Чакай да ти покажа нещо, каза ми дъщерята на съседите, когато ни беше на гости. Отвори собствения си профил във Facebook (който има от преди да навърши 14 години) и ми показа няколко страници, на които разсъблечени нейни връстнички позират. Една от снимките е на седмокласничка с напъпили гърди и без дреха или сутиен. Оказва се, че просто момичето я е пратило на приятел и оттам по най-прекия път във въпросната страница.
Това се случи около месец преди 12-годишно момче да се хвърли от шестия етаж в Русе и да загине, защото момиче в социалната мрежа го призовало да докаже така любовта си.
След поредица от случаи на кибер насилие в САЩ и примери за самоубийства, вследствие на злоупотреба със снимки и идентичности във Facebook, реших да докладвам на Марк Зукербърг за изображението на съблеченото малолетно момиче, но отговорът, който получих от компанията, гласеше:
„Благодарим ви за това, че сте загубили времето си да докладвате за нещо, което може да нарушава нашите Стандарти на общността. Доклади като вашия са важни за това да направим Facebook безопасно и приветливо място. Прегледахме снимката, която според вас съдържа голота или порнография и открихме, че не нарушава нашите стандарти".
Само за... (снимки, които не би искал/а да показваш на всички)
Оказва се, че подобни страници се появяват често в социалната мрежа, чиято най-хубава черта е абсолютната свобода и липса на регулация. Всяка от тях съществува в по-няколко варианта - т.е., ако една бъде случайно докладвана и спряна, то други четири могат да я заместят.
В „Страница на СРАМА" има поредица от разголени тинейджърки, като администраторът/ администраторите приканват да се изпращат още снимки, като обещават „анонимност". Тъй като имената на момичетата от снимките са посочени, явно анонимен остава изпращачът. Подобен е и смисълът на "Само за момчета" и още поредица от страници, които съществуват в по няколко варианта.
Какво означава това? Във времето, в което селфито е начин на изразяване, а еротиката - част от популярната култура, всяка по-разголена снимка, която някой има, може да се окаже някъде във виртуалното пространство, без желанието на снимания. А често и въпреки неговото желание да я скрие. Например тийнейджърка праща на гаджето си подобна своя снимка, а скоро след това се разделят. За да си отмъсти, момчето пуска снимката в такава страница.
Когато във Facebook се появяват еротични снимки на тийнейджъри без тяхно знание или други, които уронват достойнството им, това е една от формите на кибертормоз, на който са подложени около една трета от децата, сблъсквали се с насилие (виж вдясно).
Тънката граница между реалностите
Всеки управлява сам профила си във Facebook и носи отговорност за информацията или снимките, които споделя. Според правилата профил могат да имат само лица, навършили 14 години. Но както всичко друго в интернет, можеш да бъдеш толкова голям, колкото поискаш.
Социалната мрежа реагира, ако бъде докладвано, че съдържанието на дадена страница нарушава човешки права или противоречи на „Стандартите на общността".
Границата между еротика и порнография при Facebook обаче е дебела и съвсем ясна. Ако изображението не съдържа полови органи, явна или симулирана сексуална активност, то тогава отговаря на стандартите. Социалната мрежа не толерира кибертормоза и реагира на всяко докладване за оскърбително поведение.
Същевременно не ограничава правото на потребителите да качват снимки или информация, които са с особена важност за него, като тази особена важност се простира от кърменето на бебе и снимки на малки деца, до Давид на Микеланджело. В това число обаче явно влизат и еротичните снимки, които тийнейджърките са имали неблагоразумието да качат в личните си профили или да изпратят на приятел в социалната мрежа.
Казусът се усложнява и от това, че в България няма дефиниция на порнография, но има дефиниция на детска порнография (виж вдясно).
Юристът Атанас Мусорлиев уточнява, че при споделянето на подобни изображения, трябва да се има предвид и в какъв контекст са споделени изображенията, защото снимка на бебе в реклама на памперси например е различна от снимка на дете в порнографски страници. Затова е важно да се има предвид и какви са коментарите около дадено изображение.
Това означава, че стига съдържанието да не е порнографско, няма законово основание подобни страници да бъдат спрени. Затова основна роля в предпазването на децата имат родителите, училището, обществото и медиите.
Колко е важно да бъдеш възрастен
Децата искат да подражават на възрастните. От 5-6 години част от това желание е социалната активност. Докато другите такива опити - като пушенето, пиенето, вулгарното държание на улицата могат да бъдат забелязани от възрастните и да бъде санкционирано това поведение, то в последните няколко години това чувство за възрастностност сякаш се изнася в социалните мрежи.
Там да изгледаш като чалга певица, порно звезда или др. започна да се превръща в криворазбраната представа, че това е поведението на възрастните, казва психологът Иван Игов, който се е занимавал с темата за кибер насилието при децата в интернет. Лошото в този случай е, че това рядко се вижда от възрастните и те няма как да го контролират.
Изследване на УНИЦЕФ и Дружеството на психолозите от преди три години показва, че едва 15 на 100 от родителите и не повече от 11% от учителите имат някаква представа какво е кибертормоз. Това означава, че тийнейджърите са си създали собствен свят, до които възрастните сякаш нямат достъп. Въпросът е, че когато този свят започне да става опасен за тях, те не знаят как да се справят.
Как да избягаме
Иван Игов съветва родителите да казват на децата си цялата истина за виртуалния свят, а именно - там нищо не се губи. Ако някой публикува информация или снимка с цел да се позабавлява или да изглежда по интересен, то това може да излезе на показ в момент, в който човек не желае.
Според него младежите трябва да са наясно, че всеки работодател днес разглежда профилите във Facebook на бъдещите си служители и търсят в интернет информация за него, преди да го наемат. Важно е това да е известно, за да бъдат малко по-отговорни тийнейджърите.
Важно е и родителите да обръщат внимание на поведението на децата си, защото тази форма на тормоз е невидима, но не познава граници. „Това, че е в дома си, това, че е при родителите, съвсем не го спасява от атаки", казва Игов, който препоръчва на родителите да обръщат внимание, ако при прочитането на есемес или дейност в интернет настроението на детето рязко се смени.
В случай на проблем, може да потърси отговорност и от държавните органи и съда, да се принуди операторът на мрежата да се заличи целия профил, ако се касае за материал, който е свързан с детска порнография. Възможно е да се потърси и съдействие от НПО-та, които се занимават със защита на правата на уязвими групи, в някои случаи - от Агенцията по закрила на детето.
И все пак основната отговорност остава за родителите, които да предпазят детето си и да му помогнат, ако се окаже жертва на кибернасилие.
