Прави ли ви впечатление, че истинският Ден за размисъл обикновено идва след изборите. Онзи, който избирателният кодекс предвижда в съботата преди вота, не се използва по предназначение.
Той е само формален опит да се постави разделителен вал между бесовете на кампанията и миражните кули на демократичното гласуване. Неуспешен опит, както става ясно. Моментът, в който страстите са достигнали своето кресчендо, е абсурдно да бъде нарочван за трезва преценка.
За сметка на това пък цунамито на разсъжденията ни залива два дни по-късно и в понеделник сутринта не спираме да мъдрим каква я мислехме, каква стана. Много акъл, но не навреме. Единственото, което ни хрумва обикновено е, че такава стана, защото малко я мислехме преди това. Не ние; другите.
Убедени сме, че изборите са разумен процес, в който лично ние сме достигнали до прозрението на мъдростта, а огромният проблем на останалите е, че не следват нашата логика. Най-черни са естествено негласувалите, защото тяхната инертност е отнела нашия успех.
Ето как в Голямото мислене след изборите всеки се чувства прав и ужасно наранен от останалите, които не са споделили правотата му. Стотици хиляди малки диктаторчета се сърдят, че участието им в демократичния процес не се е увенчало с пълно налагане на тяхната визия.
Това, да ни прощавате, не е много разумно. То е само емоционалната сянка на кампанията, увеличена до чудовищност от залеза на илюзиите. Ние приемаме за мъдро само онова, което потвърждава нашето собствено усещане за нещата и всичко останало ни се струва недомислено.
Но в такъв случай защо търсим някакъв общ разум в изборите, защо сме убедени, че малко е мислено, при това в неправилна посока, когато всъщност става дума единствено за съвкупност от индивидуални усещания, които се блъскат едно в друго поради огромния хаос от неясно формулирани политически тези. И това за пореден път ни прави нещастни.
Ако умеехме да анализираме наистина трезво извън оковите на собствените си утопии, щяхме да си дадем сметка, че драматизираме излишно. Избори като избори - едновременно безкрайно глупави и в същото време безпощадно логични. Но не са ли всички малко или много такива?
Добре дошли в демокрацията. Наистина ли е необходимо цялото това тръшкане до небесата? Всъщност то е напълно разбираемо. Преди десетина дни написахме, че май гласуваме само за да защитим правото да се чувстваме нещастни.
Като наблюдаваме следизборната меланхолия, можем да добавим, че просто празнуваме успеха си в тази посока.
