиляди украинци биха предпочели да се борят с мразовитите температури и размахваните палки, отколкото да бъдат въвлечени още по-навътре в руската сфера на влияние.
Нещо повече, ако едно народно въстание може отново да заплаши да свали корумпираното и на моменти деспотично държавно управление на Украйна, потенциалният урок за Русия е ясен. Все пак няма и две години откакто демонстранти изпълниха улиците на Москва, за да протестират срещу връщането на Путин на президентския пост и да нарекат партията му "Единна Русия" "партия на крадци и мошеници".
Бунтът в Украйна в подкрепа на ЕС също така застрашава визията на Путин за мястото на Русия в света. Главната му външнополитическа цел е изграждането на сфера на влияние на Русия, която да обхваща по-голямата част от бившия Съветски съюз.
Украйна със своите 45 милиона жители, обширна територия, икономически ресурси и отколешни връзки с Русия е предназначена да е перлата в короната. Тя е много по-ценна от Молдова или Беларус. Ако украинците се насочат на запад, а не на изток, външната политика на Путин се разпада.
Руското правителство обаче може да се сърди само на себе си за начина, по който се развиха събитията. То наложи грубо противоборство с ЕС за съдбата на съседа си, забравяйки очевидния урок от първоначалната Оранжева революция - че ако се опитваш да решиш бъдещето на Украйна през главата на жителите й, те могат да излязат на улицата толкова масово, че да променят политическия курс на страната си.
В опит да убедят Украйна да се ориентира към Москва, а не към Брюксел, руснаците подходиха към правителството на Янукович с пачка в едната ръка и палка в другата. През лятото бяха наложени търговски ограничения на украински стоки, за да се внуши, че страната може да плати тежка цена ако обърне гръб на Русия.
В същото време руснаците се позоваха на финансовите интереси на Украйна, и по-важното, тези на украинския елит. Две срещи в последно време между Путин и президента Виктор Янукович изглежда са били решаващи да убедят украинския лидер, че интересите му, както и тези на семейството му и близките му сътрудници, са да застане на страната на Москва.
В Украйна досегът до властта често е път към забогатяване. Синът на президента - Александър, който е завършил стоматология, сега е много богат бизнесмен със солидни връзки.
Моментът, в който украинският лидер обяви, че няма да подписва споразумение за асоцииране с ЕС, трябва да е бил почувстван като сладка победа в Москва. Триумфът обаче бе краткотраен.
Дори ако бруталната полиция на Янукович успее да затвори устата на опозицията чрез насилие, украинското правителство ще бъде тежко ранено, а идеята за Евразийски съюз ще пострада.
Путин може да си е направил грешно сметката, защото е повярвал в собствената си пропаганда за Оранжевата революция. Според него това далеч не е било народно въстание, а събитие, подготвено от западни разузнавателни служби, които са използвали като маша финансирани от САЩ и ЕС неправителствени организации.
За Путин т.нар. "цветни революции" са двойно зловещи. Първо, те заплашват да изтеглят държави извън естествената руска сфера на влияние и да ги прикачат в орбитата на Запада. Второ, те може да се използват като образец за подобни въстания в самата Русия.
Факт е, че когато избухнаха протести срещу съмнителни изборни резултати в Русия през зимата на 2011-2012 г., реакцията на Кремъл бе да вземе крути мерки срещу западни неправителствени организации, които според него подстрекавали вълненията.
Правителството на Путин изглежда се затруднява да приеме мисълта, че едно народно въстание наистина може да е народно, а не да е продукт на задкулисна манипулация. (Това в известен смисъл е странно, предвид собствената история на Русия, макар и може би не чак толкова странно, ако погледнем ролята, която игра заговорниченето при вземането на властта от болшевиките през октомври 1917 г.)
Този ограничен и конспиративен поглед върху първоначалните цветни революции може да е направил Москва уязвима за друга неприятна изненада по улиците на Украйна, където обикновените хора решават да разтрогнат сделки, сключени през главите им от лидери, които за тях са корумпирани и нелегитимни.
Като руски националист Путин обича да изтъква, че Русия е уникална "цивилизация", различна от европейската. В резултат на това борбата за Украйна за него не е само заради богатства или власт - тя е цивилизационна.
Схващането, че украинската средна класа, поне в столицата и в по-развитата западна част на страната, се чувства по-привлечена към цивилизациите на Варшава, Берлин и Лондон, вместо към тази на Москва, е оскърбително за руските националисти в и извън Кремъл.
Всъщност обаче перспективата за приближаване на Украйна към останалата част от Европа, при което да стане по-богата и по-добре управлявана, в крайна сметка би било в интерес на Русия. То би могло да послужи за образец за бъдещото развитие на самата Русия. Точно по тази причина обаче събитията в Украйна силно застрашават личните интереси и идеология на Путин и хората около него.
Какво донесоха цветните революции? На Грузия: Война, жертви и териториални загуби (Южна Осетия и Абхазия) На Украйна: Власт на Тимошенко, която сключи газови договори довели до 20 млрд. долара задлъжнялост към руски банки (точно затова сега Янукович може да бъде лесно убеден) Да, Путин направо си умира от страх от цветни революции Една неистина: "по-развитата западна част на страната". Най-сериозната бедност е именно в западната част.
> Като руски националист Путин обича да изтъква, че Русия е уникална "цивилизация", различна от европейската. В резултат на това борбата за Украйна за него не е само заради богатства или власт - тя е цивилизационна. Точно в това е ключът. Колкото и силна военно и икономически да стане Русия, тя никога няма да има желания глобален престиж, ако цивилизационно стои разкрачена между Европа и Азия. Може да има геополитическа мощ, но не и престиж: като неприятна мутра, с която всички се съобразяват, но никой не иска да има нищо общо. Същевременно Путин не иска да признае руската цивилизация за принадлежаща към едно и също цивилизационно пространство с европейската – защото това би подхранило тезата, че за Русия е естествено да следва и европейския обществено-политически модел. А той гледа да не допуска дори разискване на подобни алтернативи. Така че единствената му възможна позиция е да настоява, че руската цивилизация е нещо самостоятелно, различно и от Европа, и от Азия. Това само по себе си не е особен проблем. Различни държави и региони на планетата претендират (основателно или не) за собствен цивилизационен профил: Иран, Латинска Америка, Близкият Изток, Южна Корея и т.н. Даже Кадафи, с неговия бедуински супремацизъм, искаше да направи Магреба цивилизационен център на Африка. Проблемът е, че Путин се е заел да рамкира географски цивилизационната зона на Русия чрез груб политически и икономически натиск. Този подход поражда ответна реакция именно НА ЦИВИЛИЗАЦИОННА ОСНОВА: както вътрешна (кавказките републики), така и външна (Грузия, Молдова, Украйна). Това не е просто ропот срещу икономическия и политически контрол от страна на Москва; ако беше така, конфликтите нямаше да са толкова остри и до голяма степен можеха да се решат на масата за преговори. Случаят с Украйна обаче е особено болезнен – не само защото икономически и стратегически тя е най-значима от всички споменати, а и защото в цивилизационно отношение стои много по-близо до Русия от останалите. За Кремъл е въпрос на самоуважение да съумее да запази Украйна в своята орбита – а да не може да се справи с такава на пръв поглед лесна задача би било унизително. Освен това, с кампанията „1400 години Киевска Рус“ (която последва непосредствено след нашата „1300 години България“ – не може някакъв си там сателит да е по-древен от „метрополията“, къде дават тъй...) Москва официално обяви, че нейните корени са в Киев. Тогава, в началото на 80-те, никой не допускаше, че Украйна някой ден може да тръгне по самостоятелен път. И сега Русия е в положението на Сърбия, която видя как географската област на нейните корени (Косово) се отцепва като независима държава, и то под чужд (албански) цивилизационен флаг. Сърбия ще го преживее, тя няма за цел да гради авторитет на геополитически център на влияние. За Русия обаче изпадането в подобна ситуация се възприема като оскърбление. А Путин не че не разбира „цветните революции“. Напротив, много добре ги разбира – и точно затова е нервен и се държи като мутра, която вижда как губи авторитет. Грешката му е в убедеността, че въртенето на бухалката ще му помогне.
Ааа верно Путин не разбра цветните революции. Не разбра, че обикновено свършват зле за държавата където са проведени.
Относно „цветните революции“ Путин СЕ ПРАВИ, че не разбира едно основно нещо: че както и да свършат те, това е работа на хората в съответната страна. И не се решава от неговия кабинет. По една проста причина: това не е работа на Русия. А се прави, че не го разбира, защото не му изнася. Несъвместимо е с бухалковия „патриотизъм“, който е здраво заложен у него през годините му в КГБ.
Бетоне, в Грузия нали Саакашвили дойде на власт с "цеветна революция". Пожелаха го хората, не Путин. Харата ли пожелаха да бъдат бити, бомбардирани и публично унижени, а Бетоне?
Разбира се, че грузинците си пожелаха Саакашвили. И ако са му повярвали прекалено много, а той не е бил точният човек, те си носят последствията. Ако ги беше вкарал във война с някоя друга държава, и ако другата държава ги беше направила на дантела от бомбардировки, отговорността пак щеше да си е тяхна. Съвсем отделен въпрос е, че Абхазия и Южна Осетия бяха заложени още отпреди време като мини, чакащи да бъдат взривени. Вината на Саакашвили беше, че не само не се опита да ги обезвреди, а дори улесни взривяването им. Всичко това обаче по никакъв начин не значи, че Кремъл има работа да спасява грузинците от Саакашвили. Нито има работа в каквито и да било дела от сферата на грузинския суверенитет. Ако утре грузинците решат да си спретнат хипи-революция, ислямска революция или хиндуистка революция, това си е тяхна работа.
Правото на всеки човек и народ е да изберат как да живеят. Ако украинците изберат, като нас примерно, да приведат селското си стопанство и промишленост към интересите на ЕС, това си е тяхна лична работа! Няма да имат, както е при нас родно производство, но пък „европейците” ще им построят хипермаркети и МОЛ-ове и всичко ще им идва на крака без да си мръднат пръста. На нас лошо ли ние – кеф ти домати от Македония – заповядайте! Кеф ти е от Турция – буйрун!
А може би пък украинците няма да позволят на наследниците на бившите комунисти, тайните им ченгета и шепа „модерни“ тарикати да държат контрола върху цялата икономика? Може би няма да им позволят да саботират създаването на истинска средна класа с цел да оставят гражданското общество без гръбнак? Може би няма да им позволят да прогонят всичко свястно и инициативно зад граница, за да остане само тази част от „матриала“, която лесно се поддава на масови манипулации? Може би украинците ще съумеят да се възползват от едно членство в ЕС, за да развиват една модерна Украйна, с истинска, а не бутафорна демокрация – вместо като нас да „оползотворяват“ това членство предимно чрез държавна просия и олигархичен грабеж? И не на последно място – може би ще се окаже, че украинците като нация имат значително повече достойнство от нас и няма да позволят една престъпна шайка да ги прави на маймуни? Това, че ние сме се издънили, не означава, че и всеки друг ще се издъни. Да не стане тъй, че след някоя и друга година точно ние, ужким „стар“ член на ЕС, да трябва да вземаме пример от Украйна – същата тази Украйна, за която днес оттук се раздават прокоби.