Докато очакваме статистиката за успешността на приключващия летен сезон по морето е добре да хвърлим поглед и над друга много акуратна статистика - резултатите от преброяването през 2011.
Данните показват катастрофален демографски проблем в малките населени места - миграция на младите хора към три-четири големи града и към чужбина. Безработицата в тези населени места е 2 - 3 пъти по-голяма от средната за страната, а миграцията на младите (квалифицирани) хора прави тези селища непривлекателни за мащабни модерни инвестиционни проекти.
Не можем да предвидим какво крие бъдещето за българските градчета и селца, но със сигурност знаем, че жителите им живеят бедно, трудно и нещастно. Вие може би живеете в големия град, но навярно вашата баба живее някъде там...
От Странджа до Пирин, от Дунавската равнина до Тракийската низина, България крие в себе си нещо много повече от нашите корени. Родните градчета и села са приютили богатства - природа, история, култура, древни обичаи, уникално земеделие и занаяти. И докато една част от техните жители се борят за оцеляването си, а друга търси начини как да ги напуснат, ние всичките останали българи можем да помогнем на нашите съграждани да покажат това, което имат, по най-добрия начин.
Освен че ще си създадат собствен разпознаваем имидж, това ще докара туристи, ще създаде пазар за местните им стоки и занаяти, но най-вече ще създаде поминък и устойчиви условия за развитие на фамилен бизнес. Ще накара много млади хора да останат и създават семейства по родните си места.
Да се случи такова събитие е толкова трудно, колкото и лесно. Нужни са, според мен, три неща - всяко населено място трябва да определи това, с което най-много се гордее, да прецени как да печели от него максимално ефективно и накрая да съумее да го презентира и продаде на когото и както трябва.
Всеки знае за смилянския боб и Белоградчишките скали, но за колко други неща не знаем? Представете си селото на баба ви, в което сте опитвали най-добрата сливова ракия някога. Там хората просто знаят как да правят ракия. Представете си как това село прави от своята ракия запазена марка; как тя започва да става търсена в страната и извън нея; как изникват няколко бутикови фамилни дестилерии; как веднъж годишно се прави празник на ракията с гости от цялата страна; как в селото няколко къщи се преустройват в семейни хотелчета и се откриват няколко кръчми, предлагащи уникалната напитката; как през уикендите тези кръчми се изпълват с непознати хора и как покрай ракията започват да възникват и други съпътстващи дейности - музей на ракията, курсове по ракиджийство, цех, произвеждащ оборудване за варене на ракия, развива се земеделието - садят се сливови дървета, а сливите на това място са уникални и се продават скъпо и надалеч.
Виждате, че животът в селото на баба ви се завръща такъв, какъвто вашите родители го помнят в детството си. Оптимизмът се завръща, а с него и предприемчивостта. Там вече има душа, не само тъга.
На пръв поглед звучи лесно, но какво трябва, за да се случи това? Първо, някой трябва искрено да иска да помогне на селото на баба ви, второ, трябва да помогне малко с екпертно мнение, малко с пари, и малко с помощ за реклама. Това също не е трудно, а добрата новина е, че нашата държава има ресурса да се погрижи за селото на баба ви.
Къде всъщност е трудното тогава? Трудното е да накараш държавата да го пожелае. Трудно е да накараш държавата да осъзнае, че в провинцията също живеят хора и, че туризмът не е Слънчев бряг и Банско. Освен че е трудно, е и тъжно да виждаш как с годините европарите за развитие на българското село отиват за развитие на някои чорбаджийски стопанства.
Тъжно е да знаеш, че може и че трябва, но да виждаш, че нищо не се случва. Баба ви навярно е възрастна. След време ще си спомянте за нея и за селото много рядко. А пък хората, които живеят там, да му мислят.
е, докато държавата не погледне по-сериозно на проблема, хората и да искат да останат - няма как да го направят.......
Съсредоточаването на бизнеса и държавата към бързо оборотния "лоу кост" туризъм - летен и зимен, не е отговорът, който търсихме. Нито имаме дълъг сезон, нито нужната инфраструктура, нито огромните плажове на Турция, нито височината на Алпите. Но за съжаление (причините са ясни и не са малко) всички се насочиха към тази ниша. Независимо от хилядите НПО-та, правителствени програми, изявления и бизнес интереси, не се постигна почти нищо сериозно в насока на развитие на селски, еко, културен и т.н. туризъм. А тук ние щяхме да сме силни, имаме даденостите, разходите са по-малки, в същото време пазара в Европа не е толкова пренаситен (поради спецификата), а клиентите са по-платежоспособни. Наскоро бях в няколко села в североизточна България. Уникално! Имаме в почти всяко едно място у нас, какво да покажем, доразвием и осребрим. И проблемът не е само в институциите (независимо, че на всички ни е по-лесно така), проблемът е в липсата на комуникация (и здрава мисъл) в бизнеса, НПО-тата (които са стотици занимаващи се в този сектор) и техния тотален непрофесионализъм и постоянно ламтене за пари. Също така и ние като жители на съответните места, не сме готови дори да жертваме малко от свободното си време, за да бъдем доброволци в името на по-добро развитие на "моята си община". ...та без реално обединение на държава, бизнес, неправителствен сектор и граждани/селяни няма да има никаква съществена промяна.
Проблемът би се решил не ако държавата помогне, а по-скоро ако спре да пречи. Защото ако баба ти почне да продава от сливовата си ракия на вратата й веднага ще почукат от поне три министерства - Дянков, Найденов и Добрев. Като пусне и дестилерията (ние у наше село му викаме казан за ракия) и Вальо Танов ще я навести и ще настане една дето баба ти горко ще се проклина за деня, в който е решила да прави ракиен клъстер А и да не забрави да благодари лично на премиера за чудесната ракия! Иначе средства ще се намерят. Все повече хора искат да инвестират в българското село, селското стопанство и земеделието, но за съжаление държавата винаги намира начин да им попречи...
Предишната страна на Аспарух, Крум, Ботев и Левски сега е разграден двор, обитавам от мутри, трафиканти, проститутки, келеши, отрепки, скотове, овце, неграмотници, простаци, полу- и цели идиоти, откоровени луди, недоучили кучкари, физкултурници и пожарникари... ... А след "успешния туристически сезон" - и територия на пияни скандинавци, руската мафия и лайняни плажове без пречиствателни станции... На оставащите и посетителите: "Честито" и "Добре дошли"
http://vbox7.com/play:19b5b428
lele male, струва ми се, че с това творецът е описал регулярно явление в квартал "Враждебна" през зимата. Миризмата на дим и пепел се носи от Околовръстния път до бул. Ситняково. Иначе въздухът е в норма.... ... Те и туристите така ги лъжат за водата в морето, докато гледат фекалните фонтани да се изливат пред плажа.
То явно това е пазарната конюнктура. И не е българско чудо. Така е навсякъде по света. Търсят се програмисти, консултанит, икономисти и всякаква такава паплач в момента. Като се обърне пазара към храните и почнат да се търсят земеделци палачинката ще се обърне, макар че и това е под въпрос. Преди век един човек е изхранвал няколко други с труда си на село. Сега един изхранва изхранва няколко хиляди с модерните машини дето бръмчат по къра. Е останалите какво да правят?? Селата са си обречени на обезлюдяване в тази ситуация, каквито и напъни да прави, който и да било. А в еко туризЪма не мирише на сериозни пари. Тук там някой ентусиаст по скоро доказва правилото. Това е истината. А и е прав Бае ви Иван, че държавата знае само "ДАЙ".
Никой , не споменава как Т. Живков , ни направи ,,граждани,, - постепенно всичко се забравя , а има .....богаташи ..А .?