Така се казва една нова група във Фейсбук, на която попаднах днес. Нейните членове (към момента малко над седемстотин) са убедени, че има нещо нелепо в това да се помага на Хаити, защото в самата България живеят предостатъчно хора, които се нуждаят от помощ.
Според един от феновете изобщо е тъпо да се помага на "някакви си негри, дето само се множат и мизерстват". На друг пък му е писнало от "толерантност", защото "маймуните от Хаити" не са по-важни от "бъдещето на българските деца". Има и призив да се помага на "белите деца, защото те са бъдещето на нашия народ и на нашата раса". И разни други работи все в този дух - само поразгледайте стената на групата.
Приятна гледка, нали?
А сега най-напред искам да отбележа, че групичката е достатъчно малка, за да не й се обръща внимание. Когато се съберат десетина-двадесет хиляди човека, тогава ще има за какво да си говорим.
Второ, смятам, че вчерашният концерт по bTV беше нещо необичайно тъпо. Но не заради каузата, а заради тоталната липса на въображение от страна на продуцентите.
Трето, включих се в кампанията на Българския червен кръст и смятам, че всеки би трябвало да го направи.
А сега да се опитам да обясня защо "за Хаити може, а за българите - не". Според мен нещата са обидно прости. Всеки месец аз получавам X лв. заплата и Y лв. хонорари. Нека за целите на този пост да положим, че X=1,000 лв., а Y=500. Това прави 1,500 лв. месечно. От тях пак всеки месец ми се удържат автоматично 10% пряк плосък данък, т.е. ежемесечно ми се налага да внасям по точно 150 лв. в държавната хазна. Пак ежемесечно - заради обичайните покупки и т.н. - внасям и едни други 20% под формата на косвен данък. Това прави още 300 лв. и сума сумарум 450 лв. на месец.
Такъв е скромният ми принос за общото българско благо. Затова когато някой (примерно патронът на дадена коледна кампания, но не само той) започне да ме убеждава да заплатя "своето левче", почти побеснявам. Извинявайте, но къде отиват моите (и на още много хиляди други като мен) 450 лв. месечно?! Ето затова за българите и за българските дечица "не може".
Защото ние, искаме-не искаме, всеки месец пращаме за тях есемесчета във вид на данъци и следователно искаме да бъде сервирано ястието, за което е платено. Сори, така стоят нещата.
Да не говорим колко порочна, политически погледнато, е практиката с националните благотворителни кампании. Сякаш в тази държава няма политици, на които им се плаща, за да вършат работа, ами хората трябва да се бъркат веднъж за плосък данък, веднъж за косвен данък и трети път за не знам какво си. Това не е благотворителност! Това е нахално обирджийство и резултат от практически несвършена или много лошо свършена работа.
Затова "за българите не може" и не трябва да може. А защо за Хаити може? - Ами защото са извън сметката и ако човек има желание и един-два свободни лева, нищо не му пречи да го направи. Да не се забравя: Хаити никога не е бил перо в националния бюджет, за Хаити никой българин никога нищо не е плащал. Сега може да го направи на добра воля - и да се позанимава с благотворителност в точния и истински смисъл на думата.
Толкова за тази група.
"Вие бяхте поканен да се присъедините към групата "За Хаити може, а за българите - НЕ?!" Ще се присъедините ли? - Потвърждавам/Отхвърлям".
Отхвърлям.
