Изразът 'thinking out of the box' днес добива все по-голяма популярност и почитатели в България. В чужбина вече е нещо като "стандарт". Той означава да излезеш от стериотипите и предразсъдъците, независимо в коя сфера твориш, и да измислиш, изработиш нещо нестандартно, нещо за което на никой не му е хрумвало и не е правено досега.
Разбира се, полезно, ползотворно и с положителен ефект. Това означава, че необикновеното се приема и дори е предпочитано пред продукт излязъл като от калъп. Ако говорим в сегашно време, обаче, излизането от стериотипите вече е стериотип.
Да си различен и да мислиш по друг начин, отличаващ се от този на останалите, от този на масите, е предимство. Да виждаш и осъзнаваш неща, които другите не могат все още да доловят. Но да парадираш тази своя различност, и да я представяш като своето най-ценно качество си е чист недостатък.
Та нали всички сме различни. Човечеството е една невероятна цивилизация, общност от хора, които са се обединили, работят заедно и правят чудеса с общи усилия и на която са се възхищавали и продължават да се възхищават. А най-интересното е, че всеки един неин представител е неповторим и уникален. Има ли на тази земя двама човека, които да са напълно идентични. Въобще имало ли е някога?
Пък и вече толкова много станаха различните и отличаващите се, че се чудя, кое всъщност е общоприетото. Кое е правилото и кое - изключението. "Това, че си различен не те прави по-ценен." беше текстът под един плакат, който видях миналата седмица. Едно момиче веднъж ми каза с бунтарската гордост на битник, че й харесва да вижда учудването в очите на хората. "Обичам да шашкам хората, да предизвиквам реакция...", ми каза тя.
Това е лесният път. Просто заявяваш чрез дрехите, поведението, интересите си - "Аз съм различен/на и правя нещата по друг начин, различен от вашия." и не полагаш грам усилие. Биеш отбой преди да си се опитал да бъдеш като другите. В това ли е голямата сила, да пренебрегнеш стериотипите, защото не искаш да си като останалите?
Или по-скоро защото не можеш да си като останалите и усилията да покриеш нивото на обществото и да влезеш в стериотипа са прекалено много и непосилни за теб? Като размишлявам по тази тема в главата ми изниква следният пример - ученик, който не може да покрие нормативите по лека атлетика в час по ФВС и казва: "Аз обичам баскетбол, а не лека атлетика. Различен съм, трябва ли да бъда съден за това."
"Нормативите" на обществото са сериозни, не се "покриват" лесно и от всички, летвата е висока, а перфектният скок се постига с много усилия и труд.
Колкото и да си различен, все ще попаднеш в някоя маркетингова целева група. Дори най-върлият бунтар и отцепник се оказва определен тип консуматор. В крайна сметка всички ни програмират да работим по определени алгоритми, може да си мислим, че ситуациите са различни и съответно нашите реакции са различни, но те всъщност са различни варианти на един и същ алгоритъм.
Един и същ алгоритъм бива използван всеки път, когато решаваме проблем, всеки път когато сме изправени пред трудност. Едни и същи формули са "инсталирани в софтуера ни", са внедрени толкова надълбоко в мозъците ни, че дори не осъзнаваме наличието им, мислим си, че всяко решение и действие са резултат от нашия личен избор, от нашата собствена, неприкосновена воля.
Но не са! Ние работим по вградени от медиите, влиятелните и богати корпорации, правителствата и дори от училището(скритата учебна програма - внедряване на политически и културни ценности в структурата и съдържанието на образователната система, с цел промяна на младите умове и създаване на грамотна, послушна, дисциплинирана работна сила, която да удовлетворява нуждите на капитализма) алгоритми и формули. Обществени, морални и духовни алгоритми и формули. Действаме напълно безусловно.
Сигурно е хубаво да си различен... никога не съм била. Защото съм просто поредният робот-идиот. Робот съм, защото изпълнявам поставените ми задачи, без да възразявам, без грам неодобрение или несъгласие. Идиот съм, защото съм човек, а се държа като робот. Аз съм робот-идиот.
"Нормативите" на обществото са сериозни, не се "покриват" лесно и от всички, летвата е висока, а перфектният скок се постига с много усилия и труд. ______________________________________________________________ Ти бъзикаш ли се??? Какъв е този "норматив" на обществото, който включва силиконизация на жените и оженчване на мъжете (визирам онези с перфектно оформените на дъга и изтънени вежди + гланц на устните, че да не им се напукват + оскубаните/обръснатите крака и ръце, за да изглеждат по дълги и финни [това последното е абсолютно реален случай от устата на мой бивш колега])? Какъв е този "норматив" на обществото, който изключва емоционалността? Също така, изобщо не е трудно да бъдат "покрити"... Даже е прекалено лесно и повечето хора, които са се "отцепили" от това общество, са се разочаровали от точно този факт. И търсейки нещо по-предизвикателно, са станали индивидуалисти.
Последният абзац най-много ми хареса, добре пасва на авторката и на по-голямата част от останалите с изкуствен интелект! Иначе различното може да се състои във всичко, но при разчупване на алгоритъм, нещата стоят по-сериозно, тогава се изисква поглед върху ситуацията и голям опит в материята, за да се пипне там, където алгоритъмът не сработва добре, а се търсят резултати! Когато обаче никой не Ви иска помощта, Вие ставате аутсайдери с познанията и амбициите си, въпреки добротата си, поради тази причина, всеки се позиционира там, където най-добре му пасва тамошния алгоритъм, на база на скромния му опит и претенции, а маркетингът е за тези, които не знаят какво искат или са само неинформирани, като в замяна не е длъжен да предложи най-доброто от тиражирания продукт, съвкупност или множество, той е гладен за продажби и няма душа! Всичко щеше да е перфектно, ако светът беше поддатлив само на тези алгоритми, които го правеха по-добро място за живот, а на останалите с недъгавите формули и трактовки в тях, подлагаше крак и ги изолираше за доусъвършенстване! Лично на мен ми допада, човек да има нестандартно мислене, особено когато то решава проблеми, по начин, по-който стандартното зацикля, а когато човек се заобгради от подобни на него нестандартно мислещи, които винаги решават възникналите проблеми, то тогава явно проблемът търпи само такива иновативни решения и е дошло време за фундаментална промяна в начина на стандартизираното мислене, след като то е загубило своята ефектвиност!!! ... а дрехите, гримът и интнимната ти прическа, мила ми роботке, не те правят нестандартна, вярвай ми, или поне не в копоративните ти консуматорски въжделения, освен ако не се окажеш ГМО черешка и не блеснеш с нещо по-изчанчено, но и тогава си до време, а винаги се появяват такива афродизиаци за пазара, трябва да го знаеш, все пак си признаваш, че вече си си влезнала в ролята на робот-идиот, примирил се с приземяването си в реалността на себеподобните! Няма нужда от завист, всеки иска да продава уникални идеи, но не на всеки му върви цял живот и тогава идва трудното и монотонното, освен ако не е винаги в контакт с най-иновативните, на които не им пука как изглеждат!
Хората си приличали по това, че всеки се мисли за различен.
Винаги в такива моменти се сещам за Monthy Pyton: Life of Brian главният герой като крещи на тълпата, че не им трябва месия и водач, а трябва да са щастливи, че са различни, а те му отвръщат в хор: "Yes, we ARE all different!". Та така и в днешно време всеки е творец и всеки е оригинален, без да осъзнава, че всички сме плод на поп-културата. Iphone, Instagram, еднаквата прическа (знаете коя), армия от freelancer-i, които пробутват изтъркани идеи..., а и всеки е фотограф, защото си е купил SLR апарат. И да не забравя позитивните постове във ФБ - бе като са постигнали абсолютното щастие и мислят само позитивно тия хора, що си губят времето да убеждават другите, че е така...
В крайна сметка поуката е, че трябва да се стараем да измислим свои, по-добри начини за правене на нещата, а не да се стараем да "шашнем" с екстравагантност. Дори и да я има, тази екстравагантност трябва да е част от творческия процес.
Семплото - новото нестандартно
...стерЕотипи... Колкото и да се стремим, малцина успяват да избягят от клишетата, тъй че всщ. не е толкова лесно да си различен. Забелязвам напоследък, че в усилията си да сме различни, много се уеднаквяваме...