Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

За Мис България, феминизма и погледа отвъд един неправилен нос

Та нима един композитор, художник или актьор не вярва, че е сътворил шедьовър, когато се явява на арт конкурси?
Та нима един композитор, художник или актьор не вярва, че е сътворил шедьовър, когато се явява на арт конкурси?

„Не забравяй да споменеш, че си феминистка, която е възмутена от това, че една жена си е повярвала, че е красива."

Получих това обобщение в един що-годе запазил добрия тон спор в социалните мрежи относно конкурсите за красиви жени. И да, по-специално около избора на новата Мис България, с чиито физически дадености се занимава онлайн обществото от известно време. За да ви въведа в историята, трябва да спомена, че аз съм от тези хора, които защитават правото на обществеността да се възмути от този избор и да изрази възмущението си публично.

Отхвърлям, разбира се, уличната лексика и махленските констатации в обговарянето на тази критична позиция - те обикновено са резултат от дълбока интелектуална бездна и липса на домашно възпитание. А и в преносния (пък и в буквалния смисъл в случая) не виждат по-далече от носа си... или от нечий чужд нос. Изразих своето мнение, че след като някой има правото и свободата да се представи пред обществото като някакъв вид избрана, служеща за есенция извадка и да настоява, че така покрива национален идеал (какъвто е и идеалът за българска женска хубост) - самото общество трябва да има правото и свободата да хареса или да не хареса този образ.

И, естествено, тъй като конкурсът не е таен и цели обществено внимание и популярност, народът, чийто идеал е представен, може също публично да заяви дали той е адекватен на представата му или не.

Така че тук не става дума за никакъв феминизъм и за обиждане на жени. Става дума за свобода на словото, за право да имаш позиция по едно обществено представено събитие, която да можеш да изразиш публично.

Да започнем от малко по-далеч. Какво всъщност е един конкурс за красота? Противно на очакванията, аз няма да съм тази, която ще каже, че този тип състезания трябва да се прекратят. След като към тях има интерес и съществуват жени, които са готови да дефилират по бикини и често с цялото си естетико-хирургическо телесно войнство, за да бъдат признати публично за красиви, аз съм последната, която ще ги посочи с пръст.

Нека го кажа така - не харесвам конкурси за красота.

Не ги харесвам, защото там в състезание влизат физически данни (естествени или пластично „подобрени" според всеобщата матрица за красиво), за които участничките не носят нито вина, нито заслуга, нито пък са положили някакво усилие (освен евентуалното трениране във фитнеса и вложените в естетически корекции суми и време). Да съпоставяш красота не може да е като да съпоставяш манджи (както е в кулинарните състезания), талант (както е в Х-фактор) или творчество, както е в безбройните арт конкурси.

Колкото и субективна да е оценката и при тях, за постигането на някакви резултати участниците са се потрудили, научили са, работили са, променяли са знанията и са се усъвършенствали. Т.е. това, което те представят, е нещо, което е претърпяло развитие, благодарение на интелект, ум, въображение и труд.

Да подложиш на същите критерии естетическа категория като Красиво, като при това я олицетвориш само с унифицирани според обществената естетическа матрица на времето женски тела, за мен е абсолютно неточно и обидно не само спрямо жените, но и спрямо човешкия род изобщо. Но, както казах, това е мое частно, лично мнение. След като конкурсите за красота така или иначе съществуват по точно този определен състезателен начин, фактът, че аз не ги одобрявам, не може автоматично да ме лиши от мнение по тях, както и от правото ми да го изказвам.

Просто, защото аз съм активна единица в това общество, където всяка публична акция отеква в спорове, настроения, идеи и опитващи се да се насадят критерии.

За да бъда по-ясна, ще приведа и друг пример. Когато си атеист, ти ставаш такъв, защото си познал добре религията и нейните доктрини и не си се съгласил с тях. Познанието е първата стъпка към изграждане на каквато и да е позиция - няма как да не си съгласен с нещо, ако не го видиш в детайли. В този смисъл, за да отричам съществуването на бог, трябва първо да знам какво вярващите влагат в него. Точно това опознаване и моята реакция относно него формират постоянната база на моя атеизъм.

Стъпвам на нея всеки път, когато трябва да го обясня или защитя пред различни аудитории. Това е принципът на всеки смислен спор - да отричаш съществуването на нещо не означава, че не можеш да говориш за него, тъкмо напротив - говориш за него, за да докажеш защо го отричаш.

Така и с конкурсите за красота. Отричам ги като човек, приемам ги като социално активно същество, но имам правото когато си поискам да изкажа мнението си за всичко в тях и около тях.

Те самите ни делегират това право, след като по регламент са състезание по определени критерии - нали оценката е техният смисъл?!

Да решиш да участваш в подобен конкурс означава да приемеш неговите правила. Сред тях и момента с оценяването. При това не само от страна на журито, но и от страна на публиката, на която точно този конкурс накрая ще каже: „Това е най-красивата българка за годината. Оправяйте се." И то се оправя.

Къде псувайки под мустак и крещейки обиди (което, както казах, не намирам за смислено), къде просто декларирайки несъгласие със спуснатата „опорна точка". Съжалявам, но наранените чувства на непредпочетените или критикувани момичета не могат да тежат на обществената съвест по простата причина, че играта е такава - говорим за състезание все пак, не за изложба на детски рисунки.

В противен случай, ако влезем дълбоко във феминисткия вопъл, че кършим вярата на една жена, че е красива, следва или да си мълчим все едно нищо не се случва, или да направим всички кандидатки Мис България, защото само така ще сме сигурни, че няма да нараним самочувствието им. По тази логика биха се обезсмислили всякакъв тип конкурси и изобщо всяко състезателно начало.

Та нима един композитор, художник или актьор не вярва, че е сътворил шедьовър, когато се явява на арт конкурси? И защо тяхната творческа същност да е по-корава от тази на една кандидатка за мис, че тях да не ги жалим с оценките, а пък нея да пазим?

Има един тип конкурси за красота, които лично бих забранила със закон - тези за „красиви" деца.

Не защото обществото няма интерес към тях - то си има и това е почти зловещо. Определям ги като вредни, защото там децата са обект, който не избира сам дали да участва и който не може да си даде сметка за последствията от това. Децата са заведени там от родителите си, които целенасочено, напълно отговорно и стряскащо жестоко подлагат детската психика на подобен тип съревнование. И на всичкото отгоре перверзно превръщат малките, все още нестабилни човеци в проекция на своите собствени критерии.

Малките момиченца са красиви, когато приличат на натруфени женички.

Детската походка е оценена високо, когато е сластно кълчене. Естествената свенливост на детето не носи медал, непосредствеността и въображението не влизат в оценката, най-красивото детско е такова, когато наподобява най-красивото възрастно. Да оценяваш едно дете по този начин е престъпление. И то е по-зловещо, защото жертвата няма как да се защити.

С конкурсите за красота, струва ми се, е малко като с темата за вредата от пушенето. Всички знаят, че цигарите са вредни, но няма нито една държава, която да ги е забранила. Причините са ясни - пари. В конкурсите за красота е същото - зад кулисите на подобни събития има вложени финанси и интереси. Затова да вярваме, че някой ще ги спре, е утопия. Само че след като ще си ги гледаме на обществената сцена, трябва да имаме правото да освиркваме или да ръкопляскаме.

Във феминистично-либералните настроения, които упражниха риториката си около нашата спорна Мис България обаче никой не отчете нещо важно.

Че самият конкурс и неговите организатори превръщат участничките в обект, в предмет, който трябва да мине един вид качествен контрол, за да бъде подпечатан като годен.

Изгледах внимателно участията на разни модни експерти по телевизионните студиа и се изумих как те говорят за кандидат красавиците като за овце. Езикът им е толкова делничен в тази тема, че Жени Калканджиева дори в ефир посъветва злощастната победителка в конкурса да си поправи носа! Един вид, с друг нос се става истински красива, тоя го прибери, че не е на мода.

Та ето тук е проблемът, уважаеми правилни феминисти и правилни либерали - че самите критерии, самият организъм на събитието не позволява някой да си повярва, че е красив. Защото и там има „правилна" и „неправилна" красота. А основната идея на феминизма не беше ли именно в това да няма подобни унификации, които обективизират жените?

Така че грешката не е в телевизора на обществото, което следва правилата на едно събитие, обявило се за състезание. Тя е в самото състезание, което задава тези критерии. При това обърнете внимание - на базата на закостенели обществени нагласи, които не се наема да предизвика или дискутира. Та не се сърдете на хората, които обсъждат красотата на една натрапена Мис - това е тяхната свобода да изкажат мнението си.

Сърдете се на онези, които така настойчиво им я вменяват като правилна - това вече е проблем на човешките права.

В речта си като Жена на годината за 2016-та на списание Billbord Мадона разказа как една от най-изявените световни феминистки Камий Палия я е обвинила в подтискане на жените, защото с албума си „Еротика" била превърнала себе си в сексуален обект. По-късно самата Палия отговори на Мадона, като изтъкна как някога била първата, която възкликнала по неин адрес „Слава Богу, най-после една истинска феминистка!".

Лично мен ме смути най-вече това „истинска". Значи има истински и неистински феминисти. Има критерий, която трябва да се спази, за да си приет в „лоното". И този критерии се държи от определени хора, които някак знаят най-добре. Това, извинете, не е ли същото като с определянето на точни критерии за красота и наличието на конкурси, които постоянно ги генерират?

И как така участието в един толкова стегнат от предразсъдъци конкурс може да се окаже платформа за свободата да се приемаш за красива? Та нали със самия акт на участие ти приемаш статуквото и се мериш по него? И защо обществото да е виновно за падналото ти самочувствие, след като ти сама си го подложила на матрично оценяване?

Както в повечето обществени течения и феминизмът е раздран от фракции и групи.

Причина за тези разделения са сексуалността, полът, демонстрирането на женственост, кариерата и т.н. Не се наемам да се самоопределя къде съм, защото не смятам това за важно. Но на свой ред ще цитирам отговора на самата Мадона към Камий Палия от онази реч като Жена на годината: „Аха, значи ако си феминистка, нямаш сексуалност, отричаш се от нея. Така че си казах: „Я заеби! Аз съм друг тип феминистка. Аз съм лооооша феминистка".

Когато говорим за конкурсите за красота и правото публично да ги обсъждаме, добре е наистина да погледнем по-далеч от минималистичната дистанция на един излизащ извън критериите за красота (оказва се) нос. А пък що се отнася до феминизма... оказва се далеч по-смислено да си „друг тип феминистка" - „неправилна" или лоша феминистка. Такава, която се бори за правото по принцип, не за правото на жените срещу мъжете.

   

Най-четените