Публикуваме коментара на този руски журналист като различната гледна точка, с която, макар и в Webcafe.bg да не сме съгласни, я представяме, верни на принципа, че не е добре да се говори в един глас.
В България също имаме немалко пропагандни "образци" - къде по-добри, къде по-лоши. В този материал виждаме как в единия абзац българският летец Димитър Списаревски е нацистко издание, а няколко абзаца по-долу, но вече за друга пропагандна цел, е извършил подвиг.
Илюстрацията към материала е нашарения паметник на Съветската армия. Ние сме избрали друга, отново на същия паметник.
Разбира се, това, което виждаме в Прибалтика, където неонацистката идеология е залегнала в държавните устои, възраждане на неонацистките симпатии в България е невъзможно.
Налице са обаче редица обезпокоителни тенденции, които се вписват в опитите на страните от Източна Европа да намерят своята идентичност.
Скъсвайки със съветското минало, много от тях свързват своето бъдеще с нацизма - Естония, Латвия, Западна Украйна. Легионери-есесовци са издигани в ранг на герои. Правят се техни паметници, в тяхна чест песни се пеят и т.н.
В годините на Великата Отечествена война България беше в противниковия на СССР лагер. Партизанските движения в Гърция и Югославия отслабиха българската войска, а някои български военни части, особено предани на фюрера, като например българската противотанкова бригада от войските на СС, воювала на страната на немците чак до печалния край на Третия райх.
Но тези факти не скриват други, доста по-положителни проявления на българския народен дух.
Първо, през цялото това време в България е действало партизанско движение, желаещо победата на Съветския съюз.
Второ, на територията на прогерманска България не е имало масови убийства на евреи. Българите са помагали на евреите, а не са ги убивали, помагайки на нацистите, както това ставаше в Украйна, Полша и Прибалтика.
Трето, повечето българи не са искали да воюват на страната на немците. Стъпилите на българска земя съветски войски не са срещнали абсолютно никаква съпротима. Най-вероятно единственият случай на гибел на съветски войници от българска ръка е било унищожаването край българското Черноморие на съветската подводница "Щ-211".
(Същата онази подводница, за която руският посланик Юрий Исаков настояваше да се построи край Варна. В качеството си на зам.-министър Марин Райков е заявил, че това би могло да стане, само ако публично се обяви, че същата подводница е потопила българския кораб с еврейски бежанци от Румъния. Бел.р.)
Четвърто, българите, живеещи на територията на СССР (потомци на преселили се през XIX в.), са се записали в Червената армия, за да се сражават срещу фашизма. Дезертьори сред тях не е имало. В самата България 32 000 войници от българската армия са дали живота си в борбата с хитлеризма.
Но с преминаването на България в лагера на Запада в края на 1980-те, в страната се наблюдава тенденция за прославяне на други герои - тези, които са воювали за Германия и Хитлер.
Янко Янев е български философ и есеист, идеолог на дурховното възраждане на българската нация. Днес много български публицисти му посвещават свои статии, наричайки го "героичният човек" (така се нарича едно от произведенията на Янев). Но ето ти беда: Янев е изповядвал национал-социалистически възгледи и дори е емигрирал в Третия райх през 1930-а, където е и загинал по време на англо-американските бомбардировки през 1944-а.
Философията на Янев действително е любопитна. Той посвещава много свои размисли на понятия като "родина" и "отечество", възпява духовното, а не материалистичното, призовава хората да бъдат с желязна воля, а не буржоа мекотели. Но в изпълнение на повика за желязна воля, Янев демонстрира възхищение към "расовия човек" и съчувства на хитлеровците. И българите трябва да отделят мършата от стадото (в оригинала е руски идиом: "... надо бы болгарам отделять мух от котлет), отдавайки дължимото на философската мисъл на Янев, като посочват неговите политически национал-социалистически пороци. За съжаление, това не се случва.
Димитър Списаревски - още един "герой" на подобно объркване. Обучен в редиците на Луфтвафе на тактиката на водене на въздушен бой, този български летец извършва таран на американски бомбардировач, който е бомбардирал позиции на германски и български войски.
Списаревски загива. Забравят го. Но в прозападна България в негова чест са наречени младежки отбори, поставят барелефи, изпълняват т.нар. "Марш на Списаревски". Българите го обясняват с това, че по време на полетите на англо-американската авиация са загинали много мирни жители, и именно поради гледката на невинните трупове Списаревски е излетял в небето, за да защити българските жени и деца.
Да се съгласи човек с това може, но с голяма уговорка. Все пак, София сама си е виновна, че, присъединявайки се към хитлеристката коалиция, е предизвикала върху себе си ударите на авиацията на САЩ и Великобритания.
В България изобщо преразглеждат отношението си към събитията от 1940-а г. Налага се гледната точка, че не СССР, а западните съюзници са победили фашизма; че България, оказала се между двама тирани, Хитлер и Сталин, не е имала избор, и т.н. В началото на 1990-та дори искаха да премахнат паметника на знамения Альоша! Властта искаше, но народът беше „против", и така каменният Альоша си стои на предишното място. Разбира се, успяха да върнат на град Толбухин, носещ името на съветския военочалник и Герой на Народна Република България Фьодор Иванович Толбухин, предишното му име - Добрич. И оттогава явно не смятат Толбухина за герой.
За разлика от Прибалтика и Западна Украйна, в България има добро отношение към руснаците. Обикновените българи не са такива русофоби като своите управници, макар че последните правят всичко възможно българите да забравят вековните връзки на българско-руската дружба и заобичат капиталистическия Запад (въпреки гибелта на мирните жители по време на полетите на западната авиация и подвигът на Д. Списаревски). И в името на тази цел малко неонацистки настроения ще помогнат.
Така мислят в София. И така мислят на Запад. Нали навсякъде, където стъпва кракът на западната политика, веднага разцъфтяват две явления - неонацизмът и тероризмът, в зависимост от местната специфика.
