Аз съм емигрант. Диагнозата дойде преди две години. Не беше лесно да я приема. Болеше ме, болеше ги и близките ми. Поплакахме си, похленчихме си и първоначалният шок премина. Състоянието хронифицира и всички някак посвикнаха...
Но аз си останах беглец. Безсрамно избягaх от приятен офис, от манджите на баба, от грижите на татко и мама, от усешането за сигурност. Избягах от следобедното кафе, от двучасовото клюкарстване по телефона, от безгрижните разходки в делничен ден и оправданията, че времето и мястото са виновни за всичко, което НЕ ми се случва (макар да имам висше образование).
Избягах от успокоителното клише, че дебелите и затъпели американци, канадци и всякакви там уж добре живеещи иноземци имат неограничени възможности, защото шепа свестни и съвестни политици са изградили империя, която си работи от самосебе си, а и не са си изчерпали още природните ресурси, но и това ще стане един ден и ще видят те тогава "кон боб яде ли".
При мен заразяването явно стана по полов път. Просто се влюбих с онази истинска зряща любов, която ти подхвърля сърцето нагоре, за да те накара да подскочиш, да пораснеш, да прозреш.
Не, не, тук грешите, никой в нищо не ме е убеждавал и не може да ме убеди - твърде ината съм, винаги убеждавам сама себе си и се паря поне по три пъти, за да се уверя, че съм включила печката... но любовта се появява в живота ни именно, за да отрече всички заричания и да ни покаже, че не сме онова, което си мислим, че сме, за да ни ритне по задника, за да си повярваме, че можем, и да сипе сол в раните, за да ни спести грозните белези.
Нищо нямаше да изгубя, ако не бях хукнала към другия край на света, любовта не беше залог, тя щеше да остане с мен, защото съдбата не си обира крушите, ако й е отредено да бере праскови.
Та, докъде бях стигнала с бягството. За първи път от две години пиша на български нещо по-дълго от две успокоителни изречения към родителите си, затова ми е някак трудно да поставям точки, в които мисълта ми рискува позорно да се препъне...
Не мога още да се препъна, защото бягството не е приключило, а ме чака много път... Питате се сега къде съм хукнала, като вече съм стигнала. Тук всички почитатели на логиката могат да спрат да четат или да се понапънат да я открият... ако им стиска.
Всеки ден изминавам повече от 25 000 крачки към България. Към вас. Към моите приятели, част от които се стреснаха, че ще ги заразя (за което не бих могла да ги съдя), към моите родители, на които знам, че липсвам безумно и за които, а и заради които всъщност е част от целия път (дано да разбират или да разберат), към дядо Николай, който пое по един друг, вероятно по-истински път, и към пра-пра дядовците ми, на които дори не знам имената (срам!).
Малко сухи факти за незапознатите: наближавам 30, омъжена веднъж и завинаги (за ревностен българин), с приличен външен вид и златен медал от нелош български университет, сервитьорка в старчески дом в Канада, на пълно работно време, което прави точно 12 часа, прекарани извън вкъщи, поне по 5 дни в седмицата с по 25 000 крачки пробег всеки работен ден. Обгрижвам чужди баби и дядовци, лъжа 90-годишни кокони, че прическата им стои страхотно, и понякога чистя повърнато, но c'est la vie, както казват тук.
Не се оплаквам. Имаме жилище, даже две, имаме сносна кола и хладилникът ни е пълен (не, не, не се и хваля, спрете да си мърморите под носа). Всичко това не се дължи на министър-председателя на Канада, който и да е той, нито на неограничения воден резерв или на кленовия сироп. Дължи се единствено на факта, че искаме по-бързо да стигнем до там, откъдето тръгнахме, но да стигнем не каквито тръгнахме, а каквито станахме, каквито сме в момента.
Ако преди две години бяхме започнали да работим като сервитьорка и шофьор в България, пренебрегвайки егото си и дипломите си, да ставаме в 4 и да си лягаме в 22, да живеем, заради това, което ще дойде (и което съвсем закономерно ще ни замени и забрави), вместо да живуркаме и похапваме от бабините компоти, щяхме да постигнем същото (може би доста по-безболезнено).
Не, не ни е лесно на емигрантите (поне не на всички), но не трудностите ще ни върнат в Родината, а победите и постиженията, които ще рискуваме в името на единственото нещо в този живот, за което трябва да се рискува - да продължиш (и да не заличиш).
Аз па съм тъп.Попраам компот... аа исках да кажа компютери.Онова с екрана, дет цъкате ФБ.И никъде нема да одим, да ми дават разни там таргети, планове за преизпълнение на плановете, и да ми се дзверат що съм отишел в 12 на работа... Е как що - щот не сам изтрезнел още бе! Ма кат се фанем да работим - ела да видиш ко стаа - по 8 с един удар опраам! От мене толко. А иначе - да емигрирам ,за да прислужвам на някой - яли сте риба, уважаеми европейци, западняци и вся другая сволочь.. От като съм роден, слугувам на някой, който най вероятно ви е бил роднина по съребрена линия, уважаеми "компромисни емигранти".А сега вие бягате, щот не ви се чисти кочината, оставена от родата.Е аз да я чистя добре, ама много малко останахме, а кочината голяма...
А и ти си като мене с вълшебния пръст. Цъкаш ресета и ако тръгне бягаш с 200 от там )
zdran 08 Октомври 2013 00:09 Понеже гледам много оценки давате за емигрантите, хайде аз да дам една, за останалите в България. Разбира се, те се делят на три (sic!) групи. Първа група: Иска им се, ама не им стиска или ги мързи, защо трябва да зарязват следобедното кафе, двучасовото клюкарстване по телефона, безгрижните разходки в делничен ден и оправданията, че времето и мястото са виновни за всичко, което не им се случва. Ще добавя пърцуцата привечер, псуването на "тая държава" и чалгата надута в таксито...Въпрос на социална група. Тези са най-люти, те прикриват жалкото си битуване зад лозунги за патриотизъм, наричат емигрантите предатели, броят парите, с които всеки емигрант е ощетил държавата и призовават да се отнеме правото на глас на всички неживеещи в България. (Мнозинството са явни или скрити симпатизанти на Атака) Втора група: Принцесите Турандот и мамините синчета. Те не са свършили работа за пет пари през живота си, но са завършили магистратура/аспирантура/докторантура по политология/социология/нумерология/астрология и разбира се не могат и да допуснат, че някой може да си изкарва парите с честен труд. Те имат татко цар или царче нейде из дебрите на българската система и са сигурни, че тати ще уреди местенце в някоя агенцийка или нещо подобно, където ще имат: следобедното кафе, двучасовото клюкарстване по телефона, безгрижните разходки в делничен ден и оправданията, че времето и мястото са виновни за всичко, което не им се случва. Тези са презрително-гнусливите - виж го па тоя, отишъл да чисти повръщането на бабетките. Трета група: Тя се различава коренно от двете предходни, това са хората, които чисто обективно трябва да останат, поради възраст, болест, родители, роднини и т.н. За тях - Бог да им е на помощ и късмет!
@ 75JB, не знам какво искаш да кажеш?? Дори и изплагиатстван - коментарът е стойностен! Да не говорим, че преписването от един източник е плагиатство, от два - компилация, от три - дисертация...нал тъй? П.П. И аз не пиша с един и същи ник навсякъде...
Ба, я кренвирши от 2,50лв. не рупам да го иба! А лидъската бира у кен пък ептен. Ма и она иде баш от там, дека аФторката (иначе ного убава) брише дръти гъзове.
Ма що бришеш дърти задници ма моме. Я ква си ми убава! Ми место на витрината за тебе нема ли.
Диагноза: Тъпо парче. Е, трябва да има и такава нисша класа, за да са чисти задниците на бабите и дядовците. Ибре, че е с тапия. Те такива тапии на запад и за бърсане на онези задници не стават. Примери за висшисти, които чистят кенефите в Макдоналдс по запада, дал Господ.
Имало едно време една лудница в Индустан. След разделянето на страната на Индия и Пакистан, дирвкторът на лудницата решил да свика всички присъстващи, за да вземат решение от коя страна на границата да се преместят. "Ние не искаме да отиваме никъде!"-развикали се лудите. Директорът им обяснил, че те никъде няма да отиват, но трябва да решат къде да се преместят - в Индия или Пакистан. "Ти нас ни наричаш луди, ама май ти си луд! Ама как така хем ще се местиме, хем тука ще стоим?!" Това е. И още нещо, което прочетох онзи ден на една картичка: " Когато стигнем до реализациятя, че всички сме луди, животът започва да придобива някакъв смисъл." Лека нощ и приятни сънища! Елена
баси........... да го уеба,трябва да се емигрира от бегето задължително! видяхте ли днес какво се случи на един стадион,в покрайнините на софия бе пичове????????? това казва всичко за тази държава..... и който не е съгласен- да духа супата! чалгата убива вдъхновението в тази страна
Говедо, колко си право само!
Не, Део, не съм видяла само право(мислещата) грешка (съжалявам, но много хора НАИСТИНА мислят, че думата е висшО, а не висшЕ, което си е срам и позор)!!! Прочетох коментара ти и много ми хареса (както вече казах). Исках да ти обърна внимание, че един интелигентен коментар, обаче, може доста да пострада дори от една такава правоП/М....ща грешка. И да му намали стойността. А за такъв коментар, това би било жалко.
Трионче, гладен си бил.
Thea се изказа авторитетно за естеството и проблеми на емигрантите от високата камбанария в Люлин.. Добре де, аз и повечето ми приятели наоколо като имаме и време, и приятели, и роднини наоколо, какво - не се броим в чужбина ли? Много сте ми забавни твоят тип останали в България - от девет планини вода ще донесете само и само да се убедите, че животът в чужбина е отвратителен, че всички емигранти бъхтят някакви отвратителни работи като волове 7 дни в седмицата, 15 часа на ден, и то, горките, без приятели, роднини и каквато и да било радост в живота, сал заради едните пари.. А реалността е, че, да, има компромисни емигранти като авторката на статията, но има мнозина, за които животът в чужбина е по-добър във всяко едно отношение. Повтори след мен - всяко.. едно.. отношение. Естествено, такива като теб не могат да живеят с подобна истина и вероятно ще предпочетеш да мислиш, че те лъжа. Твоя воля.
Истината е, че има много типове емигранти - едни "бягат" от нещо си, други съзнателно избират да сменят въздуха по определени причини, трети така ги повлича живота, четвърти са емигранти в собствената си страна, пети са чували разни митове и хукват като мартенски зайци и т.н. Това му е интересното на живота - динамиката. Никова, съветвам те дипломата ти от ПУ да не ти е от големите хвалби. Също така, изброяваш някакви битовизми като ега ти успехите. Радвам се, че се чувстваш комфортно с мъж ти у канадско, но не "храни" хората в БГ. И тук, както и навсякъде има много различни типове хора, има и бюджетни паразити и некадърници, и адски предприемчиви хора. Ся ако и кажеш точно тая жалба за к'во беше абУт, цена няма да имаш!!!
Май единствените страни, за които чувам как емигрантите са отрепват от работа и нямат време за нищо друго са Murica, UK и Кенъда До сега не съм чул българин да се оплаче, че са го смазали от работа в Германия, Испания, Австралия или Франция. Както и в Булгаристан разбира се Там всички бачкат много, пият много и чукат много