МВР леко отстъпи от "интерфейса" за ЗЕС

Окончателното второ гласуване на Закона за електронните съобщения (ЗЕС) в пленарна зала мина под знака на отстъпка, която просто запази статуквото.

От МВР поискаха отново "интерфейс" до трафичните данни, но с различна формулировка - "система от мониторинг център и други програмно-технически данни", и в крайна сметка именно този текст залегна в гласувания закон. Единствената отстъпка, която бе допусната, се отнасяше до това, че обект на подобно следене ще са заподозрените в "тежки и компютърни престъпления".

Гласуваният преди десетина дни от вътрешната комисия текст предвиждаше достъп до трафичните данни да бъде възможен и за някои други престъпления - като закана срещу длъжностно лице, купуване на гласове, разпространение на порнографски материали, склоняване към проституция, подготовка за пране на пари, неразрешено преминаване на границата и други подобни, но в окончателния текст тези предложения отпаднаха.

За сметка на това мобилните и интернет оператори бяха задължени да предоставят на МВР и спецслужбите трафични данни не по-късно от 72 часа.

В закона беше оставена възможност министърът или упълномощено от него лице да определя срок, различен от записания в закона - по-кратък или по-дълъг, според нивото на спешност или обема на необходимата информация, събирана от оператора.

Изрично бе уточнен и ред за унищожаване на данните - те ще се съхраняват от операторите 6 месеца след предоставяне - и в същия срок спецслужбите ще унищожават справките, ако не са използвани. Комисията за защита на личните данни всяка година ще представя на Народното събрание и на Европейската комисия обобщена информация за случаите, при които операторите са предоставяли данни на МВР. Ще се води специален регистър на исканията за достъп до трафични данни, който обаче няма да е публичен.

Спорът за преформулираното понятие "интерфейс" бе раздухан както в пленарна зала, така и на протеста пред парламента. Формулировката за система от мониторинг центрове бе приета от мнозина като форма за прикриване на реален пряк достъп.

Протестиращите от организацията „България е наша” обявиха, че ще търсят начини за това да бъде наложено президентско вето или чрез депутати и омбудсмана да бъде атакуван Конституционния съд, а при нужда ще инициират и съдебна процедура в Страсбург.

Зам.-министърът на вътрешните работи Веселин Вучков контрира, че прихващащият интерфейс не бил свързан с достъпа до разпечатки от телефони или Интернет дейност, а засягал реалното подслушване и прихващане на съдържанието на разговори - и че такъв интерфейс съществувал от повече от 10 години, но се ползва по реда на Закона за специалните разузнавателни средства.

Законът влиза в сила от 10 март - и в него остава възможността МВР да изисква справка от операторите за "компютърни престъпления".

От неправителствените организации, наблюдавали гласуването, определят приетия закон като "бомба със закъснител". По време на заседанието техни представители облякоха светлоотразителни жилетки с надпис "Аз не съм терорист", в резултат на което бяха изведени от залата. Протестиращите нарекоха въведените в закона принципи за подслушване "нова Държавна сигурност" и "електронни досиета", тъй като са свързани със следене на личната кореспонденция, трафичните данни и местоположението на всеки гражданин.