Така се пееше в една песен. И все по-често и аз си задавам този въпрос. Докога все ще искаме да се върнем назад, като на всички ни е ясно, че връщане назад няма. Светът върви напред, ние нанякъде другаде - или поне така показваме в публичното си говорене.
Може би това въведение не ви е много подходящо за темата „Парите следват ученика", но за мен е удачно. Защото ми омръзна да се приемат програми и после никой да не помни какво е одобрено от Народното събрание, да не помним какво трябва да правим и на всеки две години да си говорим едни и същи неща, докато децата ни все по-често отиват да се учат в чужбина и не търсят повод да се върнат, освен за празниците.
В приетата от Народното събрание Националната програма за развитие на училищното образование и предучилищното възпитание и подготовка (2006 - 2015 г.) е залегнало въвеждането на принципа „Парите следват ученика" „не по-рано от 2009 г.".
Интересна формулировка, но дори и разтеглива във времето, никъде не се поставя под съмнение фактът, че това е демократичният път за развитие на образователната система. Не е уточнен срокът. Но разсъждавайки логично, стигам до извода, че не по-късно от 2009 г. означава до края на програмата - 2015 г. Което на практика ще се случи, ако частта за финансирането на децата в частните училища остане в проектозакона и когато той се превърне в закон.
Ако се гледаме в законите, свързани с образованието, ще видим, че никъде не се казва, че задължителното образование е безплатно за тези, които не могат да си го позволят. Към сегашния момент независимо какво е финансовото ми състояние, ако детето ми учи в държавно или общинско училище, образованието му е безплатно. Добре - да съм си избрала държавното. НО!
Същата тази държава е позволила създаването на частни училища
Задължава същите тези частни училища да спазват образователните изисквания на държавата, само че да го правят всичко това за сметка на родителите. Няма логика - според мен.
И няма нищо нередно във факта, че децата, които спазват изискванията към тях на държавата, трябва да получават съответно еднакво отношение от страна на държавата. А за всички допълнителни "екстри" - спорт, чужд език, изкуство и т.н. родителите си плащат - родителите си плащат за тези екстри и в държавните училища като записват децата си на алианс, спорт, музиката и т.н.
В почти цял свят под една или друга форма децата, които се учат в частни училища, които отговарят и изпълняват държавните изисквания, получават определената от държавата издръжка.
Мнозина вече надигнаха глас, че така убиваме държавното образование. Аз ще кажа, че така стимулираме развитието на образованието. Поставяме всички на равен старт и се надяваме всички да дадат най-доброто от себе си. Без значение къде са получили знанията си. И в настоящата ситуация не всички деца могат да учат в елитните държавни училища, нали?!
Световната практика показва, че пътят към подобряване на образованието е в публично-частните партньорства
А принципът "Парите следват ученика" е точно една такава форма. И мнозина не искат да разберат, че въвеждането на този принцип ще спре дискриминацията по материален принцип. Че това е факт говорят и двете решения на Комисията по защита от дискриминация, които категорично показват, че това не трябва да продължава. Факт е, че ако принципът се въведе, дори и бюджетът за образование няма да се увеличи, защото и към момента парите на година за децата в частни училища са предвидени в бюджета, поради една проста причина - когато се прави бюджетът, никой не знае кое дете в какво училище ще се запише да учи. Така при сега действащите обстоятелства, тези пари потъват някъде, без дори да се дават на децата в държавните и общинските училища.
Логично е да си зададем въпроса къде са отишли всички тези пари през последните 20 години?
Логично е и да си зададем въпроса, защо при условие, че стипендиите се дават за постижения на децата, те не се отнасят към децата в частни училища?
Логично е да попитаме и защо намаленията за ученици важат на много места само за децата от държавни и общински училища?
Логично е..... мога да задавам още много нелогични въпроси, но ще спра.
Защото си мисля, че е крайно време да спрем да мразим. Да спрем да искаме да се върне равенството между хората, и да се борим за правото всички да сме равни пред закона.
Ако се приеме принципът и стане част от образователната ни система, това само ще покаже, че днес най-накрая имаме поне законодателна воля да тръгнем в правилната посока. И не става дума за пари, става въпрос за принципът, който е много по-важен от парите. От години страдаме не от липсата на пари, а от липсата на усещане за държавност и законност. Ако парите последват детето, лично за мен, това ще бъде доказателство, че тръгваме с бавни крачни в правилната посока, че сме успели да надскочим дребните си страсти и да помислим за голямата картина, която предстои да видим.
Децата са бъдещето, децата и тяхното образование са най-важните са всеки родител
Те трябва да са важни и за всяка уважаваща себе си държава. И е задължение на държавата да има еднакво отношение към всички деца, независимо от пол, раса, етнос, материално състояние и т.н.
Вече 10 години водя тази битка. Запознах се с много хора, които мислят като мен и да, не на всички тях децата им са в частно училище. Но всички те са съгласни, че трябва да имаме право на избор по отношение на образованието на децата си, а не само задължения. Нека държавата създаде условия за конкуренция, тя винаги води до по-добро качество на по-ниска цена. Но аз и всички мислещи като мен, обединени в Инициативен родителски комитет, няма да спрем да отстояваме правото на децата си на избор.
Свободата да избираш е онзи елемент, който те кара да се чувстваш свободен. И не става въпрос за бедни и богати, сини и червени, оранжеви и какви ли още не цветове. Става въпрос за спазване на законите от страна на държавата, която трябва да гарантира точно това - равенство пред закона.
Аз съм против да се финансират частни училища от държавата. Ако държавата не може да осигури място за ученика в клас или детето в детска градина да плаща обещетение на родителя. Иначе частното си е частно, държавното държавно. Какво се получава. Родителите избират частно училище, защото считат, че там детето ще получи по-добро образование, а дали това е така въобще не е сигурно. По времето, когато аз бях ученичка частните училища бяха на досто лошо ниво спрямо държавните. Учениците бяха редовно глезени, за да може мама и тате да плащат таксата с кеф и резултат нулев. А иначе имаха невероятни реклами. И в частните гимназии учеха предимно богати лигльовци, които ги мързеше и се бяха провалили на приемни изпити за по-елитни държавни училища. Така че, никой да не се заблуждава, че частно=добро и съм против да се финансират допълнително най-мързеливите деца на България. Обаче, ако едно частно училище докаже, че учениците са му на едно високо ниво и като пример за сравнение давам държавната СМГ - нямам против, да го финансират.
Който иска всичко да му е "безплатно" / всъщност, платено вече през данъците/ - праща детето си в държавно или общинско училище. Който иска и има възможност да осигури на детето си по-добро образование - избира частното заведение. И доплаща за екстрата. -------- Едно от много малкото истински смислени мнения по темата. Регистрирах се току що специално за да ви кажа, че училищата и детските градини не са СГРАДИ. Това са едни СГРАДИ, в които работят едни ХОРА с нашите ДЕЦА. Много по-голям проблем от липсата на СГРАДИ, е липсата на точно тези ХОРА. Частните училища може да са фирми, но в по-голямата си част са създадени от потребността да има алтернатива на държавните такива. За мен най-важното е човек да има избор и въз основа на критериите си, сам да може да решава къде да учи детето му. Затова помислете имате ли избор и между какво всъщност избирате. Каква е вашата отговорност в процеса и дали тя се изчерпва с плащането/ или неплащането на месечна такса. Не е лошо също да дефинираме какво значи качество на образованието, качество на предлаганата услуга от частни и държавни училища и къде сте вие в това взаимодействие.
@ коментар 55 "Няколко пъти цитираме вече Конституцията. Тя дава ПРАВО и ГАРАНТИРА обучание на всяко дете. На всяко! Не изключво никое. Но гарантира това му право във финансираните от държавата училища - общински и държавни. Толкова! Всичко останало е лично решение и претенция на родителя, за което се плаща. Ако държавата ти гарантира безплатна операция от апандисит в държавна болница, но ти искаш непременно да си в частна, си плащаш. Няма как финансово държавата да оцелее ако дава пари и за частни здравни заведение, и за частни учебни. Ми в момента, в който решат да дават пари за частното образование, циганите и по точмно техните босове ще си спретнат по едно частно училище и гледай какъв велик образователен процес ще спретнат за личните си джобове. Че ще имат и най-много ученици." Първите няколко изречения в поста Ви са израз на неправилно тълкуване на конституционна норма – норма от най-висш ранг. Конституцията действително дава право на обучение на всеки. В Конституцията обаче обучението не просто е гарантирано, то е задължително до 16-годишна възраст. Т.е. до навършване на 16 годишна възраст К задължава субектите да се обучават /не просто им дава права/. По-сетне различните правни норми /в др. закони, наредби и правилници/ определят, че това право/задължение следва да се упражнява и да бъде осъществявано без оглед на раса, пол, етническа принадлежност, имуществен ценз и прочие. Няма лични решения, няма претенции - обучението до 16-годишна възраст е конституционно закрепено задължение – друг въпрос е как се санкционира по-сетне неизпълнението му. Примерът със здравните заведения пък е точно обратен на тезата Ви: в Република България държавата не те задължава да си правиш операция, каквато и да е. Ако ти се наложи такава, няма никакъв проблем да я извършиш, както в държавно финансирано мед. заведение – тя пак не е безплатна, платена е чрез задължителните здравно-осигурителни вноски – клинична пътека – НЗОК, така и в частно такова, стига същото да има договор с НЗОК – частта от сумата, която се полага за операцията по клинична пътека ще отиде в частното мед. заведение, ако се наложи някакво доплащане – тогава вече е твоя отговорност да го извършиш, но от основната сума по клиничната пътека ти не си лишен, не я плащаш от джоба си. По темата – за принципа на финансиране на учениците в частни учебни заведения съм, но при адекватни правни норми за контрол на средствата – както това е в държавните и общински училища /не че и там са много адекватни, но контрол има/. Идеята на strawsPulledAtRandom /в коментар 7/ е много интересна за мен. Признавам обаче, че въпреки че съм едновременно и юрист, и член на настоятелство в детската градина, която се посещава от дъщеря ми, и родител, не съм специалист и не бих могла да предложа адекватен вариант за прилагането и на практика – съставителите на закона обаче, при добра воля биха могли да я обмислят, за да отпаднат всякакви съмнения за лобиране, което не е в обществена полза.
@ коментар 59 - “При условие, че се отказваш от предлаганата ти услуга си плащаш - частно училище, частна болница, частни превози..просто и ясно”. Услугата, която държавата предлага в този конкретен случай не е съвсем услуга. Съжалявам, че ще се наложи за ен-ти път да го пиша и по тази причина ще го направя с главни букви – ОБУЧЕНИЕТО ДО 16-ГОДИШНА ВЪЗРАСТ НЕ Е УСЛУГА, ТО Е ЗАДЪЛЖЕНИЕ! Гаранцията, че всеки един от нас ще може да спази това задължение, е осигуряването на съществуване на държавни и общински училища /като смело е разписано, че обучението в тях е безплатно, от което тръгват и всички погрешни изводи/. Само че, не е - за да учи детето в тях, плащаме данъци /много грубо казано/. Само че аз плащам данъци и ако детето ми не учи в тях, а учи в частно учебно заведение, отговарящо на държавните стандарти - изпълнявам си задълженията по Конституция. Избирам, примерно, детето ми да учи в частно учебно заведение и като съвестен данъкоплатец очаквам парите, които се полагат на детето ми за обучението в държавно училище, да се изплатят /вече казах, че може да се помисли върху механизма/ на частното заведение или директно на мен – да, това намирам за справедливо. Ако не се случва, считам, че съм в пълното си право да си поискам парите обратно, защото не съм съгласна /нека и аз изгаднея/ с парите, които се полагат за обучение на моето дете /пак повтарям – държавата ме задължава то да се обучава, не ми казва – ако иска да учи, ако иска – да не учи/ да се дотират държавните или други училища. Сега как звучи? Другите примери – гледането на телевизия не е задължение /а и БНТ срещу субсидията има задължение да прокарва определени политики, които са преимуществено държавни, национални, другите телевизии нямат такива задължения/, пътуването с какъвто и да е транспорт не е задължение, всички, дадени от Вас, примери категорично нямат нищо общо с обсъжданата тема. Примерът със здравеопазването - постовете по-долу. Контрол – да, разбира се – ето, вече се въвеждат задължителни Обществени съвети, а гражданите – всички ние, имат право да вземат съвсем реално участие в тях – т.е. не само да се дискутират бюджети и т.н. /това и в момента се прави в настоятелствата/, но и участие в атестирането на тези, които преподават – или поне на хартия е така, практически всеки закон може да се манипулира до изродщина. Нека се помисли и за различни други форми на контрол в частните училища, извън Обществените съвети, не отхвърлям подобна идея.
@ коментар 58 - а когато се репликира в интернет, добре е да се знае, че съгласно действащите в момента нормативи "член на училищно настоятелство" не е равнозначно на "влизане в класна стая, с дневник в ръка", т.е., че не е задължително да си учител, за да си член на училищно настоятелство.
“Здравното осигуряване също е задължително......... тогава защо държавата не плаща таксите на безработните?! Защо безработните трябва сами да си плащат таксите........ нали са безработни, те от къде имат пари ?!” – Несъпоставимо, както и да го погледна – аз не искам от държавата да ми плаща данъците, за да ходи детето ми на „безплатно” държавно или общинско училище, аз защитавам тезата, че понеже ги плащам, искам държавата да си изпълни ангажимента и към моето дете, ако реша да учи в частно учебно заведение. А принципно, по въпроса Ви, макар и извън темата – безумията по отношение на здравното осигуряване /а и социалното/ са толкова много – липса на корелативна връзка права/задължения, монополи /държавни, при това/ и т.н., че едва ли ще ми стигне пространството под няколко статии, ако тръгна да ги коментирам. „таксите на мутренските деца” – заради тази реплика мислех първоначално да не коментирам. Родител съм и детето ми посещава общинска детска градина, в предучилищна възраст е. Вече е записано и ще посещава държавно учебно заведение, тъй като по личното ми мнение, частните тук, в града, в който живеем, все още не са достигнали моите лични стандарти. Това не ме кара по никакъв начин да мисля, че в частните учебни заведения се обучават „мутренските деца”. С този начин на мислене, според мен, образованието няма да тръгне – липсата на алтернативи, които да са достъпни до повече хора, няма да повиши качеството на държавното образование. Не десет милиона, сто милиона да се налеят в системата на „безплатното образование” пак няма да се превърне в това, което, вярвам, всички ние искаме. Пак ще остане онази система, в която 25-30 деца /с различен бит, различен предучилищен старт, различна социална среда/, в рамките на 40 минути, ще бъдат масово обезличавани, масово уравнявани като интелект, без възможност за индивидуално и профилирано развитие и т.н. И ние ще продължаваме да плащаме – пак на училищни заведения, извън „безплатните” или пък на отделни учители. Ако проблемът с образованието не е приоритетен, защото има и други проблеми, предлагам изобщо да не си говорим. Всички твърдим, че в образованието нещо не върви, силно не върви, но каквото и да се предложи - директно се отрича, т.е. нека си запазим статуквото. Наистина не разбирам това.
@ My Majesty - благодаря за разясненията. Тук е може би мястото да вметна, че от 2003 до 2005 година включително бях член на съвета на едно училищно настоятелство. Писах и устав /щото съм юрист/, не само съм контактувала с учители и ученици тогава, но и продължавам да го правя ежемесечно, поради един обществен ангажимент, който съм поела и който няма да коментирам в това пространство. Не вярвам обаче, че тези факти правят тезата ми по-устойчива - вярно, дават и друга гледна точка. Както не направиха и Вашата - аз съм посочила личното си мнение, както и съм аргументирала защо мисля така. Посочила съм и кое в тезата Ви /или поне в един от постовете Ви/ издиша като аргумент - ако имате аргументи против, готова съм да ги дискутирам. Никога не изключвам възможността за промяна в мисленето ми по даден проблем, стига срещуположната теза да е добре защитена. Останалото е някакво странно мерене на компетентности и размятане на празни думи.
@ My Мajesty - на първите въпроси, по отношение тълкуването на конституционните текстове, съм отговорила в свой коментар 56 – втори абзац; коментар 61 – втори абзац. Ще опитам отново, като още в началото ще подчертая, че този текст от Конституцията и изобщо държавната политика търпят много, много сериозни обществени критики. Всеки има право на образование – чл. 53, ал. 1 К. По тази причина съществуват училища и висши учебни задължения – така държавата гарантира, че всички граждани ще имат достъп до образование. Ако текстът спираше до тук, т.е. само до правото, категорично щях да бъда на позиция, че държавата нищичко не следва да финансира, освен в особени случаи. Обаче втората алинея на същия текст вече въвежда задължение – именно от него, пак по моето лично мнение, идват и част от огромните проблеми в образованието ни, но сега няма да се спирам на това. Щом въвежда такова задължение държавата също има своето – да осигури обучение, някакъв минимум и то за всички прослойки на обществото – и се ражда алинея 3 на същия член. И тук думата „безплатно” използвана в К не следва да се тълкува буквално. Защо? К е общата рамка, основите. Доразвиват я другите нормативи – закони, подзаконови актове и т.н. Като ги разгледаме, оказва се, че обучението в т.нар „безплатни” държавни и общински училища изобщо не е безплатно – за обучението на всеки един ученик в разходната част на бюджета на държавата се предвиждат именно пари /има и случаи на дофинансиране, но нека не ги обсъждаме сега/, т.е. има си конкретна разходна норма, оценима именно в пари. А в приходната му част на същия този бюджет се предвиждат постъпления от данъци, т.е. пак пари, които плащат гражданите. Абдикация на държавата и критика към нея – не обвърза тази задължителност /по чл. 53, ал. 2/, която никак не е безплатна, с това, „безплатните” училища да се посещават само от ученици, чиито родители действително изпълняват задълженията си по плащане на данъците /но как да бъде сторено, като ще трябва държавата да отговори на множеството въпроси, свързани с абсолютната липса на адекватна политика по отношение на определени малцинствени групи/. После: заради първата алинея на чл. 53 – достъп до образование на всеки, държавата предвижда както държавни, но така и частни учебни заведения /ал. 5 на същия член/, а същевременно във втората алинея не се твърди, че онова задължително обучение следва да се осъществява само в „безплатните” училища – тогава би било друго и държавата изобщо нямаше да има нужда от стъпка следваща – да задължава тези частни учебни заведения да са легитимни, т.е. да отговарят на държавните критерии и стандарти /ал. 6, изречение последно на същия член/, а ако някой си позволи нарушения – да предвижда глоби /такива има в административно-наказателните разпоредби на Закона за народната просвета/. Защо ги задължава? Ами защото са алтернатива, защото са възможност онова задължително обучение да се осъществи и в тях. И вече да стигна до частния случай – щом има възможност онова задължително обучение на детето ми да се осъществи и в частни училища, а същевременно държавата е предвидила, така или иначе, разходи в тази насока, намирам справедливо да получа /или детето ми/ тази сума, защото и аз си изпълнявам моите задължения. Контрол и нихилизъм – нихилизмът Ви е разбираем, контрол е нужен /и на сегашната система също/, споменала съм го немисеброи колко пъти в постовете си. П.п. Е, пак стана дълъг пост, съжалявам. И последно към Вас, My Мajesty, по повод здравеопазването – не ми е известно системи, които дълго време са били „безплатни”, да са цъфнали и вързали. В този смисъл считам, че съществуването на частни лечебни заведения е огромен плюс за всяко общество, даже и за българското. Хаосът няма да се оправи с безалтернативност.
"Но бих искала да знам Вие като такъв как ще тълкувате този текст от Конституцията." Оттук тръгват и доста проблеми на съвременото общество. Тълкуването. Един тълкувал така, ама друг го виждал иначе и накрая манджа с грозди и порти у поле... Аман от тълкувачи общо взето. "Ти отричаш възможността в България нещата да се развиват рационално. " Не е нужно той да го отрича, отрицанието си идва с дългогодишната история и логика. Точно те /историята и логиката/ доказват, че е прав. А ти се пънеш с надеждата, че пясъчният замък ще се окаже от гранит.
"Честно не ми е ясно как хем се набутвате сами в блатото от противоречия, хем, докато главите ви едва стърчат достатъчно да си поемете дъх, със сетни сили крещите, че блато всъщност няма." Ще ме извиняваш, но точно ти си който го прави...