Антонио Морено живее на смятаната за най-опасна улица в Мадрид, където дилърите предлагат открито и денонощно всякакви видове наркотици.
Той притежава къща с четири спални и басейн, работи в собствено фото- и видеостудио - и е циганин. Един от 14-те хиляди обитатели на нелегалното поселище в покрайнините на испанската столица.
Ако те живееха в която и да е друга европейска страна, Морено и неговите съседи щяха да бъдат източник на напрежение и полемики: във Вторник Европейският съюз определи продължаващото депортиране на цигани от Франция "позор" и заплаши страната с дисциплинарно наказание.
Изведнъж из цяла Европа общност, която е привикнала да живее в покрайнините, сега е в центъра на вниманието - и в някои случаи страда в резултат на това от още по-големи предразсъдъци.
Но Морено не е притеснен. Защото когато става дума за въпроса с циганите - наричани още роми - Испания е различна.
"Депортиране тук няма да се случи, никога," казва Морено. "Ние сме интегрирани. Аз съм преди всичко испанец, след това циганин - и се гордея, че съм и двете."
Докато много европейски страни възприемат своите ромски общности като проблеми, които трябва да бъдат разешени, Испания е приела своите цигани като част от себе си, давайки им права, признавайки историята им и карайки ги да се чувстват у дома.
"Естествено, има и расизъм, но тук е по-добре от всяко друго място, което съм виждал," коментира Морено, визирайки пътуванията си до Италия, Франция, Германия и Чехия. "Испания помогна много на циганите."
Модел за интеграция на циганите
Наистина, 35 години след смъртта на диктатора Франсиско Франко, животът на ромите се е подобрил драстично. "Преди дори не бяхме хора. Бяхме животни," разказва Морено за времето, когато властите са пречели на циганите да работят, да учат или дори да се събират на групи, по-големи от четирима души.
Сега ЕК, страните-членки на ЕС и самите роми са единодушни, че Испания се е превърнала в модел за интеграция на циганите, като някои я сочат като образец за добри практики. Сега правителствата на България, Словакия, Унгария, Чехия и дори Румъния - откъдето идват много от ромите в Европа - гледат към Испания за идеи, които те сами да приложат в действие.
От 10-12 милиона роми, живеещи в Европа, Испания има втората по големина ромска общност - приблизително 970 000 души, или около 2% от общото население на страната. Испания харчи почти 36 млн. евро годишно, за да ги асимилира. Само 5% от циганите живеят във временни лагери - а половината роми притежават собствени домове.
Почти всички цигани в Испания имат достъп до системата на здравеопазването - и въпреки че няма скорошни статистики, за поне 75% от тях се смята, че имат някакъв вид стабилен доход.
Инвестиция в образованието
Испания също така инвестира в област, която много от експертите смятат, че е решаваща за изваждането на ромите от бедността: образованието. Почти всички цигански деца постъпват в основно училище (макар че само около 30% го завършват), а повече от 85% от циганите в страната са грамотни.
"Употребата от Испания на европейските социални фондове е добър пример за другите страни-членки", заяви заместник-председателят на Европейската комисия и еврокомисар по правосъдието Вивиан Рединг. "Испанското правителство е демонстрирало, че работи по интеграцията на ромското население - и вече сме свидетели на някои положителни резултати."
Двупосочен подход
Испанският двупосочен подход към интеграцията способства за тези резултати, съчетавайки достъпа до масови социални услуги с целенасочени програми за включване. Например ромите могат да имат достъп до настаняване в общински жилища, както и до финансова помощ - при условие, че изпращат децата си на училище и в центрове за здравни грижи.
Освен това съществува програмата Gypsy Secretariat Foundation Acceder, която според експерти е една от най-добрите инициативи за интеграция в Европа. Програмата избира млади, безработни цигани и ги обучава на технически умения, помагайки им да получат еквивалента на гимназиално образование.
В крайна сметка те биват назначени на работа чрез поредица от споразумения с частни фирми. Програмата е толкова успешна, че румънската Национална агенция за ромите се опитва да реализира собствена версия на такъв проект.
Би ли могла останалата част от Европа да повтори успеха на Испания?
Дори ако други страни от ЕС последват стъпките на Испания и се научат да харесват своите роми, това би осигурило само половинчато разрешение на проблема. Най-добрият начин да бъдат спрени страни като Франция и Италия да депортират цигани е да се гарантира, че циганите се чувстват достатъчно добре у дома, така че преди всичко да не им се налага да емигрират във Франция или Италия.
"Испания е направила много повече от останаите страни-членки за интеграцията на ромите, но сега трябва да гарантираме, че успехът им ще се прехвърли и в новите страни-членки", коментира Иван Иванов, изпълнителен директор на брюкселската Европейска служба за информация за ромите. "Тогава ромската миграция би могла да спре."
Депортирането е безсмислено, твърди той: "Циганите просто ще се върнат след няколко месеца. Сега трябва да бъдат възприети други политики, или след пет години същите тези страни ще се оплакват от емиграцията от други страни."
Антонио Морено е испански циганин от поколения, доколкото може да проследи своите корени, той не може да си представи семейството му да живее някъде другаде.
И въпреки че оценява факта, че децата му получават финансова помощ и че държавата плаща за това внуците му да ходят на училище, той вярва, че циганите носят отговорност за интеграцията си.
"Повечето цигани са свестни хора и искат да съжителстват с другите", казва Морено. "Има някои, които се самоизключват, но ние не сме от тях. Ние оставаме в Испания, защото това е нашият дом."
