Бутилка алкохол и полупразна чаша стоят на масата до Ангела Меркел, която изучава поверителен документ със сериозно изражение на лицето. Неговото заглавие е "Как да се разтури еврото". Поне така The Economist си представят дилемата на немския канцлер. "Изкушаваш ли се, Ангела?" е заглавието на корицата на новия брой на списанието.
Меркел действително се намира в деликатна позиция в момента, тъй като така и не успява да овладее кризата на еврото. Разбира се, тайният план за разпадане на еврозоната е пълна художествена измислица. И все пак той приляга добре на настоящия дебат, където все повече политици от коалиционното правителство на Германия говорят за радикални стъпки за справяне с еврокризата.
Поне официално обаче позицията на Меркел е, че тя иска повече, а не по-малко Европа. В опита на канцлера да спаси общата парична единица, тя е готова да стигне до самите граници на това, което е допустимо според конституцията на Германия.
Това стана очевидно от нейната подкрепа за постоянния фонд за стабилност на еврозоната - Европейския механизъм за стабилност (ЕМС) и другия й проект за фискално споразумение. Ала Меркел иска още повече. "Нуждаем се от политическо единство," заяви наскоро тя в интервю. "Това означава, че трябва да предоставим повече компетентност на Европа, стъпка по стъпка, в рамките на един продължителен процес".
Гласът на народа
Ала това вероятно няма да се получи, имайки предвид ограниченията на немската конституция - факт, който членовете на опозицията изтъкват от известно време насам. Междувременно все повече хора в управляващите партии говорят за провеждането на референдум в Германия по въпросите за Европейския съюз.
Райнер Брюдерле, лидерът на парламентарната група на подкрепящите бизнеса "Свободни демократи" - и младши коалиционен партньор на Меркел, заяви в петък, че може да се достигне до момент, "в който референдумът за европейските въпроси ще стане наложителен".
Хорст Зеехофер, лидер на Християнсоциалния съюз (ХСС) - баварската сестринска партия на Християндемократичния съюз на Меркел, дори вече е призовавал за няколко референдума. Финансовият министър Волфганг Шойбле също е обсъждал провеждането на национален референдум по европейските въпроси.
Подобен вот наистина би се оказал подходящ начин за получаването на необходимата легитимност за трансфер на национални компетенции към Брюксел. Ала как наистина би проработил на практика? Съществуват три възможни варианта за референдум.
Доброволният начин
Немската конституция, официално призната като Основен закон, не предвижда особено много механизми на пряката демокрация. Според нея референдуми се предвиждат изрично в конкретни ситуации - като например промяна в територията на Германия или при обстоятелсва, в които Основният закон на Германия предстои да бъде заменен от нова конституция.
През годините е имало продължителни призиви за предоставянето на по-голямо участие на гражданите - освен стандартните избори, особено от страна на опозицията. За разлика от християндемократите, ХСС и Свободните демократи са отворени към тази идея.
Критиците коментират, че въпросите за трансфер на компетенции или мерки за съхраняване на еврото са твърде сложни за референдум. Ала лидерът на ХСС Зеехофер смята тези възражения за "чиста надменност" спрямо хората.
Зеехофер посочи три области, в които гласът на народа трябва да се чува повече. Сред тях са и прехвърлянето на важни компетенции към Брюксел, разширяването на ЕС чрез нови държави-членки и немската финансова подкрепа за държавите от ЕС.
Шокиращото тук е, че отговорът на ХСС и на трите въпроса би бил категорично "не". А партията вярва, че все по-евроскептичното немско население също би отговорило по този начин. Но дори самият Зеехофер не вярва, че конституцията наистина ще бъде изменена, за да се включат в нея предложените от него условия за провеждане на референдум.
Принудителният начин
Дори по-вероятно от отварянето на конституцията към референдумите е това, че тя ще се превърне в обект на дискусии вследствие на европейската интеграция. А това, разбира се, би изисквало от германците да решават въпроса за нова конституция на страната.
Член 146 от Основния закон постановява, че настоящата конституция "ще престане да се прилага в деня, в който друга конституция, свободно приета от немския народ, влезе в сила".
Шойбле и Брюдерле не са единствените, които подозират, че когато Федералният конституционен съд даде решението си за фискалното споразумение и ЕМС, в него ще бъде посочено, че границите на настоящата конституция вече са били достигнати. Освен това, тъй като официалната позиция на почти всички немски политически партии е, че адекватният отговор на кризата наистина е "повече Европа", референдумът изглежда неизбежен.
В момента въпросите за какво точно ще гласува Германия и кога това ще се случи са точно толкова неясни, колкото и предстоящото решение на съда. Досега се е говорило неясно за въпроси като "политически съюз", "отстъпен суверенитет" и "обща бюджетна политика". Петер Щайнбрук, бивш финансов министър и водеща фигура в левоцентристката Социалдемократическа партия (СДП) предрича, че референдум ще се проведе до две години, докато прогнозите на Шойбле са за пет. Разбираемо, Меркел отказва да прави предположения за сроковете, в които подобен референдум би се провел.
Въпреки тази игра на догадки, едно е ясно: преди германците да могат да гласуват за или против ЕС, самият ЕС трябва да реши какво иска. "Създаването на нова конституция, ако то е необходимо, може да бъде само абсолютно последна стъпка и поради това никога няма да бъде "фундамент" в конструкцията на нова европейска държавност; вместо това то може да бъде само "ключов камък"," подчертава експертът по конституционно право Ханс-Петер Шнайдер.
И все пак достигането до този етап би могло да отнеме известно време - дори и кризата да изисква решителни действия. Погледнато от тази перспектива, различните идеи за референдуми, които дори управляващата коалиция подхвърля насам-натам, в момента не са нищо повече от опит да бъдат успокоени гласоподавателите.
Накратко, посланието, което те желаят да изпратят, е: "Не се притеснявайте. Вие ще имате последната дума."
Европейският начин
Референдумът в Германия би могъл също така да бъде обединен в паневропейски референдум. Той теоретично би могъл да изиска от всички страни-членки на ЕС да гласуват за разширението на правомощията на ЕС - и да се проведе в един и същи ден навсякъде.
Идеята за създаване на обща конституция за всички страни-членки на ЕС не е нова. През 2004 г., държавните глави и правителствата на членките на ЕС одобриха проект за конституция, който освен другото би дал на Европейския парламент по-големи правомощия и би намалил влиянието на отделните членки. Но след неуспешни референдуми във Франция и Холандия, идеята за европейска конституция угасна. Вместо това лидерите на ЕС се обединиха зад Лисабонския договор през 2007 г.
За да има малко повече реална приложимост политиката на ЕС, насочена към по-добро справяне с финансови и икономически кризи, трябва да има ново споразумение - или, още по-добре, конституция.
Преди няколко седмици еврокомисарят по правосъдието Вивиан Рединг заяви, че подобна конституция би трябвало да бъде ратифицирана с референдуми във всички страни от ЕС. Естествено, това включва и Германия.
