Замисляли ли сте се за това какво се получава, когато държавата, водена уж от най-възвишени, човечни и благородни подбуди, почне да се меси в неща, които не са й работа. Например, когато почне да контролира, регулира, води, наставлява, мъмри и прочие частните предприемачи и производители в едно уж свободно пазарно стопанство.
Действията на нашия толкова енергичен министър на земеделието Мирослав Найденов ни дават чудесен нагледен пример за неизбежните ефекти от намесата на държавата в области като млекопреработването, колбасарството, месарството.
Та се загрижи нашият министър какво мляко ядем, ний, българите, какво сирене имаме на трапезите си, и най-вече какви са по качество колбасите, които произвеждат нашите колбасари.
Яли сме били фалшификати, сурогати, боклуци, брях, колко хубав министър имаме, който така присърце е турил не друго, а тъкмо най-важното на тоя свят и в тоя живот: храната на народа!
Да разгледаме първо какво се получава, когато министърът не се меси в стопанството, та да можем после да сравним.
Когато не се меси, разбира се, слободията е голяма, всеки млекопреработвател, месопреработвател и пр. може да си прави каквото си иска, да лъже, да мами, да прави боклуци и пр.
То така си и беше де, щото нашите производители, общо взето, са все с манталитет на разбойници, които виждат в потребителя беззащитна жертва, която може - и трябва - да бъде тровена, тъпкана с боклуци, обирана, мамена и пр.
На пазара има изобилие от всякакви стоки: предимно некачествени, но фирмите се конкурират, което е хубаво. И всяка от тях сама решава на какво ще заложи: дали да излъже потребителя веднъж-дваж-триж, или пък да заложи на по-трайни неща, примерно, на честността в отношенията си с потребителя, който няма начин да не оцени това.
Разбира се, има бизнесмени с хулигански и разбойнически, бих казал даже с бандитски манталитет, но нашенецът-потребител, като бъде ужилен веднъж-дваж-триж, повече няма да посяга към фалшивите смрадливи колбаси... Ще разбере, че е тъпо да си хвърляш парите на вятъра, за да купуваш евтинки боклуци, които за нищо не стават, които и кучетата не ги ядат.
Преценката на потребителя е решаващият регулатор
Значи тук има един решаващ всичко регулатор: преценката на потребителя. И този регулатор, ако бъде оставен да се прояви, за което се иска време, неизбежно би сложил всяко нещо на мястото му.
Щото, предполагаме, сред производителите на салами, на сирене и кашкавал, на кисело мляко и пр. все пак има и умни хора, които ще разберат, че вечно не можеш да лъжеш българския недотам претенциозен потребител, който може да е всякакъв, но вечен балък едва ли ще стане.
Може да се очакваме, че с течение на времето на пазара ще останат ония стоки, които не са получили присъдата на потребителя, които стават за ядене, не смърдят, не са пълни с лой, соя, кожи, копита, рога и разни други деликатеси на бандитско-разбойническото колбасопроизводство.
Да оправиш пазара по сталински: Няма колбас, няма проблем
Да, ама ето, че ние си имаме енергичен министър, който решава да оправи пазара един вид по сталински, с наказания, с регламентации, с държавен стандарт, който да ни върне "прекрасните" наденички тип "кучешка радост" от незабравимата ера на милиционеро-социализмо-комунизма.
Яви се наший родний бабаит М. Найденов, който въведе и стандарта, и саламите тип "Стара планина", даже се закани, че има у нас и още по-високи планини от Стара планина... А пък разтрепераните производители на салами кво да правят - изкозируваха и се уединиха да мислят как да излязат от конфузното положение, в което се оказаха в резултат на героичните мероприятия на мужественний министър.
Аз ще кажа като потребител какво констатирам. Първо, за ден-два изчезнаха всички колбаси (примерно, кренвиршите), зер, явно, производителите изпаднаха в размисъл що да правят тепърва.
После, разбира се, се съвзеха и почнаха да измислят нова система от тарикатлъци как да прецакат нещастния и многострадален потребител.
Пишурковци с поетични души
Според предписанията на умния ни министър те имат право пак да си произвеждат квито си искат боклуци, само дето вече нямат право да слагат етикети, че това, дето е пред теб, е сирене, мляко, "наденица от месо" и пр.
Производителите, разбира се, наеха пишурковци с по-поетични души, които сътвориха такива етикети и имена, че свят да ти се завие: "хранителен продукт за носталгици", "деликатес Тато", "млечен продукт сит тумбак", "фини кренвирши за душата", "кашкавал пей сърце", "пръчици за вашата наслада", "еротично мъжко мляко за жени"... Тепърва ще видим с какви умотворения ще ни залеят производителите, притиснати от клещите на министерската изобретателност.
Разбира се, веке си имаме колбаси тип "Стара планина", а скоро, нищо чудно, и колбаси тип "Пирин" и, разбира се, и колбаси "Рила" да се появят. А, като познавам нашенския манталитет, нищо чудно да се появят и колбаси тип "Алпи" и тип "Хималаи", няма как да е иначе.
Тия колбаси били уж от истинско месо, чиновниците на министъра щели да бдят да не бъдем лъгани, като, разбира се, те с готовност, за съответния подкуп, ще заверят сертификат за качество - за каквото си искате, даже и да е правено с месо, взето от... моргата!
Безспорно е, че цените на колбасите, сиренето, млекото при това положение фръкнаха нагоре, без значение дали споменатите продукти са правени от месо, от кожи, от черва, от козина, от негасена вар (имам предвид "млечните продукти" и "сирената"), от повръщано, от какво ли не още - българский гений е така изобретателен.
Нищо не пречи - срещу съответния подкуп, проверяващите да заверят сертификат за качество и на най-големите боклуци, които обаче сега ще имат друго име, и ще са, разбира се, на значително по-висока цена. Такива ми ти работи, има ли смисъл да продължавам още?
Производителите на други хранителни продукти, уплашени от развихрилия се министерски гений за социалистически иновации в нашето капиталистическо пазарно стопанство, взеха предпазни мерки и почнаха да въртят разни номерца, в резултат на което почнаха да фърчат нагоре цените и на олиото, и на захарта, и на брашното, и на хляба, и на какво ли не още.
Многоумний и препатилий българский народец пък, поучен от минали стопански катастрофи, които му се наложи да преживее, се юрна да се презапасява. А тази психоза няма начин да не доведе - и, разбира се, доведе! - до допълнително подхвръкване нагоре на цените на всичко, що става за ядене.
Купихте ли си кюфтета "Стара планина" вече? Чудни са. Съдържали и алкохол. Хем ядеш, хем пълниш търбуха, хем все по-весел ставаш! Наздраве!
