За българите отдавна не е новост, че страната им е с най-малък процент на младежи до 14 години в ЕС и че всеки осми български младеж се готви в обозримо бъдеще да загърби родината. Това е съвсем обяснимо, след като в края на миналата година почти 40 на сто от българите декларираха пред НЦИОМ, че насърчават децата си да напуснат завинаги България, а 70 на сто обявиха, че искат децата им да учат някъде в чужбина.
Голямата илюзия
Още в началото на 90-те, подгонени от постоянната криза и немотия, българите потеглиха масово на гурбет. Голяма част от гурбетчиите оставиха децата си в родината - на отглеждане от баби и дядовци. Други ги взеха със себе си, като по този начин скъсаха връзките им с близки, език и приятели. Трети изпратиха децата си да се учат в чужбина - със заръката да не се връщат в родината, която вече над две десетилетия не може да се отърси от мизерията, корупцията и престъпността.
Резултатът: днес почти два милиона способни, квалифицирани българи общуват с България главно по Скайп. Най-вече защото чрез безплатната компютърна връзка могат да поддържат илюзията, че разстоянията всъщност не са толкова големи, а контактите с близки и роднини далеч не са прекъснати. Но зад пресилените усмивки от монитора често се крие тежка човешка драма.
Ще си дойдете ли през лятото?
Тази драма изживяват най-тежко децата на емигрантите. Да, по Скайп те виждат мама и татко в чужбина, чуват всекидневните им напътствия, но да ги прегърнат, да усетят тяхната ласка и топлина - това е невъзможно. В същото време родителите не спират да им повтарят, че усилията и лишенията са заради тях - за да са добре нахранени и облечени, за да имат и те онова, с което разполагат по-заможните им връстници. И така до няколкото летни седмици в родината, през които гурбетчиите ще трябва да компенсират цялата детска мъка, трупана през останалите 11 месеца от годината - въпреки безплатния Скайп. Така, според детски психолози, тези малки създания се разкъсват вътрешно между страната, където родителите им живеят в лишения и тежък труд, но откъдето идват подаръците и парите, и незврачната реалност в семейния дом, който се изпълва с радостни емоции само по време на лятната почивка на мама и татко.
Страшната самота
Не по-малка е драмата на всички онези възрастни българи, чиито деца и внуци живеят по всички краища на света. Животът им преминава основно в дежурства пред компютъра в очакване на поредния Скайп-сеанс - за да зърнат отново любимите лица, за да чуят отново любимите гласове. И когато разговорът завърши, да отронят поредната сълза и да пропъдят натрапливите мисли за страшния самотен край.
Демографските изследвания сочат, че с всяка изминала година България все повече заприличва на старчески дом, който съществува главно благодарение на парите, които изпращат емигрантите. Още миналата година икономистът Петър Ганев поясни в интервю за швейцарското радио ДРС, че българите зад граница са изключително важен икономически фактор заради двата милиарда лева, които превеждат годишно в страната. Без тези пари много семейства не биха могли да преживяват - защото обитават държавата, наречена България.
Изходът е един - цялото семейство да се събере...там, където работят мама и тате. Щот' тук муката ще е пулна!
Без съмнение, дечицата на баш комунистите са си при тях. Това е печалният резултат от вече 75–годишното комунистическо–ченгесаро–мафиотско управление.
Вече във всяко семейство има емигранти, моето не е изключение. Финансово са много добре, обаче емоционално са постоянно на ръба. Не искат да се върнат, защото се плашат от мизерията, но и не им харесва там където са. Живеят постоянно в противоречие със себе си, но се успокояват, че го правят за децата си (защото те са родени в чужбина и домът им е вече там).
Е, както е казал дядо Вазов преди повече от век, "НЕ Е ГОЛЯМ ПОДВИГ НА СЕДНЕШ НА ЧУЖДА ТРАПЕЗА. ПОДВИГ Е САМ ДА Я НАРЕДИШ И ДА ПОКАНИШ И ДРУГИ ДА СЕДНАТ НА НЕЯ!" Тъй че виждаме само как родителите си НАСЪРЧАВАТ децата си да СЕДНАТ НА ЧУЖДА ТРАПЕЗА, а сами не са наредили никаква... Страната им е такава, каквато сами са я създали... Комичното е, че същите тези деца емигранти, следвайки логиката на родителите си, смятат да се върнат в родината си едва тогава, когато тук стане по-добре... Значи... отново смятат да СЕДНАТ НА ЧУЖДА ТРАПЕЗА, наредена им от някой друг... Печалното пък е, че родителите се ГОРДЕЯТ с това, че децата им са СЕДНАЛИ НА ЧУЖДА ТРАПЕЗА... Замислете се, подобно на дядо Вазов, над всичко това и ще ви стане... кофти, нали?
Коментар /5/ е един от най-смислените, които съм чел тук напоследък! Едно е да се бориш с лакти, когато условията са горе-долу равни и ясни, друго е да се бориш с лакти тук, където всеки бранш е доминиран от мутри и бивши партийни величия. Изключително дразнещо ми е да слушам как в чужбина се скъсвали от работа милите....ми нали с труд всичко се постига, елате и се скъсайте от работа тук!
Тези, които ги няма са точно тези, които са там в Булгаристан. Света е токова голям и хубав, и има хиляди места и за живеене и за работа и за почивка. Просто България с туземното и население и някъде много назад в класациите.
Georgi Tashev Много от тея хора не бягат от България, не бягат и от някаква голяма бедност. Те бягат от другите българи Голям проблем в Булгаристан е именно работата с/за други българи. Не че навънка са цвете, но е наистина вярно това, че получаваш повече одобрение и подкрепа навън, отколкото в кочината. Навсякъде има лицемерни педерасти, но в кочината са прекалено много и все на ключови позиции. Ето за това на много хора им писва и си вземат шапката.
"Хората са създадени, за да бъдат обичани, а вещите са създадени, за да бъдат използвани. Причината, поради която сега светът е в хаос се дължи на това, че вещите са обичани, а хората използвани." Jonathan Moldu. Поздравления и от мен за Коментар # 5!
Georgi Tashev е разбира се, не 100% са гадове, но просто шанса да попаднеш на читав работодател в България е много много малък. Осезателно по-добре е в Европа, а за скандинавия както казваш - там няма изобщо какво да сравняваме. Скандинавците съм ги признал за може би най-коректните и като партньори и като колеги и като специалисти
@Borracho Ти май продължаваш да не усещаш жестоката самоирония в думите ти?! Озлобен, негативен и мразещ всичко българин постоянно коментира "озлобените, негативни и мразещи всичко" българи.
Не разбирам защо емигрантството се възприема като някакъв героичен подвиг и дори... лишение. Това е просто въпрос на избор... господин Ковачев май бяхте. (Сори, ако бъркам)... Това, че не разбирате един коментар не Ви прави тъп. Тъп Ви прави това, че го коментирате, без да го разбирате... П.С. Туй лято ще отскокнете обратно до БГ, за да си пооправите зъбките по-евтино, нали?
@23 Krasimir Kovachev --------------------------- Красимире, недей да рипаш така, човекът нищо лошо или невярно не е казал. Безспорен факт е, че за същата работа на Запад плащат многократно повече отколкото тук, въпреки жалките опити на някои, включителни негово Тиквено превъзходителство, да ни убедят, че бачкаме много малко, а ония в западния свят спят и ядат по един час, останалото време работят като волове. Сигурен съм, че и ти получаваш много повече в Ирландия за същата работа, която си вършил и тук. Точно това имаше впредвид човека под "чужда трапеза", не че емигрантите ни не се трудят и не са заслужили социалния си статус. Просто идеята му е, че с пропагандирането на бягането от проблемите, вместо опита за разрешаването им, се обричаме на самоунищожение като нация. Естествено, че индивидуалният избор е свещен и животът е кратък, затова всеки има правото да избере най-доброто за себе си и семейството. Но като цяло отиваме на кино като нация, а направилите избора да емигрират плащат и солена цена за това. За съжаление само един бърз прочит на стотиците коментари под скорошните статии в Дейли Мейл и Гардиън за България и българите може да види какво е отношението, например, на британците към българите. Честно, почувствах се много гадно като видях толкова негативизъм, презрение и принизяване в 99% от мненията на обикновени британци. Със сигурност бих се чувствал доста неловко и маргинализиран, ако трябва да прекарам целия си живот в такава среда.
Красимире, нещо не схванах - какво точно общо има преквалификацията в случая?! Нали ако утре отидеш на пристанището във Варна или Бургас ще взимаш много по-малко отколкото на пристанището в Дъблин, а ще си същия специалист и ще работиш пак по толкова?! Нали ако си компютърен специалист тук, ще взимаш няколко пъти по-малко, отколкото ако на другия ден хванеш самолета и отидеш да работиш същото в Англия, да речем. Е, едва ли за един ден си станал кой знае колко по-добър специалист и си почнал да работиш кой знае колко повече. Ей това, майна, е готовата трапеза. Защото точно тази разлика, тази добавена стойност, на практика не си я изградил ти, а ти я дава обществото, което те приема при тях. Защото, ако утре, например, стане някаква нечувана криза на Албиона и започне същата масова безработица и фалити като в края на 70-те и 80-те, тогава заплащането (за тези с работа) ще падне неколкократно - е, това ще означава ли, че хората там са станали изведнъж по-лоши специалисти и по-мързеливи?! А материалните ти придобивки, да си ги ползваш със здраве, но едва ли впечатляват и интересуват особено някого тук. И ми се струва доста нерелевантно да се хвалиш с тях пред анонимни непознати, което издава някакви сериозни липси в емоционален план. Както и писането по български форуми от преуспяващи и отричащи всичко българско емигранти.
Ковачев Дори да приемем, че имаш имоти на нзнам си кои острови, то заслугата не е толкова твоя, колкото на "уредената трапеза", на която са ти позволили да седнеш. Нали не се заблуждаваш че е дело на твоята незаменима личност и твоя незаменим труд? Със абсолютно същото количество труд тук щеше да изкараш, колкото за имот в Бусманци. Така че бъди благодарен, че те търпят на "уредената трапеза", а не си приписвай заслуги, които са чужди.
Краси - успокой са малко и виж кво е писАл Федара у 25-ти пост. Не виждам нещо грешно тама. За трапезата примера къде го дава в другия си пост не съм съгласен с него що по таа логика, ако имам 2 магазина и у единия продават леба за 1 лев па у другия за 10 лева, яз требва съм хахав да дам 10 лева за същия продукт. Същото е със работата. Готова трапеза нема и не го разбирам въобще тоа пример. Имаш пазар на който се търсат дадени услуги и ти гледаш да продадеш твойте на най-добра цена. Ония не са та поканили у чужбина що имаш сини очи. Те са та поканили да праат пари от тебе. Тиа трапези въобще ги забравете. Сичко останало е така мисла. Яз за себе си мога да кажа, че работа по-малко сега отколко у БГ за в пъти повече лев. Безкрайно щастие нема. Въпроса е кво да избереш от това де ти предлага живота па кошничката ти за съжаление не мое събере сички бонбонки де си си аресал.