Най-накрая ново научно изследване потвърди нещо, което отдавна знаехме:
че сме бомбардирани от изследвания до степен, че самите учени се затрудняват да поддържат темпото и да създават качествени, потвърдени от техни колеги доклади от изследванията си.
Объркваме се от това, което изследванията ни заявяват, а хората, извършващи изследванията, се оказват слепи за случващото и неподготвени за констатациите на други учени.
С други думи - всички се намираме в ада на научните изследвания.
Авторите на новото изследване на изследванията отбелязват "упадък" във вниманието на учените към свързаните разработки на други влиятелни учени, чиито изследвания те нормално биха цитирали в собствените си проекти.
Те пишат, че този упадък на вниманието се утежнява, "което показва, че учените ‘забравят' по-лесно научните материали, отколкото са го правили в миналото".
Медиите винаги са имали полза от публикуването на информация за научни изследвания, които постигат пробив в медицината или грижата за човешкото здраве.
Те или ни успокояват, или предизвикват паника. Особено нашумелите изследвания имат огромно влияние. Те променят начина на живот на читателите и определят маркетинговите пазарни тенденции.
Всичко това ги прави любимо четиво (преди появата на интернет, хората бързаха да си купят всеки вестник, съобщил пръв за връзката например между пушенето и рака).
Но в наши дни изглежда, че вече сме тотално вманиачени по научните изследвания.
Или пък може би медиите са се вманиачили по това да ни подлудяват, представяйки всяко поредно проучване - за нашето здраве, благосъстояние и финансова изгода.
Адаптирайки се към информационната епоха, сме придобили ненаситен апетит за съдържание, а вниманието ни става все по-краткотрайно.
Медиите бълват статии за резултатите от изследвания, както и материали, мемета и туитове, за да отговорят на търсенето - и да изпреварят конкурентите си.
Не е изненадващо, че учените също се нагаждат към сегашните обеми на информация, както и към краткия им "срок на годност" на медийната сергия.
Финландски учени констатират "икономия на внимание" в областта на науката, "засягаща тези, които търсят внимание чрез създаването на ново познание, биват възнаградени чрез цитиране от техните колеги, и чиято позиция се определя от количеството позовавания и цитирания, които получават".
Те приписват "упадъка" във вниманието на учените на "много по-голямата гама от научни материали, между които трябва да се разпредели вниманието им... което неизбежно ускорява публикуването на нови материали, заради ограничения капацитет на учените да следят научната литература".
Накратко, всички са залети от потоп от изследвания.
Медиите разчитат на трафика от тях. А учените бълват нови и нови изследвания, вместо да се посвещават на по-дългосрочни и задълбочени такива.
Според това ново изследване, кризата във вниманието на учените е сходна с тази на всички останали в информационната епоха: те имат "ограничена" способност да остават концентрирани и заинтересовани от материала и темата на изследването си.
А междувременно на всички останали им се завива свят от опити да се възприемат всички тези противоречиви данни.
И да, ние също губим интерес доста бързо.
Събуждаме се, за да видим как в сутрешния блок се обсъжда ново изследване по стар проблем: хормоналната терапия спомага за преодоляване на симптомите на менопаузата, но не без определени рискове.
После на първата страница на сайта на New York Times ни посреща "мащабно ново изследване", според което вегетарианската диета може да отложи или предотврати появата на рак на дебелото черво.
От другата страна на океана, лондонският Times ни съобщава, че кафето и чаят може да подобрят състоянието на сърдечно-съдовата система. А според друг сайт, депресията струва на САЩ 44 млрд. долара годишно, според нови статистики от Световната здравна организация.
Това е само малка извадка от последните дни, въпреки че всички тези изследвания в някаква степен потвърждават нещо, което и предишни изследвания вече са констатирали:
Много читатели, след като прочетат новината в Times, ще си позволят, без усещане за вина - и дори с някаква самонадеяна инатливост - втора илитрета чаша кафе за деня.
Други вероятно ще пробват да се хранят вегетариански. А трети вероятно ще прочетат вестта за епидемията от депресия в Америка в офиса и, вместо да вършат работата си, ще търсят онлайн психолози и психиатри, двоумейки се дали да си запишат час, или да изчакат да отмине сам поредният тежък пристъп на зимна депресия.
Проблемът с многото изследвания в момента е, че те или повтарят общоизвестни неща, или напълно им противоречат.
Стресът, както научаваме, не бил полезен за здравето ни: хроничният стрес водел до депресия, а стресът на работното място ни убивал!
Но не бивало да отхвърляме стреса в малки дози, който можел да удължи живота ни - освен ако, естествено, не се стресираме твърде много за това дали сме стресирани.
Междувременно недостатъчният сън можело да уврежда трайно мозъка, но пък прекалено многото сън можело да предизвика инсулт.
Все още няма ясен отговор какъв точно трябва да е сънят, за да е "както трябва и колкото трябва".
Простете ни за цинизма и опростенческия подход към някои от тези изследвания.
Те по-лесно ни изкушаваха преди пет години, донякъде защото не бяха толкова вездесъщи, но предимно защото тогава бяхме по-невежи. И бомбастичните заглавия просто не можеха да останат незабелязани.
Ако едно изследване казваше, че кафето е полезно за здравето, го считахме за почти необоримо. По-ранните изследвания, свързващи консумацията на кафе с преждевременната смърт, очевидно вече бяха остарели и невалидни.
Това, на което не обръщаме внимание - тъй като всеки ден ни носи вълна от нови, плашещи или неразбираеми статистически данни - а би трябвало да не го игнорираме, е методологията и механизмът на оценка на резултатите, използван от учените.
Защо едно изследване измества друго?
Защо хората изобщо провеждат изследвания дали спането легнали на една страна ни прави по-добри хора?
Да, давим се в потопа от изследвания и интересните статистики се изсипват върху главите ни в сутрешните блокове, но какъв е смисълът и ползата от тях?
В наши дни, когато трябва да избираме между несъстоятелни изследвания, проведени от компании, опитващи се да популяризират продуктите си, и нашумелите, но спорни клинични изследвания; между глупавите проучвания и паникьорските анализи, ни е трудно да повярваме на каквото и да е.
В един момент техните твърдения ни карат да се чувстваме страхотно, в следващия - да изпитваме огромна тревога.
Може би пък е време за мораториум върху изследвания, или за звездичка в края на всеки материал, пишещ за тях, или надпис на екрана: "Ако искате, вярвайте на това изследване. Защото много евероятно утре да има ново, което да го оборва".
