Когато се случи нещо около мен, си го пиша на Word-а, пазя си го за себе си. Дори блог нямам. Днес реших отново до пиша, но този път да го споделя с повече хора - млади при това.
Хора, на които им предстои да създадат семейство и да отгледат деца. Защото е важно. Защото осъзнавам, че едни грешки, трупащи се във времето, могат да предопределят цял един живот.
Реших също така да остана анонимна. Животът ми е достатъчно белязан, за да се обезобрази съвсем.
Мили млади хора, пред вас, а и пред мен предстои прекрасното време, в което ще създадете семейство. Свое собствено. Зная, че има хиляди материали в интернет, още толкова книги, които ще искат да ви научат как да отглеждате детето си, но искам да ви дам и аз няколко съвета. Защото съм жертва на психическо насилие, а то почти винаги е много по-тежко от двата шамара.
1. Най-скъпото на едно дете е домът. Затова никога не заплашвайте детето си с гонене от вкъщи. Каквото и да е направило.
2. Убедете детето си във важността на училището. С думи, не с наказания, не с ограничавания, не с бой.
3. В този смисъл - не насаждайте страх у детето си.
4. Показвайте на детето си колко го обичате - всеки ден и по всякакъв възможен начин.
5. Говорете с детето си за всичко. Не поставяйте бариери.
6. Изслушвайте го.
7. Не задавайте празни въпроси.
8. Нека отношенията помежду ви са на равни, а не в някаква зависимост.
9. Още повече финансова.
10. Показвайте с партньора обичта си един към друг.
11. Не давайте лош морален пример- във всяко едно отношение, за което можете да се сетите.
12. Търсете талантите на вашите деца- те със сигурност имат такива, просто трябва да ги откриете.
13. Заедно.
14. Играйте заедно, мечтайте заедно, рисувайте светове заедно.
15. Правете така, че вашите деца да заспиват със спомена от прекрасния ден, а не със страха от предстоящия ден.
16. Нека децата ви чакат с нетърпение да се върнете от работа, а не със страх.
17. Водете ги на кино, на театър, гледайте заедно филмчета, показвайте им колко е хубав света- те са деца.
18. Не позволявайте никога настроението ви да определя отношението ви към тях.
19. Говорете с уважение с родителите си, каквото и да са ви причинили- това е важен урок за децата ви.
20. Гордейте се с децата си, независимо колко грозно пишат, колко двойки имат, колко са дебели или колко са ви изложили пред някого. Те са деца преди всичко.
Може би не можете да осъзнаете какво означава всичко това. Може би ви се струва нещо естествено. Много ще се зарадвам, ако никой не припознае болката ми.
21. Опитвайте се да спазвате всичко горе-изброено! Палче за статията!
Да, съгласявам се с написаното. Ето един линк за добро утро за тези, които се интересуват: http://book-on-corner.blogspot.com/2012/01/blog-post_19.html Нашите деца са най-важното нещо на света, те са нашето утре. Всичко друго е буря в чаша вода.
И от мен Колко е лесно да се каже, а колко доста по-трудно е за изпълнение!
Абе то вярно че най-важното е любов, ама и без пари не става... Ако някой си мисли че ще отгледа нормално свястно и пълноценно дете без никакви пари много се лъже... Все нещо ще страда, най-вероятно социалните контакти, защото ще седи в ъгъла докато другите си джъткат Ай-фоните, и като ходят по барчета, няма да може да си позволи кафе/сокче (или бира)
Едно голямо БРАВО
Почти с всичко съм съгласна, само това отношенията с детето да са равни крие уловка. Какво значи „равни” примерно първите седем години? Детето трябва да чувства родителя като авторитетна за него личност (не аваторитарна, но не и някак просто приятелска), за да израстне. За мене много важно правило е докато детето не навърши четири години, да не бъде в никакъв случай дадено да го гледат баби, дядовци... То трябва да си е при родителите тогава, защото иначе може да носи последствията, макар и най-често неосъзнато, цял живот. Приятелка психоложка ми е казвала, че ако го гледат други хора до годинка и половина после може дори да развие психотични състояния.
Умни съвети! (Само не разбрах връзката със заглавието).
Страхотна статия. Michelle, що се отнася до "равенството" между родители и деца, в книгата "Твоето компетентно дете" авторът говори за него като го нарича с термина "равно достойнтсво". Преполагам, че точно това има предвид авторът на статията.
Е добре, обръщаш се към тези като теб, които все още нямат деца, ама които имаме, ги знаем нещата.Въобще не е необходимо да караш някого, който е родител да обича детето си, щото просто обратното е невъзможно и ще ти цитирам нещо, което така ме впечатли, че чак ме разтопи с истинността си: "Преди да си създадено, аз те исках. Преди да си родено, те обикнах. Преди да си навършило един час, аз знаех, че ще умра за теб. Това е чудото на живота." Обратното е патология. Когато любовта към децата те води за ръка в отглеждането и възпитанието им, не можеш да сбъркаш.
Всъщност наистина каква е връзката на това тъпо жълто заглавие, с една доста точна и вярна статия? Може би за да привлича погледите/мненията?
Джубран Халил Джубран за възпитанието на децата --------------------------------------------------------------------------------------- Вашите деца не са ваши чада. Те са синове и дъщери на копнежа на живота за живот. Идват чрез вас, но не са из вас. И макар да живеят с вас, не ви принадлежат. Можете да им отдадете любовта си, но не и мислите си, защото те имат свои мисли. Можете да им дадете подслон на телата им, но не и на душите им, защото душите им обитават къщата на бъдното, в която не можете да влезете дори насън. Можете да се стремите към тях, но не се мъчете да ги направите като себе си, защото животът не се връща назад, нито помни вчера.
@Michelle : Привет, не знам на колко си години, но мога да ти кажа едно - аз лично не познавам човек,, който като дете да не е гледан от баба и дядо, освен от родителите си, и никой от тези хора, подчертавам - абсолютно никой - не е развил "психотични" отклонения или проблеми. Даже за мен подобно твърдение е тотална глупост. А особено и с уточнението, че идва като съвет от "приятелка - Психоложка". От такива съвети трябва по-скоро да бягаш, защото освен дървено-философски и подчинени на безмислени правила и учения, друго не биха могли да бъдат!!! Да не говорим, че в днешно време едни средностатистически работещи родители е абсурд сами да гледат детето си до 4 или повече годишна възраст, без помощ от баби и дядовци или който ги няма - детска градина! Детето за бабите и дядовците е точно толкова ценно, колкото и за родителите си. И както един нормален родител би искал и направил само най-доброто за детето си, така би го сторил и за внучето си.
Лени, вярно, не съм го обяснила добре. Имах предвид да е гледано сАмо от други хора, примерно родителите работят в чужбина или нещо такова. Смятам, че поне до четири годишна възраст е добре (добрето ми е почти с ранга на задължително), да си е с родителите. Защото като порасне няма как да не се запита – толкова ли важна причина имаха те, че не ме гледаха; по-важна от мене? Иначе, наистина е чудесно да помагат баби и дядовци. Дори е за предпочитане. Тезата за „година и половина” – също имах предвид да е далече от майка си и баша си - е доста спорна, защото пък колко деца има по домовете, нали? И може да ги осиновят, но може и да не ги осиновят. Те не стават психопатични. Може би това става, ако става, в редки случаи. Не знам. ... По принцип обаче съм внимателна към съветите на специалисти, което включва и това да не ги пренебрегвам просто така. db, трудно ми е да асимилирам това „равно достойнство”, макар да ми прозвуча много добре. Може би трябва да прочета книгата.
А! Че то било лесно гледането на деца бе! Само толкова правила ли има? Че то за гледането на домашно хамстерче сигурно повече правила и указания има....
Няма да влизам в полемика дали деца се ГЛЕДАТ или ОТГЛЕЖДАТ, но явно комшиите знаят и как да ги правят. "Населението на Турция се е увеличило с един милион души за една година" http://www.dnevnik.bg/sviat/2012/01/27/1754396_naselenieto_na_turciia_se_e_uvelichilo_s_edin_milion/ А щом така раждат, значи има и как да ги гледат. И предварително да кажа. Там и смъртността при раждане е много по-голяма, и смъртността при децата е по-голяма от нашата. И пак успяват да се увеличават.