Шанхай е един от "тези" градове - дори и да сте го виждали във филми и реклами, не можете да се подготвите за реалността. Мащабите и темповете на развитие спират дъха. Боята току-що е изсъхнала от половината от града, а строежите все още продължават. Това е град, който расте във всеки смисъл. Истинските изненади обаче са в училищата му - както британската преса установи при посещение в Шанхай с екип от британски учени и специалисти по математика.
Статистиките са публично известни
Към 16-годишна възраст средният ученик в Шанхай е 3 години по-напред в познанията си по математика спрямо европейския и британския му връстник. Най-бедните ученици са поне с година напред от най-богатите европейчета. Шанхай е стабилно начело на класацията на ОИСР за познания по математика.
Понякога се твърди, че това става за сметка на креативността. Преди дни британската Асоциация на директорите на училища предупреди - на база изследване сред ученици - че стремежът на английското правителство за академична взискателност рискува да унищожи удоволствието от ученето. Изводът беше кратък и ясен: по-добре свободен дух, отколкото зомбирани автомати.
Но ако наистина посетите класните стаи в Китай, изтърканите стереотипи за механично заучаване и безумни процедури - на тълпи от деца, скандиращи идентични отговори - напълно липсват. Учителите не са авторитарни - те са дружелюбни и се държат професионално.
И децата са въодушевени да бъдат в училище, охотно отговарят на въпроси и бързат към черната дъска, за да обяснят решението си пред останалата част от класа. Учителите обясняват концепциите ясно и кратко; а учениците правят упражнения в кратки, концентрирани периоди и получават незабавна обратна връзка.
И учителите по математика в Китай са блестящи и вдъхновяващи
Голяма част от материала, преподаван на 6-7-годишните деца в Европа и Китай - като събиране и изваждане - не е толкова различен. В Китай обаче темите се разглеждат и дискутират в много по-голяма степен. И задачите стават все по-трудни в рамките на урока. Децата гледат напред, така че вниманието е изцяло концентрирано върху учителя, който може да установи дали децата обръщат внимание.
Учителите се специализират и в основното, и в средното училище, като има отделни учители по математика и английски език. И, което е най-важно - те прекарват по-голямата част от времето си в даване на обратна връзка на учениците и обсъждане на най-добрите методи с колегите си.
Друг мит е, че децата в Китай са в училище целодневно. Всъщност обаче времето на обучението им не е много по-различно от европейското; то обаче се използва много по-ефективно. Децата решават някои задачи у дома и учителят дава оценки на домашното веднага, предлагайки пряка помощ, ако детето не разбира задачата. Проблемите се диагностицират чрез обратна връзка. Математиката се преподава всеки ден в основното и средното училище.
И учителите правят всичко по силите си никое дете да не изостава
Това "дълбоко" обучение още от самото начало - с акцент върху традиционните методи, като делене със записване, но ясно обяснено - означава, че в прогимназията тези ученици бързо напредват. 14-годишните ученици там учат геометрия, която във Великобритания се започва едва към 16-годишна възраст. Те намират доказателства за резултата и анализират изводите си - и прилагат наученото към реални ситуации - като нива на производителност в промишлеността, или температура на върха на планина.
Не само големите градове като Шанхай имат изключително добро образование. В провинция Хубей, производствен център далеч от проспериращото крайбрежие, уроците по математика са също толкова блестящи, изградени около същия процес на преподаване, упражнения, участие на учениците, домашни и помощ за изоставащите.
Запитани какви желаят да станат, учениците отговарят често "учен" или "инженер", но и "учител по математика". И те и техните родители разбират, че това ще е решаващо за тяхното бъдеще.
"Математиката ще те отведе навсякъде"
Дори обмислянето на идеята, че математиката може би няма значение, звучи абсурдно на родителите, учениците и професионалистите в образованието в Китай. Там няма и следа от европейския хуманитарен снобизъм - никой не признава гордо, че "не е особено добър в математиката". В повечето университети тя е базово изискване за постъпване. Младежите я приемат като път към по-добро бъдещето, в сърцевината на конкурентна, разчитаща на технологиите глобална икономика.
Ако някога е имало избор между хуманитарни и точни науки, по всичко изглежда, че такъв вече не съществува. Тъй като технологиите преобразяват все нови и нови браншове, умелата работа с числата е дори от още по-голямо значение във все повече аспекти на живота. От мода до фермерство, финанси и индустриално производство, математиката помага на децата да вървят напред.
Що се отнася до Шанхай, неговата главозамайваща нова инфраструктура е лицето на математиката пред света - и посетителите там няма как да не се впечатлят от невероятната архитектура. Но небостъргачите и амбициите на Китай се опират изцяло на математика. И уважението към този предмет, съчетано с вярата в способностите на всяко едно дете, би трябвало да ни вдъхнови да вървим в същата посока.
"И уважението към този предмет, съчетано с вярата в способностите на всяко едно дете, би трябвало да ни вдъхнови да вървим в същата посока." Поантата - математика + поощрение. Проверено работеща формула.
Също така от проверен източник знам, че Пан Чоу Джа от пъпа на Шанхай безрезервно, силно и непроменимо вярва, че Бо Че Ли е кинезки певец, дето поназняйва талянски. Тоже същия верваше поне през лето двеи4-то, че техните шалолинци моат а скачат назат по цели планини. Нема монтаж, нема майтап! А бе БОГ на математиката...
Ето превод на два абзаца и линк към статията „Русия и Китай – новите най-близки приятели” от "USA Today", САЩ: В хода на своята обиколка по Западна Европа миналата седмица президентът Обама озвучи своя план за по-нататъшната изолация на Русия от Запада. Но, както предполагат и се боят много европейци, - когато се затваря една врата, отваря се друга. В края на краищата, длъжни сме да се вслушаме в европейските предупреждения за това, че усилването на санкциите по отношение на Русия изолират Европа и САЩ в същата степен, както и Русия. Опасността, че твърдата риторика на Обама ще накара Русия накрая да обърне гръб на Запада, е напълно сериозна. http://www.usatoday.com/story/opinion/2014/04/02/russia-china-natural-gas-eu-sanctions-putin-column/7224661/
"Математиката ще те отведе навсякъде" Точно така!!!
Ние, за добро ли, за лошо ли, не мога да кажа, не сме китайци. И ние, българите, барабар с европейците, сме част от една гръко-римско-юдейска цивилизация. Манталитетът, умствената нагласа, философията на китайците са нещо, което ние не можем да проумеем, освен като приравним китайските понятия с нашите, и да си мислим, че сме ги разбрали. Това се отнася, разбира се, и за китайците. За повече информация "от извора" бих препоръчал книгата на Лин Ютанг „Един миг в Пекин” – има я на сайта http://iztoknazapad.com/?page_id=155
Все едно слушам учителката си по математика в 9ти клас, която беше твърдо убедена, че без познания за синуси и тангенси не би могло да се живее на тоя свят. В моя случай обаче математиката (която никога не ми е била нито интересна, нито приятна) загуби по-нататъшната си полезност в момента, когато научих процентите и дробите. След като не могат да ме лъжат със сметката в магазина или ресторанта и професията ми не е свързана с точните науки, не мога да разбера логиката "трябва да знаеш математиката на всяка цена". Когато трябва да се изчисли нещо има калкулатори, а когато трябва да се изчисли нещо по-сложно и обемно има счетоводители. Така че ще извинявате за "хуманитарния снобизъм" ама китайското обучение си е баш произвеждане на аритметични роботи по калъп. А калъпът за такива роботи е от някой, който е достигнал социалното си равнище и положение благодарение на това, че е развивал конкретните индивидуалните дадености и способности на индивидите вместо да се стреми да прави всички еднакви. Но математиците по принцип са си коне с капаци и си вървят по утъпканите пътечки, а и никак не им харесва, когато чуят истината в очите. Затова и учителката ми в 9ти клас е единствената, която ми е писала 4ка за срока.
Краска, явно идеята ти е била да се направиш на много умен, но тъй като изречението е съвсем правилно, всъщност излиза, че си доста прост. Изводът - понякога е по-добре да се увериш, че не си се наакал, преди да си покажеш голия г.з.
Верно е, че може да се живее и без синуси и косинуси. Ама не ти ли е хрумвало, че държава, в която масово се живее без синуси и косинуси лети стремглаво надолу, само с хуманитарни "отворени мозъци" и с калкулатори не става, Нали толкова хвалите Китай напоследък, не ти и хрумна да се замислиш, че не току така ги пише тия работи в статията?
Само филолог от провинциален университет би свел математиката до аритметика. Математиката е строги правила и изкусното им комбинирано прилагане благодарение на умението за логическо мислене.
Оня, наистина масово не се знаят синусите и косинусите, но това не означава, че няма хора, които са отлично запознати с тях. Редовно има новини за български успехи на олимпиадите по математика, което означава, че не сме чак толкова зле. По мои наблюдения средностатистическият американец или швейцарец разбират много по-малко от математика от средностатистическия българин, а общата ни култура е на доста прилично ниво. Причината нашата държава да върви надолу е, че при тях средностатистическият гражданин си знае мястото, а при нас всеки милиционер или физкултурник си мисли, че е достатъчно компетентен да взема стратегически решения за бъдещето ни от гледна точка на това, че щом може да пасе стадо овце, то управлението на държава няма да е кой знае колко по-различно. Което ме връща на Краската, който е типичен пример за човека с претенции и рехаво покритие на претенциите. Така например, Краската е истински ерудит, защото е открил, че в написания от мен коментар липсват 2-3 запетайки. За доказателство на моята неграмотност той е цитирал (маркирайки цитата с математическия знак ">") едно правилно изречение, което обаче следвало да покаже, че целият текст на коментара е срам за човек с хуманитарно образование. Сега като се замисля, може би наистина математиката е доста важна. Поне там те учат на логика, която на Краската май му е непозната. Как да ме е срам после при такива критици?
Разбра ме прекрасно, но малко изкриви темата. Да, няколко деца печелят олимпиада със синуси и косинуси, но няколко милиона други работят като продавачи, фризьорки и охранители, т.е. в професии тип "синуси не ми трябват". Сам виждаш къде е прогреса и къде упадъка
Би ли ми показал къде точно са посочени "стандартните знаци", за да се запозная по-подробно с тях? Всъщност ">" е математическият знак за по-голямо, който присъства на клавиатурата и с него в някои имейли се посочва предходно съобщение. Стандартизацията на този знак при цитирането си е изцяло твое дело. Знакът за означаване на цитат в българския език са кавичките. Виждам, че все пак си запознат с тях, дори можеш да ги ползваш, въпреки че не отговарят на "стандарта". Колкото до "4ка" и "9ти" - по принцип си прав. Но по твоята логика бих могъл да кажа, че това е стандарт при кореспонденцията по интернет, където по принцип точки и тирета се считат за ненужни и товарещи символи. В цитираното изречение има едно "индивидуалните" в повече, което явно съм пропуснал да изтрия. Замених го с "конкретните", за да няма повторение с "индивиди". "Ужасната структура" няма да коментирам изобщо. Може би просто изречението ти се вижда сложно за възприемане (за теб е разбираемо все пак), но аз не виждам нищо ужасно в структурата му. Учителката по български ми писа отличен. Бях и на националния кръг на олимпиадата по български език и литература. Наистина преди стряскащо много години, но все пак бях. Говоря свободно два чужди езика и прилично още два. Получил съм най-доброто образование, което България може да предложи, а висшето е юридическо. Други въпроси?
Краска, пиша за последно, защото повече време за дървени философи не мога да отделя. В България може да не съществуват локални стандарти за комуникация в Интернет, но съществува български книжовен език и българска граматика. И всеки твой опит да правиш промени в тях като привнасяш математически символи показва, че не си по-различен от тийнейджърите, които пишат 4 и 6 вместо буквите "ч" и "ш". Нивото на грамотност на човека не се влияе от това дали пише на хартия, на компютър или на някоя ограда. Ти нарушаваш граматическите правила на българския език и оправдаваш това с цитат от уикипедия. Направо вземи и напиши един нов учебник по български език, като не забравиш да посочиш в литературата съответните препратки към уикипедия! И задължително цитатите да са маркирани с ">". Даже ще взема да се пробвам и аз да цитирам така. На следващо място, виждам че си направил редакция на изречението ми. Но освен >синонимите, предлагам ти да махнеш и някои от другите >излишни думи, за да се получи нещо граматически правилно според теб, при това просто и разбираемо >в контекста на моето изречение и без >излишен пълнеж. Например вместо: >А калъпът за такива роботи е от някой, който е достигнал социалното си >равнище благодарение на това, че е развивал индивидуалните способности >на индивидите, вместо да се стреми да прави всички еднакви, бих написал: >Калъпът за роботи е от някой, достигнал социалното си равнище, развивал индивидуалните способности, вместо да прави всички еднакви. Май се получи добре. Ще си взема поука да махам >излишния пълнеж и >синоними другия път, когато реша да пиша нещо. Логическият анализ ще го пропусна, защото мисля, че ако се понапънеш ще успееш да стигнеш до смисъла самостоятелно. Това последното с много пълнеж и синоними се получи и ще опитам пак. Логическият анализ ще пропусна. Ако се понапънеш, ще успееш самостоятелно. В крайна сметка, Краска, трябва да ти благодаря. Мисля, че с твоите умели напътствия и уикипедия определено си подобрих >писменото изразяване на български език. И това стана сложно. Ще опитам отново. В крайна сметка, Краска, да ти благодаря. С твоите напътствия си подобрих >писменото изразяване на български език. Както вече скромно споменах, съм получил най-доброто образование (това освен университет, включва елитно начално училище и елитна гимназия), което България може даде, с особено >високи изисквания към учениците, но след твоите безценни и мъдри съвети се чувствам наистина ограмотен. Хайде и това да го преработя, че е тежичко граматически някак. Както споменах, съм получил образование (университет, начално училище, гимназия), с >изисквания към учениците, но след твоите съвети се чувствам ограмотен. И точно като китайски робот.
tougherty, не ти ли хрумва, че след като сам си наясно със слабостта си в сферата на математиката, то вероятно някак си не върви да коментираш доколко тя е важна. Първо, естествено ще имаш склонност да я подценяваш, защото не е част от твоите умения, а и не я разбираш. Второ, не си компетентен (сам го казваш) да прецениш дали изучаването на математика е единствено тривиалното "произвеждане на аритметични роботи по калъп". Като не разбираш нещо, а и не желаеш да го разбираш, вероятно е по-достойно да се въздържаш от демонизирането му.
>Редовно има новини за български успехи на олимпиадите по математика, което означава, че не сме чак толкова зле Апропо, ако имаше поне бегла представа за вероятности и статистика, щеше да си наясно колко грешно е горното твърдение. Иронично, а?