Денят за размисъл не само не е конституционно изискване, но българската изборна практика дава ясен пример, че забраните, свързани с него, не могат да се сочат като причина за объркване на избирателя и за подмяна на вота. Достатъчно основание за това е фактът, че изборите през 2009 г., които ГЕРБ триумфално спечели с близо 40 %, преди следващата политическа сила БСП (останала със 17,7 %), бяха проведени без ден за размисъл.
Един немаловажен факт, който днес всички политици очевидно са забравили, е, че в предизборната кампания през 2009 г., когато едновременно се проведоха избори за Народно събрание и за членове на Европейския парламент, нямаше ден за размисъл, защото малко преди това, с промени в Закона за избор на народни представители, денят за размисъл беше премахнат.
До края на април 2009 г. чл. 59, ал. 1 от ЗИНП гласеше: "Не се допуска предизборна агитация от 24 часа преди изборния ден до 20,00 часа в изборния ден." След промените, публикувани в ДВ, бр. 31/2009 г. редакцията на същия текст вече гласи: "Не се допуска предизборна агитация в изборния ден."
Заради тази промяна, с решение от 9 април 2009 г. за медийното отразяване на изборите, ЦИК прие, че "Предизборните предавания по програмите на радио- и телевизионните оператори започват на 17 май 2009 г. и приключват до 24,00 часа на 6 юни 2009 г." Изборите се проведоха на 7 юни.
Никой тогава не оспори тази промяна в закона нито пред КС, нито в публичното пространство. Нямаше и причина - денят за размисъл (и забраните за политическа агитация, свързани с него) винаги е бил много спорно правило.
Идеята, че българският избирател, който има 365 дни годишно през целия 4-годишен мандат на парламента, както и около 2 месеца официална изборна кампания, не може да си състави мнение за качествата на политическите субекти, а му трябва един (1) специален ден преди изборите, за да вземе решение, е твърде съмнителна, както от политическа и социалнопсихологическа гледна точка, така и от позициите на здравата логика.
А точно разумът на тази разпоредба е много важен, за да се прецени твърдението за нейното нарушаване като основание за касация на изборите, което, както става ясно, ще залегне в основата на искането на ГЕРБ.
Не всяко изборно нарушение може да е основание за касация, Конституционният съд (КС) е гледал вече доста изборни дела, за да има възможност ясно да заяви, че касация може да се случи само при съществени или многобройни нарушения, които са от такъв характер, че да доведат до опорочаване на волята на избирателя, сериозни проблеми при отчитането на вота и решаваща промяна на крайния изборен резултат.
В това отношение много е показателно РКС №12/13 декември 2011 г., с което КС отказа да касира избора на президент и вицепрезидент, въпреки, че призна наличието на редица нарушения на закона, както и несъвършенства на самия закон, включително и такива, които засягат конституционното право на гражданите да гласуват (забранителни списъци, неправомерно удължаване на изборния ден от ЦИК, служебно съставяне на секционни протоколи от РИК, без да са налице оригиналите и др.), дефекти в работата на изборната администрация и т. н., но нито едно от тези нарушения поотделно, както и всички те, взети заедно, не са били в състояние да доведат до решаваща промяна в крайния изборен резултат, констатира КС.
Истина е, че няма избори, при които да не са констатирани множество нарушения. Досега обаче парламентарни избори не са касирани изцяло - не че Конституцията не го допуска. ("Законността на изборите може да се оспори пред Конституционния съд по реда, определен със закон", гласи чл. 66 от Конституцията, което без съмнение означава възможност за оспорване на целите избори, а не само частично за отделни депутати, както се опитаха да сочат някои анализатори).
Трудно може да се обоснове как точно е повлияло съобщението за открити 350 000 "надпечатани" бюлетини в Костинброд, направено на 11 май в деня за размисъл и последвалите коментари. Най-малкото защото и до момента ефектът се тълкува противоречиво - според някои, това довело до отлив на гласоподавателите, според други - до увеличаване на гласовете за БСП, според трети - точно това стимулирало избиратели да гласуват за ГЕРБ напук. Няма как обаче да се опровергае, че крайните резултати от вота се оказаха много близки до предварително обявените от социолозите преди деня за размисъл.
Така или иначе, ако е трудно да се открие смисъл в деня за размисъл, много трудно би могло да се обоснове и ефекта от неговото нарушаване, както и да се докажат последиците от това.
Действително, в РКС № 4 от 1997 г., с докладчик Димитър Гочев, има два кратки абзаца, посветени на деня за размисъл, доколкото той се сравнява с въведената тогава и обявена за противоконституционна забрана за публикуване на резултати от соцоиологически изследвания 14 дни преди изборния ден.
"Извършването на предизборна агитация, както и разпространяването на резултатите от допитванията сред електората се схващат от законодателя като непозволено посегателство на свободната воля на гражданина избирател преди изборния ден. Затова вчл. 60, ал. 1 ЗИНПОСК и чл. 66, ал. 3 ЗМИ се постановява забрана за агитационни мероприятия 24 часа преди изборния ден.
Прекратяването на агитацията на политическите партии и лица 24 часа преди изборния ден представлява израз на балансирано регламентиране упражняването на двете основни права - правото на свободен избор (свободната воля за избиране) и правото за изразяване. Правото на избиране с изразяване на свободна воля е с по-висока обществена стойност, отколкото правото да се извършва предизборна агитация. В този 24-часов период извършването на агитация би представлявало недопустимо посегателство върху формирането на свободна воля на гражданина избирател", пише КС в това решение, към което има и интересни особени мнения.
Акцентът на целия този абзац е върху "схващанията на законодателя". Тези схващания обаче нямат конституционна основа. И досега никой не е давал смислено обяснение защо агитацията в деня преди изборите е "непозволено посегателство на свободната воля на гражданина избирател". Докато някой не поясни логиката на тази разпоредба, няма как да се докаже вредата от нейното нарушаване в който и да е случай.
Нещо повече, винаги ще има спор дали е налице нарушение или не. Както и в случая с оповестяване на откритието в Костинброд, по повод на което ЦИК в прав текст заяви, че нарушение на забраната за агитация в деня за размисъл няма. На някои хора обаче явно им трябва доста време, за да осъзнаят защо фактите не са агитация, а реалност.
