Кой победи на парламентарните избори? Зависи кого ще попитате. Партийните лидери на избраните в парламента партии ще бъдат доволни. Въпреки че ако видят ситуацията в по-широк контекст, може пък да си признаят, че са загубили. За гласоподавателя няма спечелили и загубили - има политици, на които са възложени определени задачи. Нека обаче започнем поред.
Резултатът от изборите се определи от рекордно ниската активност. На практика решиха твърдите партийни привърженици и очевидно това е съотношението между тях. По-висока активност щеше да вкара повече партии в парламента и да направи възможностите за съставяне на правителство повече.
Половината от избирателите не гласуваха. Не се сбъднаха прогнозите и за протестен вот. Вместо това негласувалите оставиха на основните партии втори шанс. Ако се бяха намесили, то щеше да бъде или в подкрепа на някоя особено убедителна партия, или за да отстранят някого. Очевидно нито едното, нито другото се случи.
ГЕРБ остана първа политическа сила и то след като предсрочно беше свалена от власт. Тук първият въпрос е
доколко протестите са изразявали народно недоволство,
а вторият - появи ли се достатъчно убедителна алтернатива на омразното управление на Борисов. Въпреки резултата е малко вероятно ГЕРБ да остане в управлението. За да се случи това, Борисов и Цветанов трябва да се оттеглят. Тогава досегашните управляващи ще могат да търсят коалиция с ДПС или подкрепа от "Атака".
Без двамата й лидери на властови позиции, ГЕРБ е обречена на бърз разпад. Същевременно, ако се оттеглят, те биха си осигурили сравнително плавно и безболезнено излизане от властта. Стига да намерят желаещи да я споделят с тях.
БСП не успя да победи ГЕРБ,
въпреки че увеличи значително своите депутати. Същевременно тя има най-големи шансове да сглоби правителство. Тази задача няма да е лесна, защото освен задължителната коалиция с ДПС, много вероятно ще трябва да се търси и подкрепа от "Атака".
Не се знае какви условия ще поставят тези две партии. Ако са неприемливи, би било по-разумно БСП да не се ангажира с правителство, което е нестабилно и няма достатъчна подкрепа или желание за дълбоки реформи. Този вариант би вкарал България в продължителна криза и нестабилност.
ДПС и "Атака" запазиха парламентарните си позиции
С тази разлика, че политическата им тежест се повиши значително. От ДПС вероятно ще зависи кой ще състави правителство. При паритет в местата в парламента, "Атака" вероятно ще изживее звездния си час да поставя условия и да определя приоритети на правителството. Това ще е пагубно за тази партия, защото ангажирането с властта е несъвместимо с популизма и националистическата риторика.
От всичко това следва, че възможността БСП да е в основата на съставяне на правителство е много вероятна, но тя зависи от решения на ГЕРБ, ДПС и евентуално - "Атака". БСП няма самостоятелна инициатива. Няма да се спирам на малко вероятните сценарии за нови избори или за съставянето на широка коалиция между ГЕРБ и БСП. С чий мандат и с кой премиер ще бъде правителството, в случая няма особено значение.
Ще си позволя и един съвет. Нека коалицията и подкрепата на правителството се основават на много ясна и подробна програма за действие във всички области. Получава се том от 200-300 страници, но всичко е ясно до най-малките подробности. Така се прави например в Холандия, която от десетилетия е управлявана от коалиции.
Добре е основните елементи на програмата да се договорят преди съставяне на коалицията, за да има гаранции, че ще бъдат изпълнени. Това е единствената възможност правителството да започне да работи на светло и с минимално необходимата обществена подкрепа.
