Съоснователят на PayPal Питър Тиел не обича да инвестира в нормални неща. Първата му финансова подкрепа бе насочена към либертариански райски остров, след което той плащаше на деца за това да не учат висше, а ето че сега инвестира в 3D отпечатване на месо.
По информация на C|Net, едноименната фондация на Тиел обявила, че ще дари 350 000 долара на стартираща компания на име Modern Meadow, която разработва т.нар. технология на био-отпечатването. Крайната цел на организацията е да може да "печата" сочни свински пържоли.
Технологията ще спестява всички негативни последици за околната среда от отглеждането на добитък
3D отпечатването понастоящем се използва за създаването на обувки, медицински импланти и - за щастие на любителите на оръжията - 22-калиброви пистолети. Наскоро учените започват да експериментират с биопринтирането и в областта на регенеративната медицина. Надеждите са, че ако някой се нуждае от трансплантация на бъбрек в бъдеще, лекарите просто ще могат да отпечатват нов орган.
Очевидно, създаването на месо е много по-лесно от създаването на органи. В молбата за субсидия, подадена от Modern Meadow към Министерството на земеделието на САЩ, компанията посочва, че "понеже месото е тъкан, която се съхранява след смъртта на животното, натрупването на кръвоносни съдове в крайния продукт е много по-маловажно, отколкото при медицинските приложения на технологията". Направо вече можем да си представим колко апетитно изглежда тази био-отпечатана "мъртва животинска тъкан".
Основните целеви групи, към които са се насочили от Modern Meadow, са вегетарианците, които не ядат месо по етически съображения и "кулинарните ърли-адоптъри" - т.е. хората, които ядат неща като "пица-мъфини" и суши с мекици.
Освен това, компанията планира да насочи своята маркетинг кампания и към хората, които не консумират месо поради религиозни ограничения. Всички знаем какво означава това: проектирани от самото начало да бъдат кашер годни за консумация месни продукти. Тъй че производителите на месо за еврейската общност си имат нов конкурент.
Всъщност "отпечатаното" месо няма да е много по-различно от сегашните суровини за колбаси
Първата стъпка на изследователите е "да създадат 3D клетъчни слоеве, създадени от клетки на свиня" и да съединят тези слоеве в обща мускулна тъкан благодарение на електрическа стимулация в биореактор.
Ако всичко върви по план, първото произведено нещо ще бъде "гол животински мускул", който може да бъде смлян и консумиран под формата на наденица, вурстче или хапки - което честно казано не звучи много по-притеснително в сравнение с останалите неща, които обикновено слагат в надениците.
Въпреки че 3D отпечатването на месо все още се намира в ранните си етапи - което отчасти се дължи и на високата цена на технологията - то отдавна е една от мечтите на научната фантастика. Във фантастичената вселена на "Ръката на Орион" например, съществуват т.нар. прилети - животни, които "се отпечатват без никакви кости и често са мариновани". Инвитро месото, което често се нарича фалшимесо, се появява и в романа на Уилям Гибсън "Невромантик" и в оригиналните епизоди на "Стар Трек", където има синтетични пържоли.
Замисълът обаче няма много общо с фантастиката, а с проблемите на изхранването на 7 млрд. души
Макар че 3D-отпечатаното месо не звучи много апетитно, Modern Meadow се опитват да разрешат един много наболял проблем: месото е много ресурсоемко, а хората в развиващите се държави тепърва започват да си изграждат вкус към него.
Според по-ранно проучване от Националния институт за добитък и тревни площи в Япония, произвеждането на 1 кг телешко месо генерира толкова въглероден диоксид, колкото един обикновен европейски автомобил, изминаващ 250 км.
Въпреки това, търсенето на месо нараства постоянно. Според Организацията по прехрана и земеделие (ОПЗ) към ООН, през 1961 година обикновеният човек е консумирал средно 21 кг телешко месо. През 2007 тази цифра е нараснала до 40 кг. Ако глобалният апетит за месо не отмре с времето, 3D-отпечатаното свинско на Modern Meadow може да се превърне по-скоро в необходимост, от колкото в поредния каприз.
>метал се принти лесно - топи се на мястото (точката) с лазер. Тук става въпрос за 3D печатане, а не 2D. Правиш ли разликата между "наслоявам материал за 3D структура, като евентуално почвам от нищо" и "променям повърхността на вече съществуващ материал"? Щото има.
ами "печаташ" нагоре, бе манго... "многослойно". баси, надценил съм те, тривиални неща не можеш да си представиш. аха, печатане на метал ти се струва трудно, или на полимер, а на клетка, тъкан и орган ти е лесно. тъп си, манго, тъп си. сори че точно аз трябва да ти го кажа.
правиш разлика между pixel и voxel, нали?
Може би трябва да измисля начин да автоматизирам публикуването на реплика, съдържаща само горното човече, след всеки твой коментар.
може би, по-скоро, трябва да си намериш работа.
свирчо, преди да си се скрил окончателно за днес, я поясни, как е по-лесно да изпринтиш тъпкан, или дори протеин, от това да изпринтиш метал или пластмаса (някакъв полимер)?
ей, улавото лиле! ;)
улавтоо лиле, лапаш ли от засилка, кефи ли те?
ама наиш ква убава паца имам?
"... straws: http://lmgtfy.com/?q=printing+organs Едно време мързелът означаваше да не ти се копае лозе. В днешно време означава да не ти се натискат 10 клавиша на клавиатурата. Накъде е тръгнало това човечество..." ---------------------- Ама ти сериозно ли...??? Все едно, че съм очаквал различен отговор от празнодумец като теб... Прочети ми пак въпроса и ми отговори (без да се правиш на интересен с откриването на Гугъл) откъде вземаме клетките, които принтираме? По какво се различава консумацията на тези имагинерни клетки в "насипно" състояние (като забъркан протеинов шейк с вода) от консумацията на принтирани клетки в "пържола" и какво е отношението към спасението на света от глад? Да не говорим, че изглежда принтиране на тъкани и органи е все още научна фантастика - "ще можем да правим това и това, никакъв проблем... ама не точно сега". Ми добре, аз да взема да ти кажа, че имам технология, с което мога да стигна до центъра на Слънцето? Много е проста - откриваме перфектният топлоизолиращ материал, който не се топи при 5 млн. градуса, обвиваме херметически апарата си, наречен "Сън наутилус" и сме готови. В моемнта ако имаме материали, които издържат на 500 градуса, значи няма проблем и с 5 000 000 - принципът ми е съвсем правилен, нали? Или правилно предположих, че не правиш разлика между принцип на действие и конкретна технология? -------------- "...Или ти сериозно очакваше в този форум да има човек, който се занимава с точно тази сфера, адски добре обяснява като за лаици, и е склонен да прекара един час в опити да ти обясни как точно става? ..." -------------- Знам ли, може би очаквам точно обратното - в този форум да има един всезнайко по-малко, който да не ми преповтаря леймърска статия, като използва търсене в Гугъл (резултатаите от което сам не е прочел) с цел да се "аргументира". Не се ли усещаш колко глуповато звучиш в опитите си да блеснеш колко си на ти с техниката, при положение, че знаеш точно колкото мен (почти нищо), а разсъждаваш очевидно доста по-елементарно (ако мога да нарека препращането към Гугъл разсъждение)? Наистина не съм очаквал човек с 2Д мислене да ми обясни за 3Д принтери, но все пак се изненадах колко самоуверен можеш да бъдеш в невежеството си. Заеби, не ме подсещай да търся в Гугъл "откъде да вземем клетки"...
straws, какъвто въпроса - такъв и отговора. И можеше да си спестиш 5те параграфа словоизлияния, ако просто искаш да ми кажеш 'ти си тъп'. По някаква случайност всъщност получавам Technology Review и съм чел няколко статии там. Не очакваш да помня всички детайли и да съм склонен да ти ги преразкажа, след като има гуугъл, нали?
Ако няма скарани съфорумци то форумът не е български.